We only said goodbye with words, I died a hundred times. You go back to her and I go back to us...
Не ми липсваш.
--
Доживях! Последната чаша свърши. Коства ми четири месеца, но успях.
Сега е адски странно, но се радвам, че няма да те виждам почти цял месец, а после може би никога повече. Не те искам обратно, разбираш ли? А спомняш ли си колко много те обичах? И в крайна сметка се осъзнах, не само за това, а изобщо. Любовта не е най-важното, понякога дори не е достатъчно само да обичаш.
Не мога да кажа, че не значиш нищо за мен, но в крайна сметка ти си само част от миналото ми. Не искам да съм с теб никога повече. Не чувствам отчаяната нужда да се интересуваш от мен, да ме обичаш, да бъдеш до мен. Напротив... искам да си далеч и ако може да не те виждам никога повече, за да не се караме. Защото ти не можеш да говориш нормално, осъзнай го.
Беше ми втълпил, че съм кривата, но проблема е в теб. Ти си неспособен да общуваш, защото си природно лишен от интелигентност. Не знам как пропуснах този факт, не знам как го игнорирах в продължение на четири години. А бях наясно! Вярваш ли, че винаги съм го знаела? Чак е смешно вече.
Но това беше. Краят настъпи, не знам кога, не знам как. Важното е, че успях!
Бъди щастлив с конската мутра, желая ти го от сърце. И се надявам децата ви да не приличат на нея. Не злобея, знаеш. Ако тя беше хубава, поне симпатична, щях да го призная, но нейното е под всякаква критика... Както и да е!
Късам листа и започвам новата глава. Тетрадката ми е като чисто нова без теб и така си я харесвам най-много.
