Nona's

Усмивка по радиото

2011-11-07T11:00:00.000+01:00

След редица невероятни приключения, които ми се случват, откакто съм се родила, най-сетне си седнах търпеливо на д-то и започнах да се замислям дали пък грешката не е в мен. След дълги размишления, стигнах до извода, че за да бъдеш щастлив, трябва да отстъпваш понякога. Приложих го на практика и ето ме - пиша глупости с усмивка на лицето. Не всичко е перфектно подредено в живота ми, но какво пък? Щастие да има. И усмивки... За всички!

142

2011-10-26T11:47:00.001+02:00

Защо се появи сега? Имаш ли представа точно на коя дата? Заклевам се, караш ме да се чувствам като някаква пророчица. Когато се разделихме си казах, че ако прекарам повече време без теб, отколкото с теб, ще забравя, че съм те познавала. Бяхме заедно 142 дни. На 142-рия ден след раздялата, ти се появи...

Нещо и нищо

2011-10-12T09:01:00.000+02:00

Реших, след като майондри публикува нещо специално за мен, да й върна жеста. Не, че е кой знае какво, но е от сърце (пък!).

Като за начало, оправих си ноктите (горе-долу) и не стана прекалено зле. То беше преди седмица сигурно, но нямаше време за публикации и обяснения, та чак сега... Но нищо. Снимките са от деня, в който се лакирах, когато маникюра все още имаше някакъв приличен вид, така че спокойно!

Цвък нокти.

И... другата супер-дупер-ексклузивна-сензационна новина (публикувана само и единствено в този блог) е, че най-накрая се пробих (отново). Този път не болеше толкова, защото момичето я направи като хората. И имаха обица без камъче. И бяха намалили цената! И днес вече не ме боли... Та всичко е идеално. Ето сега и едно цвък със снимка от важното събитие, което така рязко промени животите на всички ни.

Бягай!

2011-09-27T22:30:00.001+02:00

Видях те като точка и плувайки пред очите ми
остана изображението на очите ти,
като тъмното петно, опасано от огън,
което плува и заслепява ако гледаш слънцето.

Където и да насоча погледа си,
отново виждам как зениците ти горят,
но не намирам теб, погледа ти,
едни очи - твоите, нищо повече.

От стаята си ги гледам в ъгъла
как блестят във фантастични откъси.
Докато спя, чувствам как се навеждат
широко отворени над мен.

Знам, че има луди огньове, които нощем
водят пътника към загиване;
аз се чувствам привлечен от очите ти,
но на къде ме завличат не знам.
--

Импровизиран превод на Бекер. Не претендирам да е перфектен, аз го разбирам по този начин, така че тихичко. Върти ми се из главата цяла вечер и се реших да го пльокна тук.

В последно време нещо ме е обзело желание за усамотение. Търча си напред-назад и ми се иска все да съм сама. Иска ми се просто да си взема книжката и да ида да пия кафе на плажа примерно. И никой да не ме занимава с глупостите си, защото честно да си кажа ми е през гз кой, какво, кога, къде. Който има проблеми, да си ги решава. Не, че нещо, но до сега никой не ме е попитал как съм и дали може да ми помогне с нещо.

Чувствам се все още афектирана от последните интриги, които се завъртяха в нашето китно морско селце... Не обичам да говоря с българи в чужбина. Защо ли пак се излъгах? Бягай! Чак ми е чудно дали пак ще се доверя на подобни индивиди. Бягай! Не мога да се развивам в агресивна обстановка, както казва един приятел. Бягай! Както и да е, не, че е станало нещо специално или по-различно от друг път, но пък писва. Как не се намери един нормален човек, с когото да седнеш на кафе/бира и да говориш за интересни неща, вместо да се чудиш само кого да обсъдиш. Все едно ми е зор кой какъв телевизор има и за колко пари го е купил. Ало, огледай се! Мамка ви просташка.

Аз съм си виновна, защото ПАК направих компромис. Никакви такива вече, дреме ми. Чалгарски манталитет? Чао. Пишеш "ас"? Чао. Нямаш теми на разговор освен хората и животите им? Чао. Не четеш? Чао. Не пишеш грамотно изобщо? Чао. Занимаваш се с клюки? Чао. И всичко ще бъде прекрасно, ако изключим "незначителния" факт, че наоколо няма нормални хора и честно казано всички са тъпаци. Лично мнение, дреме ми дали някой би се обидил.

Бягай!

Както и да е. Миналата седмица си хванах влакчето и отпътувах за един от близките градове. Планирам да започна да правя това все по-често. Без компания.

... Бягай!

Утре е петък

2011-08-25T20:08:00.000+02:00

Най-накрая. Не, че седмицата ми се стори дълга, но се чувствам задължена да възкликна, че НАЙ-НАКРАЯ идва петък.

Предполагам, че съм на работа до другата седмица, което нямам представа дали е хубаво или не. Преди малко казах какво мисля по даден въпрос и сега се чувствам по-добре. Днес става една година, откакто си хванах товато под ръка и направих първото си пътешествие в "чужбина" сама. Снощи направих нещо, за което би трябвало да съжалявам, но не е така.

Това са новостите около мен. В рамките на 24 часа (даже по-малко) се случиха толкова неща и разбрах толкова неща... И хич не знам все още дали всичко това е хубаво или не е.

"Съжаляваш ли?" Не знам. Надявам се да не се налага.

Мързелива неделя

2011-08-21T12:42:00.000+02:00

Поредната, де. Май всяка неделя ми е мързелива. Самото очакване на понеделник ме изморява и идеята, че трябва да стана в 5:00, пет поредни сутрини, започвайки от утре.

Всъщност не е толкова зле, но самото очакване... бля. Денят минава бързо през седмицата, забавно е, смеем се, организираме се идеално и всичко е свършено бързо и ефикасно. Обичам да работя така. Мразя конфликтите, които имах с предната колежка. Предния месец наистина ходех без желание на работа и се изприщвах само от факта, че ще я видя след два дни спокойствие без нея. Не, че е толкова зле жената, но когато не се разбираш с един човек, просто е... тягостно. Знам ли и аз. Денят се влачеше, времето направо се гавреше с мен и не искаше да тече като хората. Сега мога просто да се радвам, че няма да преживявам същите неща отново.

И мозъка ми отново се спря да идеята за мързеливата ми неделя. И вчерашната мързелива събота, когато не си мръднах задника от стола... Направо съм за убиване. Трябваше да ида на плаж, но пък имах изненада следобяд, така че щеше да е бая неловко да се цвъкна на плажа с червени петна по гащите.

Хм, защо точно в събота? Съсипа ми плановете всъщност. Аз си знаех, че ще довтаса вчера, де, затова отложих разнообразието си за след две седмици. Сега живея в очакване на това разнообразие и даже нещата се развиха по-добре така. Обичам всичко да става бързо, но като се налага да чакам две седмици, емоцията се удължава и очакването прави екскурзията ми още по-интересна. Невероятно, но факт. След разочарованието, че тази година няма да пътувам до България, мини-пътуванията ми до национални дестинации запълват празнотата в жадната ми за авантюри душа. Поетично, кратко и ясно.

Да, ето например, яде ми се сладолед, но го отлагам за следобяд. Така ще му се насладя малко повече, хах.

Спокойствие? Какво е това?

2011-08-20T13:07:00.000+02:00

С всеки изминал ден, все по-често започвам да се питам дали хората имат представа колко е хубаво да си спокоен. Омръзна ми всички да си усложняват живота и покрай техния, да усложняват и моя.

Не знам, толкова ли им е скучно? Нужно ли е постоянно да се заяждат един с друг? Да си натякват някакви пълни глупости и да си пускат отвреме-навреме някакви подмятания? Пълния змиярник... После се чудят защо бягам от тях и не искам даже и да ги поздравявам на улицата. Е, аз ще те поздравя, патко, но като се обръщаш на другата страна, не мисли, че ще ти тичам по гъза да ти се моля. После приказвай за мен, че те игнорирам. Само ще ти дам един мъничък жокер: хич не ми е за твоето малоумно мнение. И толкова. Живея спокойна, а тя едва ли не не може да спи, защото нещо си е станало някъде с някого, когото дори не поздравява, и въпросния е казал нещо на друг човек, с когото тя дори не говори. А?

Както и да е. Да се оправят, но защо искат да ме въвличат в торнадо от лъжи, интриги и глупости? Не се давам пък! Ако се опитват да ми развалят отношенията с други хора... е, надявам се тези "други" да ме познават достатъчно добре, че да не се вържат. Ако пък повярват, не е мой проблем. Нямам начини да докажа, че не съм като онези от змиярника, при положение, че ме клеветят за щяло и нещяло. Кой ме знае дали съм направила нещо си? Кой е бил там, че да види? Аз си знам за себе си, това е единственото, което ме успокоява, поне съвестта ми е чиста. Каквото и да стане, ще продължа да спя спокойно нощем...

Сладко и горчиво

2011-08-19T23:58:00.001+02:00

Отмъщението е сладко, горчиви са само спомените за нещата, които преживях. Дали компенсира? Идея си нямам, но нищо не може да се върне назад и да се промени. Единственото, което ми остава е да изиграя картите си така че нещата да се обърнат в моя полза. Просто искам да се наложа за последно и да си тръгна завинаги.

Искам да разбере, че не съм пиклата, която не искаше да си избърше сополите без него. Искам да знае, че струвам повече от него. Искам да знае, че винаги мога да намеря начин да го прецакам. Просто искам да го знае... и да го има предвид преди да направи или каже, каквото и да е.

Няма да позволя да се лигави, както си иска, с когото си иска. Той е един боклук за мен... Трябва да знае, че аз излязох от калта и се изкачих нагоре, че не съм като него. Стои си в калта и се въргаля като поредното прасе, става все по-кален и по-гнусен. Времето му отминава... Моето тепърва започва.

Просто трябва да знае, че сам се прецака като се опита да ме блъсне в пропастта. Паднах, но станах. И сега може само да си каже молитвата...

За обувките и хората

2011-08-14T10:43:00.000+02:00

Преди няколко дни окончателно си преместих нещата вкъщи, обаче си забравих едни кецове и едни маратонки в другия апартамент.

Днес сутринта имах две обаждания от моята приятелка и й звъннах. Най-после се е върнала. Старах се да й разкажа главното, но утре ще се видим да пием кафе и официално ще си разказваме всичко. Измежду другите неща й споменах, че съм си забравила обувките у тях. Отговора й ме накара да се разтопя. "Забравила си си обувките в собствената си къща, голяма работа".

DND

2011-08-07T06:37:00.002+02:00

Пак имам същия проблем. Може би ми трябва ефективен начин за третиране на гнева. Всъщност ми трябва, след сцената отпреди два часа няма съмнение.

И все пак... за какво им е на хората да идват да те целуват посред нощ? Аз лично се стряскам и подскачам като скакалец в леглото ако някой започне да ме пипа, докато спя. И да - след това вече не мога да заспя отново... Легнах си към 1:00, а "случката" стана към 4:00. Трябва ли да спомена, че през седмицата не успях да спя повече от шест поредни часа? Трябва ли да спомена, че ставам в 5:00 за работа? Трябва ли да спомена, че е топло, че има някакви магнитни бури и изобщо се чувствам пребита? Че торбичките под очите са с размера на топки за голф? Че се будя по много пъти всяка нощ? Че...

Бясна съм. Не е ли нормално да съм бясна? Кое по-точно му е странното? Размрънках се на човека, който ме събуди и в яда си също го събудих, за да искам сметка защо, по дяволите, е нужно да ми се "радва" посред нощ. Отговора беше: "Злобата ти няма край". Не знам да плача ли или да се смея...

Изби ме на не знам какво... изтрих някои от постовете си в един сайт. Гледах един блог, но и той се свърши. Какво мога да направя, освен да изпия едно кафе и да закуся? Което и правя в момента, защото стомаха ми къркореше. Ама разбира се, пет дни в седмицата си пия кафето и закусвам в 5:00...

Чудя се нужно ли е да откачам така и реално толкова ли е ужасно това, което се случи. Просто искам да ме оставят на мира. Защо не го правят? Защо всички знаят, че имам нужда, а не го правят? Яд ме е на това, на тях, най-вече на факта, че не им пука за нуждите ми. На хората изобщо, не конкретно на някого. Яд ме е, че съм единствената пача, която се съобразява с всичко живо и после й излиза през носа. И когато най-накрая се реша да помисля САМО за себе си, ми се натяква, че съм егоистка и че НИКОГА не мисля за другите. Защо трябва да е така? Искам да знам причината и да разреша проблема си.

Вече си доказах сама, че мога да се изправя пред каквото и да е. Друг е въпроса дали отсрещната страна ще ме разбере и ще спомогне за решаване на проблема. И все пак за мен е важно да знам, че не ме е страх да кажа очи в очи какво мисля, на когото и да било. И все пак... много пъти мълча, за да не нараня хората, за да избегна проблем, за да не ме изяжда после чувството за вина под формата на сънища...

Друго няма

2011-07-31T22:02:00.000+02:00

Няма да си позволя да повторя същите грешки, както преди. Просто няма да стане и край по въпроса, каквото ще да ми коства. Искам промяна, боря се за нея и ще си я получа. Това е! Ако на някого не му харесва, знае къде е вратата. Но излезе ли веднъж през тая врата, връщане назад няма. Писна ми от глупости. Каквото е, това е... друго няма.

Dear Amy...

2011-07-27T21:47:00.002+02:00

Ейми е поредното нещо, което ни свързваше и умря...

Мяу

2011-07-19T19:46:00.000+02:00

Нямам телефон. Нямам връзка със света. А може би така е най-добре...

И тя к'во?

2011-07-12T22:00:00.000+02:00

Майната ти.

Ново

2011-07-09T16:23:00.000+02:00

Ново начало - един месец свобода. Дано, дано, дано нещата да се развият, както искам аз! Искам да се насладя максимално на самотата си и да видя дали ще се справя сама. По принцип няма да е толкова трудно, но в крайна сметка е нещо, от което имам нужда - да остана напълно сама за известно време.

Една приятелка заминава ваканция един месец, така че апартамента им остава свободен само за мен. Ще се грижа за котката и за цветята. Ще си готвя, каквото си искам! И ще си водя, когото си искам - муахаха! *зловещ смях* Довечера ще си занеса нещата там и ще видим как ще я карам следващите 30 дни. По принцип никой и няма да си даде сметка, хах. По-добре така. Там нямам интернет, така че... още по-добре. Искам спокойствие, да ме няма за никого известно време.

След малко ще си оправя багажа и заминавам. На 15 минути от нас е, няма да е кой знае какво. И все пак...

Кой ти е любимия пръст?

2011-07-08T17:05:00.000+02:00

Ако трябва да избереш кой от петте ти пръста да отрежат, кой ще предпочетеш да изгубиш? И имаш ли любим пръст изобщо...? Баси...

Ноември

2011-07-06T15:05:00.000+02:00

Налягай си парцалите, скъпа, защото те чака работа. Знам, че си изморена, но трябва да го свършиш. И пиши смислени неща в блога си, по дяволите, стига само простотии. Чети, вместо да киснеш на тоя компютър безцелно. Налегни си гз и учи повече. И стига си мрънкала за тая работа - каквото е, това е, ако не ти харесва - хващай си пътя и край по въпроса. Така е пък в крайна сметка... Знаеше къде отиваш, защо изобщо се учудваш, мамка ти? Само измисли как да си го върнеш дискретно, без да те усетят и в същото време да се усетят, че не става така. И бъди позитивна! Мисли позитивно, баси. Мисли за ноември... Знаеш, че просто ще дойде тоя момент. Това е най-важното - ЗНАЕШ, не предполагаш, не гадаеш. Усмихни се сега на тоя факт! Нещата се нареждат идеално, тъкмо ще имаш цяло лято да се насладиш на всичко, което ти предлага живота. Пий си бирата, гледай си работата и си налягай дупарата да се изучиш. Майната му на другото! Ноември е близо...

Таа па...

2011-07-05T14:51:00.001+02:00

Искам официално да се оплача от тая Нона. Заклевам се, голяма е пача. А трябва всеки ден да работя с нея. Чудно ми е как някой може да изглупява толкова на моменти, честно...

Нещо й трепвало всеки път като се сетела. Епа, мри, гадино... Все едно някой го боли гз за теб...

Юлска утрин

2011-07-03T12:58:00.000+02:00

Вече е обяд, но това са излишни подробности. Навън вали, неделя е, а аз пия кафе. Опитвам се да асимилирам факта, че съм forever alone и няма с кого да ида на "екскурзия" или каквото и да било мероприятие, което да е по-различно от ежедневните работи. Това все повече ме стимулира да си купя кола най-сетне. Единствения човек, който би дошъл с мен някъде, не е човек, с когото бих искала да отида, където и да е, хах. Невероятно, но факт... А мислех, че съм готЯна, д'ох.

Втората половина

2011-07-02T13:10:00.000+02:00

И от вчера сме във втората половина на годината. Ходеше ми се на Джулай морнинг, но имах ангажименти от 6:00 до 14:00, йей. Не, че всичко не излезе нагоре с гъза, де, но поне спах четири часа като се прибрах. Даже не ми е ясно как след това в 00:30 пак ми се спеше. Както и да е всъщност, вчера явно е бил деня за спане, защото тая сутрин станах чак в 12:00. Жалко само, че не се възстановяват изгубените часове сън, иначе щях да съм ептен като нова.

Догодина ще си запиша и на 1ви юли ще съм на плажа сутринта. Не се заричам, че не се знае какво ще стане утре, ама все пак, ако съм жива (както казва баба ми) ще пробвам да ида, мхехе... Позитивните мисли се бият в главата ми коя да излезе първа.

Поне не преживявам чак така кофти моментите. Тръпна в очакване на следващия петък! Искам да дойде и да видя дали съм способна да направя това, за което мечтая от толкова време. Тестване на собствените възможности. Може би заради това съм спокойна, в рамките не възможното поне. Защото имам някаква цел и очаквам нещо да се случи в живота ми. Искам да се случи! Не зависи само от мен, но до голяма степен аз диктувам правилата тоя път. Направо да си припаднеш от вълнение, хах. Дано само да не се наложи пак да се науча по трудния начин.

Амин.

Lambada

2011-06-29T17:34:00.000+02:00

Цял ден ми се върти в главата и не можах да устоя на изкушението да я публикувам, просто ей така, да си е тук... Колко спомени ми носи, не е истина.

Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar

A recordação vai estar com ele aonde for
A recordação vai estar pre sempre aonde zu for

Dança sol e mar guardarei no olhar
O amor faz perder encontar
Lambando estarei ao lembrar que este amor
Por um dia um instante foi rei

A recordação vai estar com ele aonde for
A recordação vai estar pre sempre aonde zu for
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar

Canção riso e dor melodia de amor
Um momento que fica no ar

http://lyricstranslate.com

Онази нощ

2011-06-28T16:08:00.002+02:00

Ти стоеше изправен на леглото ми, а аз те гледах отдолу, защото тъкмо се събуждах. Говореше ми нещо, но разбрах само, че не искаш да бъдеш с мен, че никога няма да се върнеш и подобни. Казах ти, че вече знам, но ръката ми посегна да те докосне там. Ти се възбуди и легна върху мен, пак каза, че не искаш да се върнеш, каза да престана да правя подобни неща, но знаех, че всъщност не искаш да спирам. Прегърнах те и ти казах, че те обичам. Предупреди ме, че ще си правиш вазектомия, а аз започнах да те разубеждавам - ами ако по-нататък искаш да имаш деца? Представих си те с друга и се подразних, но нищо не казах... Ти започна да ме целуваш по врата, погледа ми се спря на рамото ти и тъкмо щях да започна да плача... но се събудих.

Краят на юни

2011-06-25T14:49:00.000+02:00

Ето и юни се изниза... няма да усетим и ще се изниже и втората половина от годината. Как бързо лети времето, а в началото на юни се тътреше бавно, бавно цяла седмица, точно когато имах нужда да мине по-бързо. Но така е... мина, замина, а сега даже не се и сеща да се спре.

Трябва ми някакво полезно занимание, след което да не се чувствам глупаво, сякаш пропилявам живота си. Последните два дни се чувствам точно така, но все пак трябва да призная, че заниманието ми беше наистина безсмислено. Първата ми работа е да намеря книгата "Осем" и ако не ми хареса, да я нахлупя на главата на човека, който ми я препоръча. Нямам търпение да му я нахлупя на главата, честно. Даже и да ми хареса...

Предполагам, че "си измислям преживявания", поне сега, когато се чувствам ненужна и ме е обзела скука. Намерих книгата всъщност, така че... да речем, че започва "голямото" четене.

Пак така

2011-06-19T12:19:00.000+02:00

Отново съм в същото положение и имам чувството, че никога няма да се отърва от порочния кръг на собственото си съществуване. Опитвам се да се променя и да гледам на живота позитивно, но са само моментни проблясъци, после все падам в същата дупка. Драпам да изляза, драпам и все там си стоя. Усилията ми за момента са безсмислени, но няма да се откажа, ако ще земята да се обърне. Чудя се какъв подход да използвам вече. Правилно каза някой веднъж, че съм способна да разбера всички други, но не и себе си. Та все тъпча на едно място. Тъжно, но факт. И все пак... поне сега съм твърдо решена да се справя. Ама май така беше и предния път. Ах, ох, ух... Ще измисля все някога какво да направя, може би трябва да поупражнявам "новото си аз", докато ми стане навик и тогава чак ще успея да се измъкна от лапите на неволите си.

J

2011-01-26T22:43:00.000+01:00

Cause the one who hurts, can give so much...

В последно време отново намирам смисъл да си живея живота. И то не заради някого, а заради себе си. Може би вече беше време да стигна до тук. Виждам нещата в друга светлина и това ме прави щастлива. Самия факт, че отново и отново се презареждам се енергия и желание да направя нещо със себе си и за себе си. Не, че има много възможности, но пък в крайна сметка... важното е, че има желание за някакво развитие. Предполагам, че това е първата крачка. Сега остава да направя нещо повече по въпроса, хах.

Не се спирам по цял ден. От една страна обичам да съм в движение, но от друга имам чувството, че пропилявам време, което мога да използвам за други, по-съществени неща. И пак се случва така, че не мога да откажа и все има нещо, което трябва да се свърши и все не остава време за другото...

Въпреки всичко започвам да вярвам в "късмета" си. Да се надяваме, че съм права и ще видя реален резултат от това, което се опитвам да постигна. И все пак не разчитам само на късмета или на съдбата, или на разните му там, хах. И все пак...

SpongeBob

2011-01-20T12:22:00.000+01:00

SpongeBob: “What do you usually do when I’m gone?”

Patrick: “Wait for you to come back.”

2011

2011-01-01T18:11:00.000+01:00

Посрещането на тази нова година беше ужасно преживяване. Нямаше капка емоция в мен, нито добра, нито лоша. Преследва ме лошото предчувствие, че нищо няма да се промени. Че аз няма да се променя. Ще повтарям старите грешки до безкрай...

2010 беше една ужасна година и искам да я оставя назад, но 2011 ще бъде същата. Просто го знам.

Хороскоп за зодия Риби за 2011, да видим дали и какво ще се сбъдне:

"2011 е време за приключване на финансови ангажименти, които са ви били проблем през изминалата година. Сега ще можете в по-голяма степен да разчитате на помощта на близки хора. Въпреки някои благоприятни тенденции сега и през тази година ще трябва да бъдете разумни с парите си.
Радостни мигове свързани с дете при младите дами Риби: зачеване или раждане, кръщене или първи стъпки в образованието и др.
Повече момичета ще се раждат около вас и това ще е за хубаво.
Добро развитие на роднинските ви връзки. Ще има различни поводи за събирания на фамилията. Сватба, която ще е повторна за един от партньорите.
Малки неприятности с имот или имущество на родители или други възрастни родственици. Ще успеете да ги уредите и да успокоите близките си.
Изненадващо ново запознанство с човек от път ще внесе нови силни емоции в живота ви и може да провокира промени, които не сте планирали.
Някои от вас ще изпратят любимия човек на работа в друго населено място или държава, а после и самите вие ще отидете там.
В професионален план на изпитания ще бъдат поставени младите мъже Риби. Може би е настъпило време да преосмислите дали това, което учите или работите е наистина за вас и дали ви доставя желаното удоволствие. Може да влезете в конфликт с близките си, но правете това, за което смятате, че имате призвание.
В брака си ще се наложи да се справяте със ситуации предизвикани от негативно настроени хора към вас или брачния ви партньор. Понякога ще е много трудно и емоционално болезнено особено когато лошите думи уцелват слабите ви и чувствителни места
Житейска раздяла с близък или познат човек, за която ще научите с известно закъснение или ще бъдете надалеч, когато това събитие се случи.
Здравословни проблеми, които са ви притеснявали през изминалите две години отново ще напомнят за себе си. Приемете, че това е нещо, с което периодично ще се занимавате и което ще изисква от вас грижи и предпазливост в начина ви на живот или хранене.
2011 носи нови възможности за успех в обществения ви живот. Участието ви в различни мероприятия, партии или сдружения няма да остане незабелязано защото всичко, което ще правите там ще го правите от сърце.
За работещите с пари и финансови документи годината носи ситуация, която ще е свързана с грешка поради недоглеждане или претупване на нещата. Сами ще сте виновни за възникналата ситуация, а докато я разрешите ще бъдете подложени на голям стрес.
Изненадата на 2011 е свързана с получаване на права върху движимо или недвижимо имущество или голяма придобивка чрез лотария, томбола и др."

И така минават часовете. Надежда всяка тука оставете. Боже... чак в рими се изказах. Не очаквам нищо от тази година, позитивизма ми се изпари, но все пак си направих списък с неща. От миналогодишния, от 25 точки съм изпълнила 18 и като си направих равносметка, се почувствах по-добре. Надявам се след година да мога да кажа същото.

Не искам да споменавам само, че снощи "се наложи" да изляза с Шефо и единствения ни общ приятел. Така се получи... може би беше грешка, а може би не... Шефо се опита да ме поздрави, аз дори не отговорих, дори не го погледнах цяла вечер. Не исках да го гледам, не исках да говоря с него... дразни ме всичко в него просто. Как да го опиша? Мисли си, че с "извинявай" всичко се измива. След цялото унижение, след всичко, което направи... как ще забравя? Няма да забравя, нито ще простя. Не искам. Злобарка или не, това е положението. Няма да бъдем приятели. Няма да се върна при него. Не искам да го виждам никога. Искам само да забрави, че съществувам.

Имам нужда да остана известно време сама, да размисля върху собствените си тревоги и проблеми, да намеря решение за собствения си живот, как да процедирам отсега нататък. От това имам нужда. От време за себе си. Не искам да обичам никого, не искам да имам никого, който да ме прави щастлива. С времето човек разбира, че апатията е най-добрата му приятелка. Това е положението общо взето. Примиряваш се и продължаваш напред. Градиш си бъдещето и търсиш собствената си задоволеност, защото за щастие и дума не може да става. Поне в моя случай. Веднъж бях щастлива за един месец, стига толкова. Пада се лошо от високо, затова искам да си ходя спокойно по твърдата земя и да не очаквам нищо от никого.

Новата 2011 се очертава като 2010 за мен. Хубавата новина е, че през 2010 станах малко по-възрастна и начина ми на мислене се промени в добра посока. Преживях хубави неща и исках да се отърся от злобата и болката. Беше за кратко, но имаше стахотен ефект върху мен. Не бих заменила това за нищо на света. Да откриеш себе си... това е безценно.

Amour

2010-12-16T09:21:00.000+01:00

Не мога да преценя дали съм разочарована или ми е безразлично.

Бибабебобуп

2010-12-02T08:35:00.000+01:00

Все още мириша на теб. Косата ми, кожата ми, дрехите... всичко е пропито с аромата ти. Преди два часа си тръгнах. След час си тръгваш ти. Ще се видим ли някога пак? Обеща. И аз обещах. Ако не се върнеш, ще ида на сватбата, каквото и да ми коства. Пък и да се върнеш, пак ще ида, но с теб.

Всичко, абсолютно всичко беше перфектно снощи. Срещата ни... думите и жестовете. Всичко ми се изясни. Обичам те, бе. Бубабебобуп! Знам, че и ти ме обичаш, доказа го. Направи ме толкова щастлива, не само днес. Щастлива съм, че си част от живота ми. Щастлива съм, че ми отдели повече от 10 часа, само за мен. Щастлива съм, че се случи така. Беше само и единствено мой, съвсем ясно го показа.

Никога не съм срещала човек като теб, никой не ме е правил толкова щастлива. Обичам всичко в теб. Всичко. И не искам това да се променя никога. Не искам да спирам да те обичам. Искам да сме заедно, въпреки всичко. Където и да е... За теб бих отишла и в родината ти, бих научила езика ти.

Обзела ме е тъга, но се надявам да премине. Прекрасният спомен е по-силен от сълзите. Искам да запомня всеки момент от тази вечер, не искам да забравям никога как ме караш да се чувствам всеки път. Ти ми даде нещо от теб и аз ти дадох нещо от себе си и с това си доказахме толкова много неща. Не само с думи. Действията, този път, бяха повече от достатъчни.

Не искам да развалям момента. Щастлива съм. Обичаш ме много повече, отколкото си мислех. Искам винаги да е така, каквото и да се случи.

Mi amas vin

2010-11-21T03:04:00.000+01:00

Предстои ти прекрасен ден със много слънце и блестящи погледи наоколо.

Ден без единствения поглед, който искам да среща моят...

Не искам да те преодолявам. Не искам да те губя. Не искам да боли. Осъзнай се просто, помисли за всичко, никога няма да те обвиня за това, което се случи. Напротив, обвинявам себе си, защото се държах като недорасла пикла в дадени моменти, когато просто трябваше да млъкна. Знам, че сгреших, но също знам, че когато човек обича, прощава... Ти също ме нарани не веднъж, но никога не споменах нищо за раздяла. Това боли най-много, че не направи усилие да оправиш нещата, а просто си тръгна от мен, без дори да ми дадеш възможност да се боря за теб... Единственото, което ми остава е да се надявам, че когато се върнеш ще говорим пак.

Събуждам се с мисълта за теб, от първата секунда, първото нещо, което изплува в съзнанието ми си ти. По цял ден правя безполезни опити да мисля за друго и не става... Вечер, щом остана сама, спомените ме затрупват. Задушавам се. Дори като заспя те сънувам. Не искам да се самонаранявам по този начин, но не искам да спирам да те обичам. А не спирам да си повтарям, че ти бягаш в другата посока... Защо каза, че ме обичаш? Защо? Обичаш, но не искаш да си с мен. Заминаваш. Не знаеш кога ще се върнеш. Не знаеш дали ще се върнеш... Искаш да си тръгнеш, да си далеч от това място. Дали ще изпълниш обещанията си? Само времето ще покаже...

Може би беше грешка, че си позволих отново да бъда наранена, но не съжалявам за нищо. Всяка секунда до теб си струваше. Ако ще да ми изгори душата от тая депресия – обичам те. Благодарение на теб разбрах, че има пълно щастие и че съществуват перфектните хора. Може би просто си прекалено перфектен за мен, както каза нашата обща приятелка, но за определен период от време беше с мен и ме направи най-щастливият човек на света. Толкова пълно щастие не бях изпитвала никога, затова си единствения човек, за когото не съжалявам, че срещнах. Как е възможно да обичам всичко в теб? Нищо да не ме дразни... дори нещата, които мразя, щом са част от твоята същност ми харесват.

Как изглупях така? Не мога да си го обясня. Ти си единственото нещо, което окупира съзнанието ми, откакто те срещнах. Просто не искам да спра...

Then she said "te amo"
Then she put her hand around my waist
I told her no, she cried "te amo"
I told her I'm not gonna run away, but let me go...

А ти кой беше?

2010-11-20T13:29:00.000+01:00

Сега съжалява. Съжалява, че ме е оставил заради кобилата. Съжалява, защото знае, че го обичах до края на Вселената и обратно. Знае, че тя не го приемаше на сериозно. Знае, че тя не го е обичала. На нея не й пука за него просто. На мен ми пукаше. На мен, както и на Вероника. И той какво направи? Избяга от Вероника. После го срещнах аз и го обикнах от първия момент, в който го видях. Единствения път в живота ми, когато съм се влюбвала от пръв поглед. Единствен и достатъчен.

Четири години се търпяхме, но все пак се правехме щастливи, по един или друг начин. Той беше най-добрият ми приятел, а аз най-добрата му приятелка. Поне така си мислех, докато наскоро не разбрах, че всъщност ме е лъгал за някои неща, но както и да е. Никога не съм си позволявала да го излъжа. Обичах го и се стараех да го направя щастлив. Той също ме обичаше, може би по свой начин, но този страх от обвързване постави толкова много различия между нас. Преди година бях готова да се омъжа за него, бях готова да имам деца от него... Той ме изостави заради първата срещната, която му обърна малко внимание. Това е.

Костваше ми една година да го преодолея напълно и успях. Сега съм свободна, дори не го мразя. Напълно ми е безразличен. А той съжалява... И какво? Дори не се радвам. Просто ми е безразлично.

Преди месец го мразех и исках да умре сам, неведнъж съм му пожелавала да страда за мен, както аз страдах за него. Исках да ме иска, да го боли, както мен ме боля. Сега това се случи и аз дори не изпитвам задоволство. След всичко, просто не ме интересува какво прави, какво иска и какво говори.

Помня онази синина, която ми остави на лицето. Помня как искаше да ти бъда любовница, докато си с нея. Помня как ме нарече предателка, когато каза, че си я оставил и беше с мен, но после пак се върна при нея... и аз й казах. Помня как ми крещеше в лицето, че съм те изгубила завинаги. Помня как ме дърпаше да спя с теб насила, когато не исках. Помня как те ритах след това и как ти тичаше след мен със сълзи в очите и за пръв и единствен път за четири години ми каза, че ме обичаш. Помня как не поиска да се върнеш при мен въпреки всичко и аз ти се заклех, че повече няма да ме пипнеш и с пръст. Ти не повярва, и това го помня... После замина с нея. И се върна. Помня как ме наричаше курва, защото не исках да ти топля кревата, след като тя те остави. И после как ме търсеше по телефона, за да се видим. И също помня как след това сам дойде да ме питаш дали искам да се върна при теб. Помня как, след като отказах, посегна да ме биеш. И напуснах работа. И не исках да те виждам. Но помня как ме преследваше по улиците, за да ми върнеш часовника, който ти подарих. Помня как след това не те виждах, но ти ме видя с него... и те заболя. И сега съжаляваш.

Нашата история събрана в един абзац. Нашата. Историята на Нона и... дори не му помня името... А, да. Някой си Шефо.

Сапун

2010-11-19T10:29:00.003+01:00

Понякога, колкото и болка да ти носи някой, боли повече, когато се откажеш от него!

О, да... о, да...

Никога не съм и помисляла, че все още съм способна да се самонаранявам толкова. След дългото и мъчително преодоляване на Шефо, мислех, че няма повече да се поставям в такава ситуация. И все пак "живота е кръговрат", земята се върти, бла бла и след една година пак съм в същото положение. Завъртях се 360º, хах.

Не искам да си помислям дори, че следващата година ще е като предната. Уж търсех спокойствие и позитивизъм, накрая намерих... любов, хах. Това беше най-голямата ми грешка, втори път със същия камък. И този път е по-лошо, защото той е перфектен (за мен). Истината е, че не съм видяла нищо лошо от него, откакто го познавам. Просто ситуацията е такава, че трябва да се разделим за всеобщо добро. Аман от розовини, честно.

Какви са тия сапунки, които съпровождат живота ми непрестанно? Омръзна ми вече да живея в телевизора, но колкото и да се опитвам да изляза и да направя нещата като хората, все не става. Аз ли не съм наред или просто света си е филмиран?

Направо съм като Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай", хах. Обиколих "света", отърсих се от мизерията, но като се прибрах... пак наново. Жалко, че не срещнах своя Хавиер Бардем. Всъщност... жалко, че се разделям с него.

Дали...?

2010-11-18T02:07:00.000+01:00

Просто се бори, по дяволите... Толкова безсмислено ли е според теб? С лека ръка захвърли, каквото имаше. След всичко, което е казано, направено и доказано, не мислиш ли, че си струва да опиташ отново? Или всичко е било лъжа...?

Чертата е теглена за пореден път... не знам как да променя нещата. Не знам какво да мисля. Не знам защо се получи така. За пореден път се чувствам безпомощна и безполезна. Най-лошото е, че сега не искам да го преодолявам, просто искам нещата да са, както преди...

Вечната глупост да преследваме тези, които ни нараняват...

Мразя те...

2010-11-17T00:59:00.000+01:00

Съсипваш ме, разбери! Болна съм вече, имам чувството, че ще откача. Всичко ми се свива и плача ли плача... като последния идиот. И всичко е заради теб, гад мизерна! Ненавистта ми към теб е толкова плътна, че ако беше течна, щеше да те залее и задуши. Искам да избягам от теб и никога да не те допусна до себе си, но е шибано трудно. За какво се върна? Да ме тровиш, да ме съсипваш малко по малко. Не мога и да те изгоня като хората... Писна ми от теб. Заклевам се. Не знам вече какво да правя. Надявам се да спечеля от лотарията и да обиколя света, за да те премахна от съзнанието си завинаги. Да си почина от всичко до толкова, че да забравя напълно за теб... Ти си скапан трън в петата!

Просто се разкарай от живота ми! МРАЗЯ ТЕ, тъпа, смотана депресия...

Goosfraba

2010-11-15T10:33:00.000+01:00

Стига вече! Стига, стига, стига, стига, стига! Стига пък.

Всичко може да върви на майната си. Омръзна ми. От всички ми омръзна. Искам да остана сама до края на скапания си живот, баси. Смисъл няма, не искам да продължавам да се самонаранявам като последната идиотка. Край.

Усмивката ми скоро няма да се върне, но това не значи, че ще позволя сълзите да си стоят у нас, колкото си искат. Мине ли тоя период, никога повече не искам да навлизам пак в него. Уж оня глъмар беше последната чаша, пък се излъгах да изпия още една... Не искам. Повече няма, стига грешки, стига болка, стига глупости.

Goosfraba!

Заглавие

2010-11-14T18:25:00.000+01:00

Моето сладко наказание... не искам да те губя. Не знам какво да правя. Объркана съм и съжалявам за всичко. Никога не съм искала да те наранявам. Единственото, което искам е да те направя щастлив. Просто... ми дай време, дай ми шанс да ти докажа, че мога да променя нещата. Не ме карай да се отказвам от теб, защото не искам. Не искам, не искам и не искам. И няма...

Обичам те.

Сладка болка

2010-11-11T22:47:00.000+01:00

Отлагането е за предпочитане пред грешката.

Да. Освен това още не съм готова да направя крачка напред.
--

Всеки път, когато реша, че нещата са се изяснили в главата ми, се случва нещо и пак всичко става на каша. Изнервящо е, дразнещо е, гадно е. Омръзна ми вече. Опитвам се да мисля позитивно, да се самоуспокоявам, но след всичките неща накуп просто се изпарява всякакво желание да продължа, с каквото и да било.

Тъжна съм пък. Изморена да съм втора цигулка, когато аз поставям този човек на първо място... Не е приятно да си дадеш сметка, че ти даваш всичко от себе си в името на нещо, а не си сигурен, че другата страна също го прави. Боли. И не знаеш дали да се сърдиш или да замълчиш, за да не натоварваш допълнително ситуацията. Пък и какво печелиш ако се сърдиш? Никой не слуша какво му говори сърдитата физиономия отсреща.

Всичко се беше подредило, а дадена личност дойде и преобърна представите ми за всичко. Пак бях планирала нещо и пак всички планове отидоха по дяволите.

Мразя тази сладка болка и в същото време ми харесва. Не знам дали е повече тъжно или жалко...

Made in Bulgaria

2010-08-24T00:50:00.000+02:00

Айде, доживях.

Късмет си пожелавам, лол.

♥

22

2010-08-04T16:50:00.000+02:00

Омръзна ми да си мислят, че съм парцал, който може да бъде подхвърлян насам-натам. Омръзна ми да се държат с мен като с низко същество, да ме унижават и обиждат. Омръзна ми любимите ми хора да се възползват от влиянието си над мен, за да ме накарат да се чувствам зле. И най-вече ми омръзна да си мислят, че нямам мозък в главата си, за да взимам решения сама. Омръзна ми да давам обяснения. Омръзна ми да не приемат фактите от ЛИЧНИЯ ми живот и да смятат, че имат право на глас. Омръзна ми да не искам нищо, а да ми се натяква какво ли не. Омръзна ми да ме обиждат! Никой няма това право.

Няма да се дам, каквото и да казва, изобщо не искам да слушам. Факт е. Взела съм решение и ще стане така. Край! Не съм искала пари от никого, няма да искам и разрешение. Няма да давам и обяснения. Щом ме отряза толкова директно, просто забрави да ти се разправям повече.

Винаги, винаги, ВИНАГИ реагира така, а после "защо не ми казваш нищо?". Айде, моля ти се... Знаем ги тия работи. Единствената причина, че го казах е, че няма как да не забележи... Иначе нямаше и да разбере, ако имаше начин.

Кара ме да се чувствам все едно не ме обича, все едно аз съм някакво си там... нежелано същество, което само го разочарова, защото има собствено мнение и собствен живот. Няма да се дам пък! Отстоявам си на мнението. Ако иска да ме гони, не съм го карала да ме взима, той настояваше.

Той е неблагодарният, който ме обиди след всичко, при положение, че му е пределно ясно, че ако не бях аз, все бяхме затънали. Но не иска да го признае. Е, ако ще! Аз знам, че съм го направила с цялата любов на света. Това, че не е оценено, това, че дори ме обиди и ми изтъкна факта, че не съм била при него, "когато е имал нужда от мен", няма значение. Нищо, че дори и сега няма какво да свърша "при него". Важното е да съм там. Да "помагам". Нищо, че няма с какво. Да се правим, че работим, вместо да свърша нещо полезно...

Омръзна ми от тия натяквания. Единственият изход е... навън. Не виждам как ще се разберем освен ако не се разкарам. Може би не трябваше да напускам, да изтрая още малко. Още малко обиди и унижения в името на нещо си.

Съжалявам, че ще ви разбия сърчицата по този нелепо травмиращ начин, но ако смятате да се държите така с мен - просто можете да си заврете нещо там, където слънцето не огрява. Край по въпроса.

Както ти за мен сълза...

2010-07-18T02:27:00.004+02:00

Беше поредната „грешка”. От моя страна, естествено. Осъзнавам, че вината е моя. И все пак вчера се държа ужасно. Как можа? Колко пъти ти казвах – ако искаш да се разделим го кажи директно, без игрички, без кофти думи. Накара ме да се чувствам като парцал, а може би това беше целта... Не знам дали те нараних по някакъв начин, но се надявам да не е така. Липсваш ми... и се надявам скоро да го преодолея.

Писна ми да живея така. Защо не мога да бъда щастлива? Вината си е в мен, нали? Имам чувството, че съм мазохистка. Имам чувството, че сама си налагам, че имам нужда от някого, когато всъщност не е така. Не знам как да се променя, как да се отърва от това глупаво чувство за безпомощност.

Факт е, че вместо да се забавлявам, се прибрах вкъщи и пиша в блога си. Плача като последната глупачка и се чудя къде сгреших. Искам те обратно, но знам, че дори и да се върнеш, няма да те приема. След всичко, просто не заслужаваш да те приема. Достатъчно се унижих с него, не искам да ме унижаваш и ти. Просто не искам да го позволя на никого, никога вече.

Чувствам се сякаш цял живот ще бъда сама...

Обичам те

2010-07-01T23:26:00.000+02:00

Останалото са подробности.

Зловещо свободна

2010-06-02T14:59:00.001+02:00

Интриги до безкрай. Радвам се, че се разкарах. Не ми пука кой какво смята. За себе си съм права. Край по въпроса. Сега остава само да си подредя живота.

Чувствам се... зловещо свободна, както казва жената в едно от стихотворенията си. И не бих заменила това чувство и за всичките пари на света. ♥

Началото на края

2010-06-02T00:49:00.001+02:00

Няма да се върна. Това беше. Не ме интересува кой ме обвинява, ще премина и през обвиненията от страна на целия свят. Накрая ще се свърши цялата тая простотия и най-после ще бъда свободна.

Обичам!

2010-05-23T16:12:00.004+02:00

Ще ти върнат взети назаем пари, които си отписал/а.

А, дано, хаха.

Сърцето ми е изпълнено с толкова много любов, че вече имам чувството, че ще се пръсна. Обичам! Прекрасно е... Не знам от кога не ми се беше случвало...

Искам да гушкам, да ме гушка, да цункам, да ме цунка... да легна върху него, да ме прегърне пак и пак да ми каже онова нещо на ушенце. Липсва ми той, липсва ми онова чувство, когато сме заедно. Искам да му дам толкова много нежност... Искам пак с него! Дори и за час, просто да го видя, да му кажа толкова неща. Да ме погледне и да се усмихне, както само той може. Искам пак онзи поглед, с който ме гледа, когато сме само двамата, искам пак онази усмивка, дето ми се радва... когато сме само двамата.

Липсваш ми, pisicuţă!

Странности

2010-05-03T22:17:00.003+02:00

Е, добре. Обади се. И за какво? Изобщо не мога да го разбера. Какви ги върши? Разделяме се, събираме се, разделяме се, събираме се... Аз да не съм „иди си, доди си”? Не искам така. Разбирам, че си има проблеми и т.н., но това не значи да се разделяме периодично и като му се прииска нещо да звъни...

Трябва да поговоря с него, но усещам, че не е момента, има нещо, което не ми казва, хах. Работите не знам как са се развили при него, надявам се всичко да му е наред, но щом звъни явно има някакъв напредък.

За какво ли го мисля изобщо? То ще си проличи. Изобщо не смятам да го търся и да го занимавам, като има нещо да ми казва да се обажда. Гати работата. И да вземе малко да се осъзнае какво иска в крайна сметка, защото взе да ми писва...

Не знам какво ми става, но прекалено бързо взех да „преодолявам” всичко. Не знам дали да се радвам обаче за тая промяна.

Pisicuţă

2010-04-27T17:30:00.000+02:00

В живота няма път. Път прави този, който върви. Върви и ти!

Ще вървя аз... на майната си.

Откакто се разделихме се чувствам ужасно и сякаш всичко ми тръгна накриво. Толкова ми липсва... На работа нещата не вървят, в личен план не вървят и се чувствам толкова убито, че няма накъде. Омръзна ми да съм такава пача, заклевам се. Имам чувството, че се самонавивам през цялото време и нещата са ми тръгнали така заради моето отношение към тях и към живота изобщо. Опитвам се да се зареждам с позитивни мисли и да си пиша книжлето, поне да се разсейвам, но не става и не става... Главата ми е все някъде. И да, то е ясно къде.

Глупаво е от моя страна, знам. Накрая не можах и да се разрева, поне да си мисля, че се утешавам и че ми олеква. Никакъв отдушник, гати, какво става с мен? Въртя неговата песен постоянно и си мисля какво щеше да беше ако. И нищо не постигам, само убитото ми настроение да умира още повече.

Вече нямам стимул и да уча скапания език, честно. От друга страна днес си мислех, че ако евентуално нали... нещата се оправят, ще го изненадам ако науча нещо. Но сама знам, че това са глупости. Няма да се оправи нищо, пък дори и да се оправи всичко, не вярвам да се върне. Всъщност не знам какво да мисля вече. Все си припомням неща, които ми е казвал и ми става кофти.

Беше сладко, когато ми говореше по телефона разни хубави работи, постоянно си мисля за тогава, защото не беше само веднъж. Но пък после ми разказа други неща, особено последния път, когато се видяхме... Имам чувството, че ми е говорил така, за да ме предпази. Понякога си мисля, че му пука за мен и затова нареди нещата по този начин, но друг път ми е толкова объркано, че се самонавивам и си мисля глупости. Най-добре да не мисля изобщо, в крайна сметка има толкова неща, които не знам, а и не са моя работа, че да си губя времето в мисли и безполезни разсъждения. Времето ще покаже и толкова. Гати работата.

Не знам какво да правя, затова няма да правя нищо. Най-великото решение ever. Не искам и да мисля, ама... нали, таковата. Абе, знаем се, хах.

Раздялата

2010-04-24T20:21:00.001+02:00

Разделихме се.

Честито на печелившите, хах. Няма да плача, поне не веднага. Дори не знам как се чувствам. Не, не го обичам, но мисълта, че няма да бъда повече с него ми е непоносима. Гадната буца си стои в гърлото ми, но няма, няма да я пусна нагоре!

Искам си го пък...! Толкова ми е тъжно...

Добре, де... разревах се.

Най-добре да ида да си ближа раните на майната си и да спра да мрънкотя на въображаемите си читатели...

Când sunt cu tine e atât de uşor...

Mamaliga

2010-04-14T22:02:00.004+02:00

Докато хората обичат - прощавай.

Кафе. Единственото нещо, което ме радва в последно време. Незнайно защо, но дори и онова чудо нечувано не ми е чак толкова „спешно”. Явно преминавам към следващото ниво, лол.

Пише ми се, а в същото време се занимавам с куп глупости и не пиша. Зле съм, знам. Някои неща не се променят никога, хах.

Искам да имам повече време, за да уча. Смисъл, редовното си е редовно, но говоря за учене на нов език. Учи ми се нов език пък. Хвърлих очо на мамалигата, но да не казвам голяма дума, че се познавам от някъде, лол. За момента си боравя с транслейтъра и се опитвам да съставям логични изречения, но нали... човек никога не може да бъде сигурен, хах.

И все пак ми е толкова неопределено настроението, че дори не знам какво искам да си преведа, лол. Все някакви префърцунени глупости ми идват на акъла, заради разните му там постове на моя френски „любимец” Мишел, ама като не мога да измисля нищо по-добро, така ще е. Но стига оплаквания! Вземам си усмивката от чекмеджето и напред към десета глава. Иначе никога няма да се наканя, несериозна работа.

Omoară-mă, te iubesc!

Мхих! ♥

Априлски размишления

2010-04-10T20:01:00.000+02:00

Доброто лекарство има горчив вкус.

В последно време живота ми поднасяше разни неприятни изненади, които сякаш нямаха край. Идваха една след друга и винаги имаше нещо, което да ме безпокои. И все пак времето се оправи, а това сякаш ми помогна.

Обожавах дъждовното време, обичах мрачните дни, но това сякаш ме потиска вече. Искам слънчице, топлинка... по-малко дрехи и повече позитивни мисли. Когато времето е хубаво и на мен ми е хубаво. Странно, но факт.

Дали заради слънцето или заради процеса ми на узряване, но вече не приемам нещата толкова зле. Просто се оставям на течението, или поне се опитвам, и гледам да мисля реално. Равновесие! Търся равновесие, защото ми омръзна да съм на земята, да съм ожулена и да мрънкам.

Естествено, дължа позитивизма си и на други хора, които са до мен винаги и ми помагат да преодолявам това и онова. Винаги има нещо за преодоляване, въпроса е да не мислиш само за това. Има проблеми, чието решение не зависи от мен, така че... за какво да го мисля и да се тормозя? Каквото дойде, такова ще го преглътна. Даже и да е горчиво лекарство. А после напред и нагоре...

Да чукна на дърво, но тая позитивна вълна ме е заляла от едно известно време и съм потънала в нея и си плувам ли плувам... нося се на повърхността, потопена в усмивки. Не искам да отминава. Обичам! Имам си своите моменти на "МРАЗЯ ВСИЧКИ!", но не е толкова често и толкова продължително. Не, че се хваля, но имам чувството, че процеса на узряване не спира. Нека си продължава, само се надявам да не греша в преценката си.

Поздрав за една котка.

Сбогом, сбогом казах...

2010-03-27T19:26:00.003+01:00

We only said goodbye with words, I died a hundred times. You go back to her and I go back to us...

Не ми липсваш.

Доживях! Последната чаша свърши. Коства ми четири месеца, но успях.

Сега е адски странно, но се радвам, че няма да те виждам почти цял месец, а после може би никога повече. Не те искам обратно, разбираш ли? А спомняш ли си колко много те обичах? И в крайна сметка се осъзнах, не само за това, а изобщо. Любовта не е най-важното, понякога дори не е достатъчно само да обичаш.

Не мога да кажа, че не значиш нищо за мен, но в крайна сметка ти си само част от миналото ми. Не искам да съм с теб никога повече. Не чувствам отчаяната нужда да се интересуваш от мен, да ме обичаш, да бъдеш до мен. Напротив... искам да си далеч и ако може да не те виждам никога повече, за да не се караме. Защото ти не можеш да говориш нормално, осъзнай го.

Беше ми втълпил, че съм кривата, но проблема е в теб. Ти си неспособен да общуваш, защото си природно лишен от интелигентност. Не знам как пропуснах този факт, не знам как го игнорирах в продължение на четири години. А бях наясно! Вярваш ли, че винаги съм го знаела? Чак е смешно вече.

Но това беше. Краят настъпи, не знам кога, не знам как. Важното е, че успях!

Бъди щастлив с конската мутра, желая ти го от сърце. И се надявам децата ви да не приличат на нея. Не злобея, знаеш. Ако тя беше хубава, поне симпатична, щях да го призная, но нейното е под всякаква критика... Както и да е!

Късам листа и започвам новата глава. Тетрадката ми е като чисто нова без теб и така си я харесвам най-много.

Сама и щастлива

2010-02-28T00:29:00.003+01:00

За да чуеш, трябва да мълчиш.

За да получиш, първо трябва да дадеш. ("Маргарит и Маргарита")
--
Обещавам да се обичам още повече занапред!

Честит Рожден Ден, милу!

2010-02-22T21:48:00.001+01:00

И ето, тя е вече пълнолетна. Може да купува алкохол и цигари, може да изкара книжка, може да гласува и могат да я арестуват. И за да отбележим подобаващо датата, слагам специален поздрав за нея! Не забравяй, че за моя рожден ден очаквам специалния поздрав, който ми обеща снощи, хаха!

Цък.

--
М

Защото само тя ме познава ранима, безсилна, смирена...

Ekix

2010-01-29T22:15:00.000+01:00

Не е нещастна жената изгубила любовта на един глупак. Нещастен е глупакът изгубил последния си шанс да стане човек!

Добре, че ти си винаги до мен... А Хикс само може да съжалява. Да, точно така - обичам се. Аз за себе си знам, че не ми пука, не съжалявам за него, яд ме е просто, че лъже... че не застава като мъж, не казва в очите, че има проблем. Но това е... деца. Важното е, че имам теб.

Специален поздрав за моята втора половина:

Някаква плаче

2010-01-10T00:00:00.000+01:00

Ако не можеш да намериш истината, където си, къде другаде очакваш да я намериш?

Може би в миналото...

Ти си моят Робърт...

За теб

2010-01-09T17:35:00.002+01:00

Хората са различни, защото Господ не обича да повтаря грешките си!

Само хората си повтаряме грешките. В това отношение и аз съм като всички.

Обичам т

е!

клйдгхнмбс

Ти си знае

...

Затишие

2010-01-07T16:32:00.003+01:00

Човекът може да мине без много неща, но не и без човек!

Дали?
--
Липса на развитие е обзела живота ми. Случват се неща, а всъщност нищо не се случва. В момента съм в процес на изчакване. Какво правя? Струва ли си изобщо да се боря за нещо, след като ми режат крилата всеки път?

В края на седмицата ще разбера някои неща и тогава ще обмисля следаващите си ходове. Само търпение трябва от моя страна и ще направя нещата, както трябва. Страх ме е, че ще свърши това, което започна толкова скоро, но пък трябва да рискувам, в противен случай нещата ще се задълбочат и проблема ще стане по-голям.

Мислех, че Хикс не е като всички... да видим дали наистина е така...

Честита 2010 година!

2010-01-01T16:54:00.000+01:00

Като истински no lifer ще седна да пиша в блога си на първи януари. Още сутринта щях, след като се прибрах, но леглото и книгата ме зовяха безпомощно и нямаше как да им откажа. Феновете ми ще почакат, си казах.

Та да си дойда на думата. Надявам се всеки да е изкарал добре вечерта/сутринта и сега да няма махмурлии. Посрещането при мен беше далеч по-добро от очакваното. Въпреки маанетата беше много забавно, а компанията се оказа много весела. Разни черни мисли и спомени се опитаха да се прокраднат в съзнанието ми, но ги удавих в чаши пълни с Бейлис.

За 2010 година си пожелавам да бъда щастлива! И всичките ми приятели, познати и роднини да са щастливи и най-вече здрави. Толкова ми е развълнувано, че започваме нова година, сякаш всичко започва отначало. Някакво странно усещане ме е обзело, много ми е приятно обаче. Просто съм спокойна и искам всички да са добре... Време беше да се отърся от гадостите и да тегля чертата.

Обичам се! Обичайте се и вие.

Шефо и Нона (2009)

2009-12-31T19:57:00.012+01:00

Ти, мое сладко наказание, всичко съм ти простила, заклевам се. Липсваш ми зверски, но знам, че няма връщане назад. Няма да го бъде и бъди сигурен, че аз съм човека, който най-много съжалява за това.

Обичах те повече от всичко... Знам, че съм труден характер и оценявам, че и ти ме обичаше, че ме търпеше, че беше до мен... Оценявам всичко, на което ме научи. Давам си сметка за всичко, през което сме минали заедно, все пак това бяха четири дълги години. Но и те отлетяха... и сега идва бъдещето, нали? Ти и аз... отделно. Трудно е, болезнено е даже да го мисля.

В главата ми единствено звучи „аз съм твоето славоболие, ти си моята любима грешка” и не спирам да си го повтарям. Всеки те мисли за мръсник, който не може да обича, но на мен ми доказваше всеки ден любовта си, доказваше я дори след раздялата. Знам, че ме обичаш. А ти за мен... дали беше грешка? И аз не мога да преценя в момента. Може би да, защото винаги сме знаели, че не сме един за друг, но никой от двамата не успя да предотврати влюбването, което на всичкото отгоре беше взаимно.

Ти и аз... ние с теб не сме като всички. Доказано е. Ти и аз... винаги се случва нещо интересно с двамата. Сериала продължава, както казва Ниня. „Вълнуващата история на Мехмед и Инджи”, да. Само че нашето е реално и ни боли, колкото и да им е забавно на околните.

И все пак, има ли значение вече? Казахме си сбогом за пореден път. Липсваш ми, аз също ти липсвам. Обичам те и знам, че и ти ме обичаш. Но свърши. Всичко между нас...

Днес, след подаръците, които ти дадох, нещата се изясниха за пореден път... Чаша за кафе, което да пиеш без мен. Часовник, за да отброяваш времето без мен. Бонбони, за да ги ядеш сам, без мен...

Знаеш, че винаги ще бъдеш специален за мен, ти си първият мъж в живота ми и единствен в толкова много отношения... Обичам те, Шефо.

Щастлива 2010 година... без мен.

Обичам Дориан Грей

2009-12-29T18:30:00.001+01:00

Официално започвам да въздишам по този момък! След Майк Патън не съм имала друго въображаемо залитане! Ето я промяната, лол.

Прекрасният Дориан Грей. Винаги съм била влюбена в тоя персонаж и ето че този актьор доказва колко права съм била през цялото време - Дориан Грей е НАИСТИНА красив.

Не, не ми пробутвайте принц Каспиан... аз си вземам мистър Грей.

Отворено писмо

2009-12-28T22:24:00.004+01:00

Щастието няма дълги ръце. То прегръща онзи, който се доближи до него.

Ти ли си моето щастие, Хикс?
--
Поредното изпитание. Казваш, че ми имаш доверие, но дали е така? Дали ти пука изобщо какво се е случило всъщност? Не искам да те лъжа, а осъзнавам, че проклетите случайности започват да се трупат и трупат. Но наистина не съм те лъгала, не смятам и да го правя. Искам нещата да потръгнат, вчера беше много хубаво, иска ми се да имаме повече такива дни.

Хикс, знам, че каза, че ще говорим като се видим, но ми е смотано. Не съм гузна, не съм направила нищо лошо, но знам как изглежда отстрани и не искам да си мислиш глупости. Не искам да стават проблеми, не искам да има интриги, не искам да започнат приказки отново... Писнало ми е личния ми живот да е обществено достояние. Писнало ми е все да ме обсъждат и всеки да знае в колко часа влизам или излизам от нас... Знам, че и на теб ти е писнало... Не искам да бъде така, просто искам да ни е добре, това е.

След всичките гадости през последния месец и половина, мисля че заслужавам да започна начисто, без интриги, без глупости. Ти си моето ново начало и ме караш да се усмихвам. Нещата са объркани, знам, но все пак, ако наистина ти пука, всичко ще се нареди.

Аз ти се доверих, Хикс, сега остава и ти да ми имаш доверие и може би, само може би, тогава ще го бъде...

Властвай над мен

2009-12-27T10:53:00.000+01:00

Чарли е изгубил цялото си семейство на 11 септември 2001 и след трагедията се затваря в себе си и се прави, че не помни нищо. Негов приятел от колежа се опитва да му помогне да преодолее загубата и да се върне към нормален начин на живот.

Страхотен филм със страхотен саундтрак...

Оригинал:

Кавър:

Това, което сме били и което сме днес, утре няма да бъдем вече.

Дано никога повече да не бъда това, което съм в момента.

Кафе с Бейлис

2009-12-26T18:01:00.000+01:00

Моята втора любов, по-специална и по-истинска от първата...

Цитати: Сянката на вятъра

2009-12-25T21:30:00.003+01:00

Сянката на вятъра* от Карлос Руис Сафон.

• Не се доверявай на този, който се доверява на всички.
• Ако никой не си спомня за теб, значи не съществуваш.
• Готови сме да повярваме във всичко, освен в истината.
• Ако се бях спрял да помисля, щях да разбера, че предаността ми към Клара не е повече от извор на страдание. Може би затова я обожавах все повече, заради тази вечна глупост да преследваме тези, които ни нараняват...
• Има по-лоши затвори от думите.
• Времето ме научи да не губя надежда, но и да не й вярвам прекалено много
• Една тайна струва толкова, колкото тези, от които трябва да я пазим.
• Подаръците се дават заради удоволствието да подаряваш, не заради заслугите на този, който ги получава.
• Вероятно непознатият ни вижда, каквито сме, а не каквито иска да вярва, че сме.
• Париж е единствения град на света, където да умреш от глад все още се смята за изкуство.
• ... понякога се брои не това, което си дал, а това, което си отстъпил.
• Книгите са като огледала: в тях се вижда само това, което вече носиш вътре в себе си.
• Спомените са по-лоши и от куршумите.
• Понякога си мислим, че хората са билети от лотарията: че са тук, за да направят реалност нашите абсурдни мечти.
• Интересно е как съдим останалите и не си даваме сметка, че презрението ни е жалко, докато не започнат да ни липсват, докато не ни ги отнемат. Отнемат ни ги, защото никога не са ни принадлежали...
• Някой ми каза, че в мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш завинаги.
• Като този, който бяга през страниците на някоя книга, защото тези, които се нуждаем да обичаме са само сенки в душите на непознати.
• Когато умра всичко мое ще бъде твое, освен мечтите ми.
• Който обича истински, обича тихо, с действия, никога с думи.

• Когато всички се стремят да изкарат някого чудовище има две възможности: или той е бил светец, или те крият половината истина.
• Говоренето е за глупаците, мълчанието е за страхливците, а слушането е за мъдреците.
• Когато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки.
• Този свят няма да умре от атомна бомба, както пишат по вестниците, ще умре от смях, от баналност, превръщайки всичко във виц, и на всичкото отгоре лош виц.
• Няма втори възможности, освен за разкаянието.
• Омразата е талант, който се научава с годините.

*Цитатите са взети от Wikiquote и са преведени от испански език, затова не твърдя, че в книгата са точно така.

Правило #1

2009-12-24T22:20:00.002+01:00

Жените прощават само след като са наказали.

Прощават, но не забравят!

Ти на майната си, аз на моята

2009-12-23T18:16:00.002+01:00

Вземи всичките си неща,
не забравяй сърцето си,
вратовръзките, цигарите
и стола ти от хола.

Вземи изкуствената си усмивка,
тази, която ме хипнотизира веднъж
и това тяло на русалка,
което удави онзи моряк.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Кажи на любовницата си,
че аз печеля,
защото всичко остава за мен
и те познавам по-добре.

Сега, когато всичко приключи
искам само да ти кажа,
че никога не си била толкова красива,
а аз щастлив.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Нито бяло, нито черно...
Ти на твоята страна...
Не искам да те виждам повече...
Остави ме на мира,
остави ме на мира...

Захар и сол...
Захар и сол...

Ти си нощта, аз съм деня,
МАХАЙ СЕ ВЕЧЕ, ИСКАМ РАДОСТ...!
-

Обратното на любовта е безразличието! Чашата е на привършване...

Злоба! Проклятие, злоба!

2009-12-22T13:56:00.002+01:00

Изяжда ме отвътре. Не мога да спя, не мога да ям, постоянно сънувам кошмари, не мога да водя нормален начин на живот, защото винаги се намира какво да ме вбеси, винаги се намира какво да ме разочарова за пореден път.

Не стига, че ми се налага да гледам разни фейсове по улицата, ами и в Интернет, по дяволите! Трябва най-накрая да преодолея това, което се случи и да спра да живея в миналото, защото на първо място аз самата не искам да се връщам към "преди". Мразя "преди", но за жалост мразя и "сега", защото все още не съм превъзмогнала това глупаво "преди"... бла бла бла.

Абе, майната му, това е единственото решение за момента. Човек не може да живее и злобата да го разяжда постоянно. А така ми се иска да я изстръгна и наистина да махна с ръка и да не ми пука...

Професия: Ковач на съдби

2009-12-20T02:41:00.005+01:00

Цял ден ми се върти тая песен в главата, та ето поздрав. Той си е за мен най-вече, де. Хайде да се отчета и с късметче:

Позволено е и от врага да се поучиш.

Позволено е и да го пратиш някъде.

Днес беше денят, когато трябваше да си получа подаръка за Коледа, но уви - върнах го преди да го видя. Причини много, може би нито една не е основателна, но каквото и да си говорим - фактите са си факти, хората не могат да избират какво искат. За жалост, разбира се.

И все пак всичко беше за добро. Сега съм щастлива, поне донякъде или може би само така ми се струва. Въпреки че смятам, че щастието е илюзия ми харесва да живея заблудена и усмихната. Както каза някой - една мечта отлита, за да дойде друга, но дали и тя ще отлети? А аз пък казвам на това - и какво като отлети? Нали идват следващи?

Вярно, че хората не могат вечно да се борят за неща, които все им се изплъзват, но в крайна сметка се случва, каквото се случва, а ти продължаваш напред и край по въпроса. Какво има да го мислиш толкова? Нищо не се променя с мислене, плач и хабене на нерви, факт. Ясно ми е, че това е само на теория, но все пак с някакви усилия не е невъзможно да се приложи на практика, поне според мен.

Всеки си прави сметката все пак. Всеки сам определя как ще живее и дали ще хаби нерви/сълзи/мисли за миналото или ще се поучи от грешките си и ще продължи напред. Всеки сам кове съдбата си. Какво можеш да направиш? Просто трябва да се научиш да живееш според собствените си правила...

Зеленчуци, който не яде...

2009-12-17T21:22:00.000+01:00

мсмм каза: все едно аз да искам лимон, а ти да ми предлагаш домат...

Какво му трябва на човек

2009-12-14T21:16:00.000+01:00

мсмм каза: (hug) мсмм, обичам те, знаеш ли? :*

Празно

2009-12-08T11:47:00.002+01:00

Облаците се разнасят, но слънцето не се завръща...

Неидентифицирано чувство

2009-12-07T18:54:00.000+01:00

Ако обичаш някого, дай му най-скъпото си. А ако той те обича, не би ти го отнел!

Бла бла бла... Никой никого не обича.
--
Даааа, дааа, да... изгубих. И то съвсем съзнателно. Даааа... целях го. И стана. И ми е кофти... но защо?

Лудост или глупост

2009-11-25T18:24:00.000+01:00

Нашата мъдрост произтича от нашия опит, а нашият опит - от нашите глупости.

А нашите глупости нямат край...

Проба - 1, 2, 3... Да видим колко още ще ме изтрае моята изгора. Тормозя го сякаш нарочно... А защо го правя, по дяволите? Сякаш искам да видя колко време ще търпи преди да ме разкара наистина, преди да спра да си доказвам, че мога да си го върна, когато поискам. Някак... налудничаво е. Имам нужда да си проявявам характера, то е ясно. Имам нужда да виждам, че има нужда от мен. Мирише ми на комплекси, хах.

Не знам защо съм такава, но след всяко сдърпване, нещо отвътре ми казва, че ще се върне, по-точно че мога да си го върна, че ме обича и... странно е.

Не стига, че го обичам напук на "съдбата" и напук на всички изобщо, ами и се караме адски често, доста повече от необходимото. И после се чувствам виновна и гузна... Кога ли ще дойде денят, когато той няма да ме приеме и наистина ще се откаже от мен? Надявам се никога.

Толкова пъти е ставало въпрос за раздяла и все сме я отлагали, че вече сякаш не мога да повярвам, че може да се случи. А какво ще направя аз ако все пак се разделим? Нямам представа, но няма да е нищо хубаво... Имам чувството, че в този момент ще пропадна отново в черната дупка и няма да мога да изляза скоро от нея.

Обичам го, по дяволите, имам нужда от него и това ме ядосва! Защо, защо, защо съм толкова слаба и зависима? Не искам, не искам, не искам да е така! Глупава, глупава, глупава Нона!

Компромис със себе си

2009-11-21T22:46:00.003+01:00

Споделена любов.

Абсолютно верен късмет, хах...
--

Пренебрегваш се всеки скапан ден, заради някого. А струва ли си, по дяволите? Накрая пак ти го нахендрят, както само любимите хора си знаят. На кого му пука за "враговете"? Аз нямам такива, де. Има хора, които просто не ме интересуват, нека ме тровят, нека ме обсъждат, пълно безразличие от моя страна. Има и предатели в живота ми, на тях не бих им простила... И има един човек, на когото бих простила всичко. Пълно падение...

Какво ти дават хората всъщност? Какво ти дават приятелите ти? Колко приятели има всеки един от нас? Аз имам много малко, но знам, че мога да разчитам на тях. С времето се научих да различавам приятелите и познатите, но това се случва на всеки човек по неволя, предполагам.

Лошото е, когато обичаш, а знаеш, че не си струва и няма за какво да се бориш, но напук на всичко ти все пак... обичаш... и се бориш. Тъжно е. На теория знаеш, че не правиш нещата, както трябва, знаеш, че трябва да спреш, но нещо те задържа там, при някого, нещо те гложди... Защо не се задейства механизма на логиката, на егоизма, на самосъхранението? Никой не знае... А ти продължаваш да страдаш, да се бориш за някого. Да го обичаш.

Кръговрат. Магически кръг, който се върти постоянно, който те е затворил и не ти позволява да се отскубнеш от него, да заживееш начисто и да преодолееш миналото. Защото цялата мизерия е пред очите ти и ти се случва всеки ден. И ти го изживяваш постоянно, защото има някой, който е пред теб и като го видиш ти омекват капачките на колената и забравяш защо си жив изобщо... А мизерията е там... и освен всичко ти свързваш някого с гадостите, които преживяваш. Но все пак обичаш... и се бориш...

Какъв си ти? Червей без достойнство или просто всеотдаен? Може би зависи единствено от гледната точка. А може би ти си един всеотдаен червей, който е забравил достойнството си в бара, където е била първата среща с някого.

Разни скучни размишления

2009-11-19T20:34:00.000+01:00

Животът придобива смисъл посредством Любовта.

Или го губи...
--

Нещо взе да ми писва да се намирам в тази нелепа ситуация. Не, не знам какво да правя! Не, не мога да се правя, че съм в чудесно настроение и че не ми пука, докато отвътре се раздирам от яд, ревност и болка! Не мога, по дяволите! Това трябва ли да значи, че нямам достойнство? Че му позволявам да си играе с мен? Виновна ли съм, че не мога да играя игрички и да лъжа? Да, опитвам се да не показвам чак пък всичко, опитвам се да се държа на положение, но е шибано трудно... Понякога, както сега, просто не мога... утре как ще изкарам на работа? Утре не ми се мисли! Цял ден с него! И после пък целия уикенд БЕЗ него! Писна ми... чувствам се като втора ръка човек, като някаква плюнка, като захвърлена изтривалка... не знам и аз.

Знам, че той е прав за себе си. Аз за себе си също съм права, но това изобщо не ми помага. Ситуацията е една, фактите са на лице, а аз какво? Не мога да ги приема, не мога да ги асимилирам и изобщо да се съвзема от тоя обрат...

Знам, че пиша глупости, но съм объркана. На моменти изглежда лесно да приема всичко като факт и да се примиря, но когато съм с него всичко е различно. Тогава ми се преобръщат вътрешностите, като се сетя, че предната вечер е бил с оная пача и са правили нещата, които преди аз правех заедно с него. Замени ме, това е. Заменена съм от първата курва, която му пусна език... И той си гледа живота, по дяволите, а аз не мога да го направя. Не е ли... глупаво от моя страна? Хъх...

Не знам какво мога да добавя. Просто всичко ми е размазано. Тежко ми е, че съм заменена, това ми е проблема. Знам, че всичко, което се случи беше възможно най-доброто, погледнато откъм последствия за мен и за него, но навика си казва думата. Липсва ми тъпото говедо... и аз на него му липсвам! На работа се държи сякаш нищо не е станало, сякаш все още сме... някакви. Не знам и аз. Какво си мисли? Говори ми после някакви работи... специална съм била, липсвала съм му, обичал ме... Няма нужда да съм специална на думи. Това, което прави ми е предостатъчно, за да преценя. Пак е започнал да пуши. Пак се кичи като циганин. Пак се проваля... превръща се в същия боклук, който беше, когато го "намерих".

Яд ме е, че усилията ми да му помогна отиват на вятъра. Защото той се промени... преди... А сега... Разделихме се и всичко по старому. Гадно е от негова страна! Много подло! След всичко, което направих за него...

Чувствам се сякаш ми е кофти само, защото се грижех за него, а сега няма за кого да се грижа. Не знам защо, но тази мисъл ме споходи ненадейно, хах. Не знам вече какво да мисля, наистина съм объркана, а главата ми се върти от толкова премисляне на едно и също.

Щеше да ми е много по-лесно ако не го виждах всеки ден, това е. Не искам да го виждам. Така няма да мога да го превъзмогна и до другата година, а ми писна от глупости. Осъзнавам, че той не е това, в което се влюбих преди толкова години. Осъзнавам, че всъщност обичам един боклук, но какво да направя, като вече му дадох всичко? Не мога да се откъсна, искам си своето... Признавам, че всъщност го обичам на инат. И все пак е трудно да го преодолея...

Надявам се да спра да мисля толкова за едно и също, по-добре да гледам напред, към коледните празници. Да видим дали ще ме ощастливи дядо Коледа със специалния подарък, който сама си направих, хах.

Краят на всичко е началото на всичко останало

2009-11-14T09:57:00.006+01:00

Хората, които не могат да намерят пътя към своя свят, полудяват.

И аз съм пред полудяване, но няма да се дам. Интересен късмет.
--
На 13 ноември 2009, петък, в 18:44 официално бе теглена чертата на 4-годишно (много повече от) приятелство.

Снощи не бях в кондиция да пиша подобни новини и да информирам всичките си многобройни читатели за злочестата си съдба, хах. Сега остава да се адаптираме към новата ситуация.

Днес е деветия ден от началото на всичко и първия ден след края на всичко. Не знам защо все си водя такива статистики.

Та, проточих, доколкото можах, давах шансове до безкрай, но без резултат. От другата страна само вдигат рамене и казват, че нищо не може да се направи ако аз не искам, вместо да се стегне, да спре да мисли само за собствения си гъз и да се опита да се държи нормално. Е, така да бъде.

Поне разбрах, че ще идва на гости един семеен приятел, което ще пооправи положението за момента, първите дни. Но в понеделник какво? Не искам да го мисля даже. На работа не знам как ще я карам.

Тая последна чаша се оказа много пълна... Не, че не го очаквах. Просто ще има да я преглъщам малко по малко, докато просто не престана да усещам вкуса на това, което пия и ще изсипя останалото в канала.

Хайде, ето една усмивка по Интернет. Усмивка до уши! Истинска е, не ме гледайте така.

Последната чаша тъга

2009-11-12T19:06:00.000+01:00

Странно е да съм без него. Странно е, че от всичко се превърнахме в нищо. Знаех си, че днес ще бъде тежък ден... и беше. Но се справих доста добре, мисля. Страх ме е от бъдещето, но смятам да се изправя срещу него и да го посрещна, каквото и да е то.

Използвана, наранена, тъжна... в момента се чувствам като феникс, който се преражда. Трябва ми време, но не разполагам с такова. Започвам да се озлобявам, но по различен начин. Започвам да мисля за себе си, въпреки че когато съм с него онази част от мен, която го обожаваше все още се обажда, но доста по-слабо. Няма начин, работим заедно... а след работа той отива при нея.

Какво ли значение има? Защо ли го мисля? Предпочитам да ида да бъда слаба пред единствения човек, който знае всичко и на чието рамо мога да поплача, докато се възстановя напълно и преодолея предателството му. Пред него съм друга, различна... не онази луда истеричка с празния поглед, която плачеше всеки път, когато очите й се спираха на него. Онази от последната седмица... тя не ми харесва и не смятам отново да се превръщам в нея. Омръзна ми да бъда злочеста ревла, жертва на съдбата и тралала.

Май ми дойде акъла в главата. Смятам да изпия последната си чаша тъга. Започвам да се преобразявам, за пореден път. Но този път сама.

Обичам се

2009-11-11T23:35:00.000+01:00

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!

Късметчето ми хареса. Знаех си, че ще е нещо подобно, затова цъкнах.

Чувствам се странно. Утре ще бъде тежък ден. И следващия, и следващия... и всеки следващ ще е тежък, но такъв е живота. Човек сам трябва да върви напред, не да чака някой да бъде с него и да го подкрепя. Никой никого не подкрепя. В момента това не ме интересува. Осъзнавам толкова неща... Не ме боли. Болеше, но вече не. Не чувствам нищо. Безразличието ме прави силна. Досега бях играчка, използвана, разигравана в името на нечии егоистични интереси. Няма да го позволя отново, колкото и да е тежко и трудно. Лице в лице с истината, ще преодолея всичко. В името на собственото си достойнство, потъпкано през последната седмица. Имам нужда да си го възвърна, да го подхраня. Да излкувам самочувствието си, да подсиля любовта си към най-важния човек на земята - АЗ!

Най-красивото нещо

2009-11-07T20:39:00.000+01:00

Най-красивото нещо, което някога са ми казвали...

[20:17:32] мсмм каза: очите ти са като маслинки
[20:17:33] мсмм каза: ^^
[20:17:35] мсмм каза: супер красиви

Винаги знаеш как да ме накараш да се усмихна. :) Обожавам те, мсмм!

Не приятел - предател

2009-11-06T20:17:00.000+01:00

Нона изгуби битката. Не... Нона изгуби войната. Нона е победена. Нона е съкрушена, използвана, предадена, съсипана... Хайде, радвайте се, злобари...

Звезди

2009-10-31T14:42:00.001+01:00

Цък.

Нона
31 октомври 2009 | 15:28
Честно, на мен не ми харесват. Особено Андреа като тръгне да прави едни мутри... Предполагам, че се опитва да изглежда перверзна, но според мен тия позьорски физиономии само я загрозяват. Другите две пък изобщо не ги знам кои са, така че няма да си правя труда да ги коментирам...

Нямам какво повече да добавя...

Ако бях...

2009-10-27T23:06:00.003+01:00

Предизвикана от Мързеливка.

1. Ако бях цвят щях да съм сив.
2. Ако бях плод щях да съм грейпфрут. Определено.
3. Ако бях животно щях да съм котка.
4. Ако бях книга щях да съм Watermelon на Мариан Кийс.
5. Ако бях дреха щях да съм дънки.
6. Ако бях бижу щях да съм сребърен пръстен.
7. Ако бях дърво щях да съм липа.
8. Ако бях напитка щях да съм вода.
9. Ако бях насекомо щях да съм водно конче.
10. Ако бях песен щях да съм Last cup of sorrow на FNM.
11. Ако бях филм щях да съм Ефекта на пеперудата.
12. Ако бях подарък щях да съм картичка.
13. Ако бях град щях да съм Нотингам.
14. Ако бях месец щях да съм март.
15. Ако бях цвете щях да съм карамфил.
16. Ако бях изобретение щях да съм радио.
17. Ако бях сграда щях да съм обикновен жилищен блок.
18. Ако бях отговор щях да съм не, определено.
19. Ако бях дума щях да съм странност.
20. Ако бях мебел щях да съм диван.
21. Ако бях анимационен герой щях да съм Гуфи.
22. Ако бях чувство щях да съм угризение.
23. Ако бях детска играчка щях да съм малка гумена червена топка на черни точици.

Предизвиквам милото.

I still ♥ VLC

2009-10-27T01:49:00.002+01:00

Цък. Снимките от следобедно-вечерната ни разходка из Валенсия в събота. Този път не са особено интересни, преобладават рибоците, ама ние не знаехме къде отиваме, така че грешката си е наша.

Не, че имаше нещо интересно за снимане, но все пак да се отчета...

Четвъртък

2009-10-22T07:49:00.006+02:00

... А се събудих с усещането, че е петък. Все по-често взе да ми се случва, поне последните три или четири четвъртъка. Нечовешко е...

Поне късметче да си изтегля:

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!

Точно така. Хубав късмет, но ми се струва, че не вещае нищо хубаво. Денят е дъждовен, тепърва се развиделява, а аз нямам мляко, за да пия едно какао. Вчерашният ден не беше особено приятен на работа, датата е 22, четвъртък е, а не петък... изобщо - все хубавини.

В момента си правя ядене, за мен и за Шефо, иначе няма какво да се яде на работа. На това му викам аз мързел, да приготвиш всичко сутринта преди да тръгнеш, преди поне ме мързеше да ставам рано и приготвях нещата вечерта, а сега съм развила някаква висша форма явно.

Тръгвам. Обзе ме усещането, че това може да е последното нещо, което пиша...

Хубава новина

2009-10-20T23:36:00.001+02:00

Счупих чаша. Мило, стискай палци да е на хубаво. :)

Късметче

2009-10-18T23:47:00.002+02:00

Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.

Сладко късметче за лека нощ. Сетих се за няколко човека, с които дори мълчанието би било приятно. Лягам си доволна. Лека нощ, деца. Обичам ви, а вие си знаете кои сте.

I ♥ VLC

2009-10-18T04:43:00.007+02:00

Разходка из Валенсия в един съботен следобед. Правих се на фотограф. Беше доста забавно като цяло. Ето снимките:

1. Катедралата във Валенсия.

2. Част от Plaza de la Virgen.

3. Някакво хлапе гонеше гълъбите.

4. Една малка сладурана храни гълъбите.

5. Фонтана.

6. Катедралата.

7. Асоциация с птиците на Хичкок.

8. Цяло ято гълъби прелита над площада.

9. ... и каца на фонтана.

10. Друг фонтан.

11. Скейтът не е престъпление.

Изкуство

2009-10-10T17:35:00.001+02:00

[17:30:54] Кремов каза: о, лол
[17:31:04] Нона каза: О! ЛОЛ!
[17:31:21] Кремов каза: гъз в гьол
[17:31:29] Нона каза: петел в мол
[17:31:39] Кремов каза: в гъз сол
[17:31:48] Нона каза: в сол - гъз
[17:32:02] Кремов каза: тръс-тръс
--
Един път да сложа нещо забавно в тоя блог, егати. Поне на мен ми е забавно, а блога си е мой, така че... знаете.

Мъжкият манталитет

2009-10-09T11:02:00.004+02:00

С Ноелия снощи обсъждахме тази тема и тя ми даде идея - осмиване на мотото Жената на най-добрия ми приятел не е жена. Ако е хубава – той не ми е приятел. Ето го резултата:

Жената на най-добрия ми приятел н е жена. Ако е хубава – той не ми е приятел.

Колко кратко и точно е описан мъжкия манталитет: такова прехвалване на мъжката дружба и в крайна сметка мъжкият екземпляр отново и отново доказва високата степен на егоизма, който го характеризира.

Чудно как всичките тези мачо разбирания, които включват непоклатимо приятелство, биват променяни според ситуацията. Необяснимо... особено, когато непоклатимото приятелство между мъжете бива разклатено от слабата воля и силния нагон на един от тях.

Според мен до голяма степен е повлияно от виждането на жените, от страна на някои мъже, като „бройка”, която едва ли не задължително трябва да бъде включена в списъка. Всичките тези комплекси, които повечето мъже имат, но не осъзнават, ги подтикват към тези „завоевания”, за които после разказват в приятелски кръг, включвайки нерядко и подробности от собствената си реколта. Уж си доказват, че стават за нещо. Не само на самите себе си, но и на приятелите си! Което всъщност явно е важното – нека видят другите какъв съм мъжкар и нека се комплексират, защото съм най-големият!

От логична гледна точка просто няма как да се съглася с това виждане, което според мен е чиста проба комплекс, както и от гледната ми точка на човек от женски пол.

Не бива да забравяме, разбира се, че в крайна сметка това е просто иронична фраза, измислена отдавна, но също не бива да забравяме, че не са я измислили безпричинно...

Да или не

2009-10-08T20:45:00.004+02:00

Крадвам идейка... в блога на една приятелка видях някакво тестче. Ето за какво става въпрос:

1. Можете да отговаряте САМО с "Да" или "Не".
2. ЗАБРАНЕНО е да обяснявате КАКВОТО И ДА Е, освен ако някой ви изпрати съобщение или в коментарите ви попита. А повярвайте ми, изкушението да обясните някои от тези отговори ще е огромно - нищо не е точно това, което изглежда.

И ето отговорите ми (и въпросите, де):

Били ли сте арестувани? не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? не
Спали ли сте до 5 следобед? да
Изключвали ли са ви от училище? не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
Уволнявали ли са ви от работа? да
Уволнявали ли сте някого? не
Пели ли сте на караоке? не
Насочвали ли сте оръжие към някого? не
Целували ли сте се под дъжда? не
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? не
Виждали ли сте някой да умира? не
Играли ли сте на бутилка? да
Пушили ли сте пура? не
Седяли ли сте на покрив? да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
Чупили ли сте си кост? не
Бягали ли сте от училище? да
Яли ли сте насекоми? не
Ходили ли сте насън? не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
Карали ли сте мотоциклет? не
Късали ли сте с някого? да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? не
Летели ли сте с хеликоптер? не
Бръснали ли сте си главата до голо? не
Скачали ли сте от покрив? не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? не
Яли ли сте змия? не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? не
Участвали ли сте в банда? не
Показвали ли са ви по телевизията? да
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? не
Плували ли сте голи? не
Правили ли сте шевове на нечия рана? не
Карали ли сте сърф? не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
Били ли сте оперирани? не
Тичали ли сте голи на обществено място? не
Карали ли са ви с линейка в болница? не
Губили ли сте съзнание, без да пиете? да
Пикали ли сте в храстите? да
Бягали ли сте от полиция? не
Дарявали ли сте кръв? не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
Яли ли сте крокодилско месо? не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? не
Попикавали ли сте се на обществено място? да
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
Рисували ли сте графити? не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? да
Слагали ли са ви белезници? да
Вярвате ли в любовта? да
Били ли сте се? да
Крали ли сте нещо? не
Яли ли сте охлюви? не
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? не
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? не
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
Нападало ли ви е куче? да
Били ли сте съдени? не

Е, лично аз не почувствах нуждата да се обяснявам кой знае колко...

Цък за преглед на оригиналната статия.

Made in Sorrowville

2009-10-04T11:25:00.000+02:00

Никога, ама абсолютно никога, никой не е щастлив в Sorrowville. Каквото е името му, такава е и реалността. Лошото е, че имам къщичка там и понякога отивам за няколко дни или дори няколко месеца, когато идва на гости приятелката ми Депресия. Ама тя наистина е досадна, почти никога не мога да остана насаме с Тъга, която не е чак толкова досадна като нея и съобразява да си тръгне по-бързо, тогава вече мога да се върна към „нормалния” си живот.

Сега съм в Sorrowville. Тъга е тук, а Депресия чука на вратата, но не искам да й отворя. Ще се опитам да избягам през задната врата... сама...

Ужас! Хлебарки!

2009-08-30T15:40:00.002+02:00

Изпитвам... ужас, когато видя хлебарка. Обзема ме истерия, отскачам метри назад или се парализирам на място, зависи дали тя тича или стои мирна. След като я подмина, ме хваща параноята и постоянно ходя с поглед забит в земята. За щастие вкъщи нямаме такива гнусотии, иначе ептен щях да перколясам... Гадното е, че във входа има... глякс!

Веднъж взех малката ми братовчедка Беби, защото й бях обещала да спи вкъщи. Та оставихме й нещата и решихме да излезем двете да ядем сладолед и да се поразходим. Обаче, видиш ли, вече се смрачаваше, а точно тогава излизат малките гнусни същества.

Стигнахме до партера (нямаме асансьор) и се спряхме, аз на първото стъпало, а тя на второто. Имаше една огромна гадна хлебарка точно пред предната врата (имаме предна и задна врата, подразбра се), а бяха наръсили с отрова за хлебарки точно пред вратата на предното килерче във входа, та не искаше да си влезе там, за да успеем да избягаме без да се налага да я доближаваме...

Носех една бутилка за хвърляне и започнах да чукам с нея по стъпалото, за да се разкара гадината, но заради отровата, само започна да се катери по стената и все не се скриваше. Успях да я отдалеча и казах на братовчедка ми да изтича от задния вход. Тя беше доста уплашена и приплакваше, скочи детето и беж към задната врата. В последния момент забелязах как още една гадна мазна хлебарка й препречва пътя, но малката се беше засилила доста и само я прескочи и за секунда изскочи навън.

Вратата се затвори след нея и тя се разплака, защото може да се отваря само отвътре. Започна да я бута безуспешно и да вика: „Ноне! Ноне!”, беше я страх да не ми направят нещо злите хлебарки.

Като я видях така беззащитна и плачеща се стреснах – сама отвън не мога да я оставя, та скочих и аз и беж към предната врата! Прескочих хлебарката и изскочих навън. Затичах се към задната страна, за да взема братовчедка ми и на половината път се срещнахме, тя също тичаше и скочи в мен и ме гушна. Плачеше и само ме гушкаше, за да се увери, че съм добре. Много беше уплашена.

Когато се върнахме от разходката, вече нямаше хлебарки във входа за наше щастие и успяхме благополучно да се качим вкъщи на сигурно!

Представям си каква гледка сме били. Тя беше на 7 тогава и е разбираемо да реагира така, ама аз... за срамотите. Вместо да я предпазя, се шашардисах сигурно повече от нея. Всъщност не повече, но така е приказката.

Тази случка ме накара да се замисля - може би е време да започна да преодолявам страховете си. Представям си един ден, живот и здраве, ако имам деца, каква майка ще бъда? Мама слиза да ми убива хлебарките, когато ми пресичат пътя и заплашват да ме налазят. Не искам аз да се стряскам повече от децата си...

Мразя 26 август!

2009-08-26T19:36:00.000+02:00

Мразя го, мразя го, мразя го! Брат ми падна с мотора, откраднаха чантата на Алекс... откачам! Всички са добре, но егати... вие ми се свят от нерви, не мога да ям, не мога да стоя мирна, не мога, не мога, не мога! Психясвам и се ядосвам, притеснявам се, мисля го постоянно...

Знам, че е добре, говорих с него, след малко като се върнат ще идем и на лекар, за да го прегледат за всеки случай... но пък като знам „лекарите” тука, просто... никаква надежда, хах.

Ще откача, не мога да си намеря място, затова седнах да пиша уж нещо, накрая нищо не написах, но не мога да си събера парчетата мозък, които се разпиляха, когато разбрах за случая с мотора.

Не мога да се успокоя, не мога да мисля, не мога и да пиша нормално, само повтарям едно и също, но не искам да спирам, защото тогава ептен ще психясам и ще започна да мисля хиляди глупости в очакване на тази вечер. Искам да видя брат си, да видя, че е добре, искам да си го гушна и да си го заведа на лекар...

Просто ми е непонятно как се случват такива неща, чувствам се сякаш аз съм го предизвикала... Решихме с Шефо да идем на кино и аз тооооолкова въодушевено разказах на целия свят за това, въпреки че знам, че като разкажа плановете си, те се скапват. И ето... скапаха се!

Не стига всичко, ами и днес се съдрах да гледам клипчета за войната по пътищата и малко ми остана да орева света.

Чувствам се ужасно, все едно аз съм го предизвикала... врели-некипели вероятно... но за момента е достатъчно логично в главата ми, за да го мисля... Тъжно ми е, мъчно ми е... много ми е мъчно.

Ще си дрънна главата в масата, поне да знам защо говоря простотии...

Разни изводи

2009-08-20T04:21:00.007+02:00

Имаме си форум!
--
Сеговия остана назад в спомените ми, а преживяното си остана там, не го взех със себе си, за мое собствено учудване. Или иначе казано – не го мисля, не съжалявам, не се чувствам предадена/разочарована/друго.

Изводите ми са два:
- започвам да се държа като нормален човек
- раста (?)

И все пак има разни неща, които не мога да променя все още, като например болезнената ми невинност и неспособността ми да се съмнявам в непознати и да ги подозирам в разни работи.

Вечерта с Шефо се връщахме от МакДоналдс и зет му се обади и поръча да минем през аптеката да вземем едни хапчета. Каза ни коя е дежурната аптека и ни беше на път, така че казахме, че ще минем оттам.

Стигнахме, но беше затворена. Появи се една двойка – мъж и жена, и питаха дали е отворена аптеката, но явно не беше, въпреки че в поликлиниката им казали, че тази е дежурната (и на тях също). Погледнахме листа и за дата 19 август пишеше, че дежурната е друга, която се намира почти на плажа, т.е. бая път има до там. Предложих им да ги заведем, защото казаха, че не познават града (селото), а те попитаха дали е далече, на което отговорих положително, защото за нормалните хора би било далече. Предложиха да ни закарат до там, тъкмо щях да им покажа къде е.

Качихме се в колата и стигнахме, взехме си хапчетата и хората предложиха да ни закарат обратно, за да не бием път, на което Шефо се намуси, но аз вече се бях съгласила.

Оставиха ни близо до апартамента на Шефо и когато хората заминаха, той започна да ми се кара: „Откъде мога да знам какво превозват? Ами ако е дрога например и ни спре полицията и тия кажат, че е наше? Ами ако спре извън града и там чакат 20 човека и ни пребият? Как мога да се качвам в кола с непознати? Всеки може да иде до аптеката и да каже, че не е от града и не го познава...”

Аз онемях, изобщо не бях го помисляла, просто се опитвах да помогна на хората, не съм и предположила дори за миг, че може да са мошеници/крадци/дилъри/убийци...

Шефо е прав, накрая ще си нахендря нещо сама от простотия и наивност. Да се надяваме, че занапред няма да повтарям същата грешка...

Втори ден в Сеговия

2009-08-16T05:37:00.002+02:00

В 7 следобяд най-сетне бях на кръстовището Кока-Навас де Оро, пред църквата. Обадих се на Джени и отидох у тях. Видяхме се, излязохме, отидохме да извикаме Хаби и тръгнахме към кафенето „Травесия”, където момичетата се бяха събрали за по бира.

Стоях с тях общо 2 часа (приблизително), а те не спряха да си разказват разни клюки. Снимахме се, бях щастлива в началото, но после се почувствах глупаво. Стоях и мълчах... какво мога да говоря за хора, за които не съм и чувала?

По едно време на Хаби му звъннаха да го питат къде е и с кого, той отговори: "В Травесия, с момичетата и с Нона." Тогава вече реално почувствах, че вече не съм част от групата.

Към 9 си тръгнаха към къщи (всеки към своята къща), за да се преоблекат и да идат на фиестата в Кока, за да се напият и напушат.

Останах... с пръст в уста? Единствено Иса не отиде, а предпочете да стои с мен. „Не съм те виждала от 6 години, един път си дошла, къде да ходя? Всяка година има фиеста в Кока...”

Никога не съм била близка с нея, но пък изкарахме вечерта страхотно. Открихме, че имаме много общо, като характер, музикален вкус, хобита и т.н. Темите се редяха една след друга, не е имало моменти на „неловко мълчание”, докато през онези 2 часа с... най-добрите ми приятели от детството, не обелих и дума, защото просто не знаех какво да им кажа, при положение, че бяха ентусиазирани да си разказват за минали купони и как са се напивали, как са забравяли хора в различни села, как не са се връщали да ги вземат и кой какво направил или казал през последната седмица и изобщо.

Останах разочарована. Пак се подведох сама и имах прекалено големи очаквания. Не казвам, че не ми беше хубаво, просто не очаквах хората, които толкова много обичам, да са се превърнали в обикновени пияндета, неспособни да се забавляват без да се наквасят. От друга страна ми беше обидно, че им стигнаха 2 часа с мен за 6 години. Просто очаквах малко повече ентусиазъм...

Сутринта пак ще минем отново през Нава, не искам да се обаждам на никого, по всяка вероятност ще спят... Единствено с Иса ще се срещна, кой знае кога пак ще я видя, а се забавляваме страхотно заедно. Мъчно ми е за някои от останалите, искаше ми се пак да бъдем, както преди... Жалко, че времето лети безмилостно и променя хората, понякога до неузнаваемост.

Днес установих, че дори и тук не мога да се почувствам като у дома си вече. Тъжно е... не мислех, че ще дойде тоя момент, да се отдръпна дори от тях. Явно аз съм тази, която се е променила прекалено много и се е отчуждава малко по малко от миналото си.

Първи ден в Сеговия

2009-08-15T00:31:00.014+02:00

Дойдох в Сеговия за пръв път от 6 години и всичко ми е толкова познато... почти нищо не се е променило. Всичко си е както преди, сякаш никога не съм си тръгвала.

Шест часа път, адска жега, липса на климатик – общо взето се насъбраха няколко неща и резултата е схващане на разни части на тялото и умора, но пък безсънието си казва думата. Не знам дали е чак болестно състояние при мен, но колкото и да съм изморена, не мога да заспя от раз. Та както и да е!

Пристигнахме в Нава към 9 и нещо вечерта, а тръгнахме в 4 следобяд. Първата ми работа беше да ида до къщата на Хаби... Нямах много ясен спомен къде живее, но я намерих. Отвори ми майка му, а когато излезе той, се разплаках. Толкова висок е станал и толкова хубав... променен е адски много, въпреки че си е все същия Хаби, който аз помня.

Утре ще видя и останалите, не всички за жалост, защото всеки е из разни кътчета на Испания, за да прави практики или на работа, или просто са се преместили. Жалко от една страна, но пък от друга се радвам за тях, всеки се е ориентирал нанякъде, всеки си е хванал живота/хляба в ръце и следва я мечта, я пътят, който си е избрал.

Нямам търпение да ги видя, да ги прегърна и да поговоря с тях. С Хаби се видяхме за съвсем малко, докато отидох до тях, докато се преоблече, докато стигнем до къщата на Джени, после до тази на Виктор... е, стана време да тръгваме за Санчонуньо.

Джени не беше вкъщи. Като звъннахме на домофона отговори Хорхе, брат й. С Хаби проведоха доста интересен разговор:
- Джени там ли е?
- Не, няма я.
- Кога ще се върне?
- Кой си?
- Хаби.
- Ще се върне скоро.

Ако я търсеше друг, можеше да не се върне изобщо... Но пък да не ставам злобна, де!

Нава си е все същата. Не помнех ясно всичко и се чувствах странно. Докато бях там, се чувствах просто като в сън... не можех да повярвам, че най-после съм... вкъщи.

Нава, дръж се, идвам!

2009-08-14T14:17:00.003+02:00

Отивам да ги видя! Приятелите ми от Сеговия! Време беше, последният път, когато ходих, бях на 15... Адски щастлива съм! Знам, че тия 2 дни ще минат като едно щракване с пръсти, но пак се радвам, че ще ги видя, колкото и за малко да е.

Ще пробвам да направя поне 2 милиона снимки.

Щастлива съм! (слънце)

За миналото

2009-08-14T13:49:00.006+02:00

Заравям лице във възглавницата - мирише на минало. Спомням си онази утрин, когато за пръв път се събудих „твоя”... Изглежда толкова далечно, а в същото време ми се струва, че мога да те докосна, чувствам се сякаш не живееш в друг свят, до който нямам достъп. Отне ми всичко, което мислех, че имам, но отдавна съм ти простила, нали си запазих най-ценното – поуката, а за бакшиш ми остави безброй спомени.

Гледам старите снимки и изпитвам непреодолимото желание да плача за миналото, онова, което уж беше общо. Защо не го правя ли? Защото вече не виждам смисъл да роня сълзи заради твоите измислици. Липсваш ми, все още искам да разбера всичко, но осъзнавам, че няма да мога.

Неуморно разглеждам снимките ти и познатият образ ми се усмихва от екрана. Обичах усмивката ти, обичах дори големия ти нос и късите пръсти... но най-много от всичко обичах лъжите ти.

Снощи ме обзе познатото чувство на носталгията, сетих се за миналото, за старият ми живот в България и изобщо на всички места, където съм живяла. Спомних си за всички по-близки хора, които ми позволиха да ги опозная и на които разреших да опознаят мен такава, каквато съм.

Странно е как времето минава, а мозъка се изчиства от лошото и оставя само хубавите спомени. Всъщност не точно, по-скоро придава дори на лошите спомени нещо, което те кара да си спомняш за тях с умиление.

О, ти, минало незабравимо...

изпълнено със радост и тъга,

от всичко е най-лесно обяснимо,

че те обрисувах със дъга.

ROFL, напомнете ми повече да не се поддавам на изкушението да импровизирам...

Поредното разочарование

2009-08-14T10:27:00.003+02:00

Снощи, в пристъп на разочарование, изтрих половината си абонати в скайп. Мислех, че ще спра да го правя от последния път, когато забравих скайповете на хора, които го отнесоха помеждудругото, но какво да се прави, тоя път внимавах повече.

Изтрил ми е скайпа, фейсбука, майспейса... и просто не го очаквах. Държах на него до известна степен, въпреки че единственото, което ни свързва е виртуалния свят. Но той си е такъв, какво да се прави, ясно ми беше, че чувствата не са взаимни и той не държи на мен по никакъв начин. Жалкото е, че все пак тая надежди, че може някой ден да ме възприеме като реален човек, а не като чат-прозорец.

И друг път сме имали такива „кризи” в постните си взаимоотношения, но щом чак фейсбука ми е изтрил, значи просто ще се оттегля и няма да му пиша повече. Какво толкова... Просто се почувствах зле първоначално. После премина, но разочарованието все още си стои, въпреки че е в по-малка доза и не е съпътствано с обида.

Ще ми се да не се привързвам толкова бързо към хората и да спра да обичам целия свят.

Четете на собствена отговорност

2009-08-12T10:19:00.006+02:00

Днес цял ден съм на тема „да започнеш наново”, не само заради една песен, а и защото до известна степен имам нужда да сложа чертата на някои работи в живота си и да започна начисто.

Нервността ми пак ми прави проблеми, след днешния пристъп, чувствам, че не мога да продължавам така повече. Моята граница беше премината неколкократно от самата мен и не искам това да продължава да се случва.

Историята днес се разигра още сутринта. Накратко – трябваше да прехвърля застраховката от една кола, която беше за временно ползване, на колата на баща ми. Първият път, миналата седмица, едно дългокосо русо нещо каза, че понеже всичко е платено, когато BMW-то излезе от ремонт, просто трябва да ида до застрахователната компания и да взема удостоверение, че застраховката е прехвърлена.

Вчера отидох пак, за да взема листа, понеже колата вече е готова. Разбира се, говорих с друго нещо, от мъжки пол този път, и то ми каза, че трябва да ида с баща ми, понеже застраховката е на негово име и трябва да подпише, че реално иска това прехвърляне.

Днес отиваме двамата с идеята той да се подпише и да си тръгнем, но се наложи да говорим с трето нещо, пак женско, заради неизправност в компютъра на второто (?) и този път версията беше съвсем различна – трябвало нещото да види колата, да занесем документите й и, как не, да се доплати за прехвърлянето, защото BMW-то имало повече конски сили. Аз протестирах, разбира се, попитах защо не ми е казано това още първият път и защо всеки ден, и на всеки един от служителите, версията е различна. Отговор не получих, както и се очакваше.

Побеснях, дотолкова, че когато излязохме ми прилоша и трябваше да се прибера, въпреки че имах други работи за вършене. Когато се качих у нас се наплисках с вода, но и това не помогна. Беше ми адски изнервено, започнах да плача и да се задушавам.

След като се поуспокоих, си направих равносметка – на колко години съм и защо, по дяволите, се случват такива неща с мен? Защо си го позволявам изобщо? Става въпрос за собственото ми здраве, не стига, че си докарах анемията, сега остава да си докарам още нещо.

От тази гледна точка прецених, че е редно да се стегна малко и да започна да се контролирам повече. Нещата стигат прекалено далеч за пореден път, а си дадох сметка, че реално не искам да пукна на 40, както май се очертава(ше).

Знам, че съм едно малко мрънкалце, което не спира да писука, но, по дяволите, това си е моят блог и ще си писукам, колкото искам. Четете на собствена отговорност... Мрън!

Тайната на успеха

2009-08-11T15:36:00.001+02:00

Това е началната страница на домейна aborted.brain-child.free.bg.
Ако вие сте администратора на този сайт, отидете на АДМИНИСТРИРАНЕ и качете съдържанието на вашия сайт на сървъра.
Ако виждате тази страница, след като сте качили съдържанието на вашия сайт, вероятно не сте заместили файла index.html.

Все още тая надежда, че не всичко е изгубено и чакам развоя на събитията, ако има такъв.
--
Снощи с една от най-добрите ми приятелки си говорихме за това как някои хора умишлено, макар и не съвсем, си оплитат живота. Отдавна съм забелязала тази масова тенденция сам да усложняваш всичко в живота си. Според приятелката ми това се дължи на неориентираността на индивида, който е съвсем объркан и не знае реално какво се случва в живота му, затова и върши неща, които не би трябвало. Смятам, че е права, от личен опит се убедих. Може да се поспори, разбира се, кое е правилно и кое не е, но това е друга тема.

Въпроса е, че когато бях депресирана и неориентирана, преди няколко години, сама вършех неща, които усложняваха ситуацията още повече, вгорчавах си живота по всевъзможни начини, макар да знаех, че това ще има неприятни последствия за мен самата.

В момента виждам няколко такива примера около мен. Има едно момиче, което не харесвам особено. Е, тя единствено мисли за това как да си купи лещи и дрехи, как да си сложи изкуствена коса, да си оформи веждите, да се снима за сайта за запознанства, да качи снимките и всичките й „приятели” да й дадат оценка 10. Специално си купи перука, за да си направи фотосесия с нея и да я качи в сайта.

Не знам дали това момиче осъзнава, че вместо да се изучи и да си гарантира някакво приблизително сносно бъдеще, тя се занимава с глупости, а времето лети, в крайна сметка наскоро навърши 18. Първото, което е, дружи главно с 13-14-годишни деца. Брат й твърди, че хлапетата са супер отворени, но за мен си остават деца, по дяволите... имам си мнение и по тоя въпрос.

Колкото и да си „отворен”, колкото и да си „зрял за възрастта си”, ти в крайна сметка си на 13-14-15 или колкото е в случая... оставаш си дете и виждаш нещата по различен начин от истинския възрастен. Не, че всички 30-годишни са мега зрели, не казвам това. Говоря за наистина порасналите хора, с ясни идеи за света и реалността, хора, които могат да се справят с трудностите.

Та, идеята ми е, че едно момиче на 18, което дружи с 13-14-годишни, няма тази възможност за развитие, която би имала ако се срещаше с по-големи, израснали хора. От какво се интересува едно хлапе, по дяволите? От сайтове за запознанства, от това как да се напие, от визията си – дрехи, гримове, прически и всевъзможни кичове. А един възрастен, отговорен човек? Няма ли той по-сериозни грижи? Не му ли се налага всеки ден да се сблъсква с реалния свят, за да се издържа?

Това, разбира се, е много общо казано и е адски относително, ясно е, че има всякакви хора. Ясно е, че не всеки, който се издържа е супер зрял, но в крайна сметка му се налага да разсъждава по някакъв що-годе „възрастен” начин, за да може да изкара месеца със средствата, с които разполага например. Когато те издържат, нещата са различни. Това е според мен, разбира се, не твърдя, че ме е огряла Истината и сега съм решила да я споделя с вас, простосмъртните.

Според мен хората трябва да се позамислят малко какво искат за себе си и вместо да се контят и да изкарват деня си в клатене на краката по пейките и кафенетата, да се хванат и да помислят над живота си и над това какво искат да постигнат. И естествено, да направят нещо по въпроса. И аз мога да искам примерно да си направя фирма и да преуспея, но докато си стоя вкъщи и чаткам на компютъра, няма как да го реализирам.

Чудно дали моята „тайна” на успеха ще даде резултат. Смятам, че съм тръгнала по правилният път, но времето ще покаже. Каквото зависи от мен самата, вече го правя – осъзнах се, макар и малко късно, но нищо, ще си сърбам попарата.