Усмивка по радиото

След редица невероятни приключения, които ми се случват, откакто съм се родила, най-сетне си седнах търпеливо на д-то и започнах да се замислям дали пък грешката не е в мен. След дълги размишления, стигнах до извода, че за да бъдеш щастлив, трябва да отстъпваш понякога. Приложих го на практика и ето ме - пиша глупости с усмивка на лицето. Не всичко е перфектно подредено в живота ми, но какво пък? Щастие да има. И усмивки... За всички!

142

Защо се появи сега? Имаш ли представа точно на коя дата? Заклевам се, караш ме да се чувствам като някаква пророчица. Когато се разделихме си казах, че ако прекарам повече време без теб, отколкото с теб, ще забравя, че съм те познавала. Бяхме заедно 142 дни. На 142-рия ден след раздялата, ти се появи...

Нещо и нищо

Реших, след като майондри публикува нещо специално за мен, да й върна жеста. Не, че е кой знае какво, но е от сърце (пък!).

Като за начало, оправих си ноктите (горе-долу) и не стана прекалено зле. То беше преди седмица сигурно, но нямаше време за публикации и обяснения, та чак сега... Но нищо. Снимките са от деня, в който се лакирах, когато маникюра все още имаше някакъв приличен вид, така че спокойно!

Цвък нокти. 

И... другата супер-дупер-ексклузивна-сензационна новина (публикувана само и единствено в този блог) е, че най-накрая се пробих (отново). Този път не болеше толкова, защото момичето я направи като хората. И имаха обица без камъче. И бяха намалили цената! И днес вече не ме боли... Та всичко е идеално. Ето сега и едно цвък със снимка от важното събитие, което така рязко промени животите на всички ни.