Amour

Не мога да преценя дали съм разочарована или ми е безразлично. 

Бибабебобуп

Все още мириша на теб. Косата ми, кожата ми, дрехите... всичко е пропито с аромата ти. Преди два часа си тръгнах. След час си тръгваш ти. Ще се видим ли някога пак? Обеща. И аз обещах. Ако не се върнеш, ще ида на сватбата, каквото и да ми коства. Пък и да се върнеш, пак ще ида, но с теб.

Всичко, абсолютно всичко беше перфектно снощи. Срещата ни... думите и жестовете. Всичко ми се изясни. Обичам те, бе. Бубабебобуп! Знам, че и ти ме обичаш, доказа го. Направи ме толкова щастлива, не само днес. Щастлива съм, че си част от живота ми. Щастлива съм, че ми отдели повече от 10 часа, само за мен. Щастлива съм, че се случи така. Беше само и единствено мой, съвсем ясно го показа.

Никога не съм срещала човек като теб, никой не ме е правил толкова щастлива. Обичам всичко в теб. Всичко. И не искам това да се променя никога. Не искам да спирам да те обичам. Искам да сме заедно, въпреки всичко. Където и да е... За теб бих отишла и в родината ти, бих научила езика ти.

Обзела ме е тъга, но се надявам да премине. Прекрасният спомен е по-силен от сълзите. Искам да запомня всеки момент от тази вечер, не искам да забравям никога как ме караш да се чувствам всеки път. Ти ми даде нещо от теб и аз ти дадох нещо от себе си и с това си доказахме толкова много неща. Не само с думи. Действията, този път, бяха повече от достатъчни.

Не искам да развалям момента. Щастлива съм. Обичаш ме много повече, отколкото си мислех. Искам винаги да е така, каквото и да се случи.

Mi amas vin

Предстои ти прекрасен ден със много слънце и блестящи погледи наоколо.

Ден без единствения поглед, който искам да среща моят...

--

Не искам да те преодолявам. Не искам да те губя. Не искам да боли. Осъзнай се просто, помисли за всичко, никога няма да те обвиня за това, което се случи. Напротив, обвинявам себе си, защото се държах като недорасла пикла в дадени моменти, когато просто трябваше да млъкна. Знам, че сгреших, но също знам, че когато човек обича, прощава... Ти също ме нарани не веднъж, но никога не споменах нищо за раздяла. Това боли най-много, че не направи усилие да оправиш нещата, а просто си тръгна от мен, без дори да ми дадеш възможност да се боря за теб... Единственото, което ми остава е да се надявам, че когато се върнеш ще говорим пак.

Събуждам се с мисълта за теб, от първата секунда, първото нещо, което изплува в съзнанието ми си ти. По цял ден правя безполезни опити да мисля за друго и не става... Вечер, щом остана сама, спомените ме затрупват. Задушавам се. Дори като заспя те сънувам. Не искам да се самонаранявам по този начин, но не искам да спирам да те обичам. А не спирам да си повтарям, че ти бягаш в другата посока... Защо каза, че ме обичаш? Защо? Обичаш, но не искаш да си с мен. Заминаваш. Не знаеш кога ще се върнеш. Не знаеш дали ще се върнеш... Искаш да си тръгнеш, да си далеч от това място. Дали ще изпълниш обещанията си? Само времето ще покаже...

Може би беше грешка, че си позволих отново да бъда наранена, но не съжалявам за нищо. Всяка секунда до теб си струваше. Ако ще да ми изгори душата от тая депресия – обичам те. Благодарение на теб разбрах, че има пълно щастие и че съществуват перфектните хора. Може би просто си прекалено перфектен за мен, както каза нашата обща приятелка, но за определен период от време беше с мен и ме направи най-щастливият човек на света. Толкова пълно щастие не бях изпитвала никога, затова си единствения човек, за когото не съжалявам, че срещнах. Как е възможно да обичам всичко в теб? Нищо да не ме дразни... дори нещата, които мразя, щом са част от твоята същност ми харесват.

Как изглупях така? Не мога да си го обясня. Ти си единственото нещо, което окупира съзнанието ми, откакто те срещнах. Просто не искам да спра...

--

Then she said "te amo"
Then she put her hand around my waist
I told her no, she cried "te amo"
I told her I'm not gonna run away, but let me go...

А ти кой беше?

Сега съжалява. Съжалява, че ме е оставил заради кобилата. Съжалява, защото знае, че го обичах до края на Вселената и обратно. Знае, че тя не го приемаше на сериозно. Знае, че тя не го е обичала. На нея не й пука за него просто. На мен ми пукаше. На мен, както и на Вероника. И той какво направи? Избяга от Вероника. После го срещнах аз и го обикнах от първия момент, в който го видях. Единствения път в живота ми, когато съм се влюбвала от пръв поглед. Единствен и достатъчен.

Четири години се търпяхме, но все пак се правехме щастливи, по един или друг начин. Той беше най-добрият ми приятел, а аз най-добрата му приятелка. Поне така си мислех, докато наскоро не разбрах, че всъщност ме е лъгал за някои неща, но както и да е. Никога не съм си позволявала да го излъжа. Обичах го и се стараех да го направя щастлив. Той също ме обичаше, може би по свой начин, но този страх от обвързване постави толкова много различия между нас. Преди година бях готова да се омъжа за него, бях готова да имам деца от него... Той ме изостави заради първата срещната, която му обърна малко внимание. Това е. 

Костваше ми една година да го преодолея напълно и успях. Сега съм свободна, дори не го мразя. Напълно ми е безразличен. А той съжалява... И какво? Дори не се радвам. Просто ми е безразлично.

Преди месец го мразех и исках да умре сам, неведнъж съм му пожелавала да страда за мен, както аз страдах за него. Исках да ме иска, да го боли, както мен ме боля. Сега това се случи и аз дори не изпитвам задоволство. След всичко, просто не ме интересува какво прави, какво иска и какво говори.

Помня онази синина, която ми остави на лицето. Помня как искаше да ти бъда любовница, докато си с нея.  Помня как ме нарече предателка, когато каза, че си я оставил и беше с мен, но после пак се върна при нея... и аз й казах. Помня как ми крещеше в лицето, че съм те изгубила завинаги. Помня как ме дърпаше да спя с теб насила, когато не исках. Помня как те ритах след това и как ти тичаше след мен със сълзи в очите и за пръв и единствен път за четири години ми каза, че ме обичаш. Помня как не поиска да се върнеш при мен въпреки всичко и аз ти се заклех, че повече няма да ме пипнеш и с пръст. Ти не повярва, и това го помня... После замина с нея. И се върна. Помня как ме наричаше курва, защото не исках да ти топля кревата, след като тя те остави. И после как ме търсеше по телефона, за да се видим. И също помня как след това сам дойде да ме питаш дали искам да се върна при теб. Помня как, след като отказах, посегна да ме биеш. И напуснах работа. И не исках да те виждам. Но помня как ме преследваше по улиците, за да ми върнеш часовника, който ти подарих. Помня как след това не те виждах, но ти ме видя с него... и те заболя. И сега съжаляваш.

Нашата история събрана в един абзац. Нашата. Историята на Нона и... дори не му помня името... А, да. Някой си Шефо.

Сапун

Понякога, колкото и болка да ти носи някой, боли повече, когато се откажеш от него!

О, да... о, да...

--

Никога не съм и помисляла, че все още съм способна да се самонаранявам толкова. След дългото и мъчително преодоляване на Шефо, мислех, че няма повече да се поставям в такава ситуация. И все пак "живота е кръговрат", земята се върти, бла бла и след една година пак съм в същото положение. Завъртях се 360º, хах. 

Не искам да си помислям дори, че следващата година ще е като предната. Уж търсех спокойствие и позитивизъм, накрая намерих... любов, хах. Това беше най-голямата ми грешка, втори път със същия камък. И този път е по-лошо, защото той е перфектен (за мен). Истината е, че не съм видяла нищо лошо от него, откакто го познавам. Просто ситуацията е такава, че трябва да се разделим за всеобщо добро. Аман от розовини, честно.

Какви са тия сапунки, които съпровождат живота ми непрестанно? Омръзна ми вече да живея в телевизора, но колкото и да се опитвам да изляза и да направя нещата като хората, все не става. Аз ли не съм наред или просто света си е филмиран? 

Направо съм като Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай", хах. Обиколих "света", отърсих се от мизерията, но като се прибрах... пак наново. Жалко, че не срещнах своя Хавиер Бардем. Всъщност... жалко, че се разделям с него. 

Дали...?

Просто се бори, по дяволите... Толкова безсмислено ли е според теб? С лека ръка захвърли, каквото имаше. След всичко, което е казано, направено и доказано, не мислиш ли, че си струва да опиташ отново? Или всичко е било лъжа...?

Чертата е теглена за пореден път... не знам как да променя нещата. Не знам какво да мисля. Не знам защо се получи така. За пореден път се чувствам безпомощна и безполезна. Най-лошото е, че сега не искам да го преодолявам, просто искам нещата да са, както преди...

Вечната глупост да преследваме тези, които ни нараняват...

Мразя те...

Съсипваш ме, разбери! Болна съм вече, имам чувството, че ще откача. Всичко ми се свива и плача ли плача... като последния идиот. И всичко е заради теб, гад мизерна! Ненавистта ми към теб е толкова плътна, че ако беше течна, щеше да те залее и задуши. Искам да избягам от теб и никога да не те допусна до себе си, но е шибано трудно. За какво се върна? Да ме тровиш, да ме съсипваш малко по малко. Не мога и да те изгоня като хората... Писна ми от теб. Заклевам се. Не знам вече какво да правя. Надявам се да спечеля от лотарията и да обиколя света, за да те премахна от съзнанието си завинаги. Да си почина от всичко до толкова, че да забравя напълно за теб... Ти си скапан трън в петата!

Просто се разкарай от живота ми! МРАЗЯ ТЕ, тъпа, смотана депресия...

Goosfraba

Стига вече! Стига, стига, стига, стига, стига! Стига пък.

Всичко може да върви на майната си. Омръзна ми. От всички ми омръзна. Искам да остана сама до края на скапания си живот, баси. Смисъл няма, не искам да продължавам да се самонаранявам като последната идиотка. Край.

Усмивката ми скоро няма да се върне, но това не значи, че ще позволя сълзите да си стоят у нас, колкото си искат. Мине ли тоя период, никога повече не искам да навлизам пак в него. Уж оня глъмар беше последната чаша, пък се излъгах да изпия още една... Не искам. Повече няма, стига грешки, стига болка, стига глупости.

Goosfraba!

Заглавие

Моето сладко наказание... не искам да те губя. Не знам какво да правя. Объркана съм и съжалявам за всичко. Никога не съм искала да те наранявам. Единственото, което искам е да те направя щастлив. Просто... ми дай време, дай ми шанс да ти докажа, че мога да променя нещата. Не ме карай да се отказвам от теб, защото не искам. Не искам, не искам и не искам. И няма...

Обичам те.

Сладка болка

Отлагането е за предпочитане пред грешката.


Да. Освен това още не съм готова да направя крачка напред.
--

Всеки път, когато реша, че нещата са се изяснили в главата ми, се случва нещо и пак всичко става на каша. Изнервящо е, дразнещо е, гадно е. Омръзна ми вече. Опитвам се да мисля позитивно, да се самоуспокоявам, но след всичките неща накуп просто се изпарява всякакво желание да продължа, с каквото и да било. 

Тъжна съм пък. Изморена да съм втора цигулка, когато аз поставям този човек на първо място... Не е приятно да си дадеш сметка, че ти даваш всичко от себе си в името на нещо, а не си сигурен, че другата страна също го прави. Боли. И не знаеш дали да се сърдиш или да замълчиш, за да не натоварваш допълнително ситуацията. Пък и какво печелиш ако се сърдиш? Никой не слуша какво му говори сърдитата физиономия отсреща.

Всичко се беше подредило, а дадена личност дойде и преобърна представите ми за всичко. Пак бях планирала нещо и пак всички планове отидоха по дяволите. 

Мразя тази сладка болка и в същото време ми харесва. Не знам дали е повече тъжно или жалко...

Made in Bulgaria

Айде, доживях.

Късмет си пожелавам, лол.

♥

22

Омръзна ми да си мислят, че съм парцал, който може да бъде подхвърлян насам-натам. Омръзна ми да се държат с мен като с низко същество, да ме унижават и обиждат. Омръзна ми любимите ми хора да се възползват от влиянието си над мен, за да ме накарат да се чувствам зле. И най-вече ми омръзна да си мислят, че нямам мозък в главата си, за да взимам решения сама. Омръзна ми да давам обяснения. Омръзна ми да не приемат фактите от ЛИЧНИЯ ми живот и да смятат, че имат право на глас. Омръзна ми да не искам нищо, а да ми се натяква какво ли не. Омръзна ми да ме обиждат! Никой няма това право. 

Няма да се дам, каквото и да казва, изобщо не искам да слушам. Факт е. Взела съм решение и ще стане така. Край! Не съм искала пари от никого, няма да искам и разрешение. Няма да давам и обяснения. Щом ме отряза толкова директно, просто забрави да ти се разправям повече. 

Винаги, винаги, ВИНАГИ реагира така, а после "защо не ми казваш нищо?". Айде, моля ти се... Знаем ги тия работи. Единствената причина, че го казах е, че няма как да не забележи... Иначе нямаше и да разбере, ако имаше начин. 

Кара ме да се чувствам все едно не ме обича, все едно аз съм някакво си там... нежелано същество, което само го разочарова, защото има собствено мнение и собствен живот. Няма да се дам пък! Отстоявам си на мнението. Ако иска да ме гони, не съм го карала да ме взима, той настояваше. 

Той е неблагодарният, който ме обиди след всичко, при положение, че му е пределно ясно, че ако не бях аз, все бяхме затънали. Но не иска да го признае. Е, ако ще! Аз знам, че съм го направила с цялата любов на света. Това, че не е оценено, това, че дори ме обиди и ми изтъкна факта, че не съм била при него, "когато е имал нужда от мен", няма значение. Нищо, че дори и сега няма какво да свърша "при него". Важното е да съм там. Да "помагам". Нищо, че няма с какво. Да се правим, че работим, вместо да свърша нещо полезно...

Омръзна ми от тия натяквания. Единственият изход е... навън. Не виждам как ще се разберем освен ако не се разкарам. Може би не трябваше да напускам, да изтрая още малко. Още малко обиди и унижения в името на нещо си.

Съжалявам, че ще ви разбия сърчицата по този нелепо травмиращ начин, но ако смятате да се държите така с мен - просто можете да си заврете нещо там, където слънцето не огрява. Край по въпроса.

Както ти за мен сълза...

Беше поредната „грешка”. От моя страна, естествено. Осъзнавам, че вината е моя. И все пак вчера се държа ужасно. Как можа? Колко пъти ти казвах – ако искаш да се разделим го кажи директно, без игрички, без кофти думи. Накара ме да се чувствам като парцал, а може би това беше целта... Не знам дали те нараних по някакъв начин, но се надявам да не е така. Липсваш ми... и се надявам скоро да го преодолея.

Писна ми да живея така. Защо не мога да бъда щастлива? Вината си е в мен, нали? Имам чувството, че съм мазохистка. Имам чувството, че сама си налагам, че имам нужда от някого, когато всъщност не е така. Не знам как да се променя, как да се отърва от това глупаво чувство за безпомощност.

Факт е, че вместо да се забавлявам, се прибрах вкъщи и пиша в блога си. Плача като последната глупачка и се чудя къде сгреших. Искам те обратно, но знам, че дори и да се върнеш, няма да те приема. След всичко, просто не заслужаваш да те приема. Достатъчно се унижих с него, не искам да ме унижаваш и ти. Просто не искам да го позволя на никого, никога вече.

Чувствам се сякаш цял живот ще бъда сама...

Обичам те

Останалото са подробности.

Зловещо свободна

Интриги до безкрай. Радвам се, че се разкарах. Не ми пука кой какво смята. За себе си съм права. Край по въпроса. Сега остава само да си подредя живота.

Чувствам се... зловещо свободна, както казва жената в едно от стихотворенията си. И не бих заменила това чувство и за всичките пари на света. ♥

Началото на края

Няма да се върна. Това беше. Не ме интересува кой ме обвинява, ще премина и през обвиненията от страна на целия свят. Накрая ще се свърши цялата тая простотия и най-после ще бъда свободна.

Обичам!

Ще ти върнат взети назаем пари, които си отписал/а. 

А, дано, хаха.

--

Сърцето ми е изпълнено с толкова много любов, че вече имам чувството, че ще се пръсна. Обичам! Прекрасно е... Не знам от кога не ми се беше случвало... 

Искам да гушкам, да ме гушка, да цункам, да ме цунка... да легна върху него, да ме прегърне пак и пак да ми каже онова нещо на ушенце. Липсва ми той, липсва ми онова чувство, когато сме заедно. Искам да му дам толкова много нежност... Искам пак с него! Дори и за час, просто да го видя, да му кажа толкова неща. Да ме погледне и да се усмихне, както само той може. Искам пак онзи поглед, с който ме гледа, когато сме само двамата, искам пак онази усмивка, дето ми се радва... когато сме само двамата.

Липсваш ми, pisicuţă!

Странности

Е, добре. Обади се. И за какво? Изобщо не мога да го разбера. Какви ги върши? Разделяме се, събираме се, разделяме се, събираме се... Аз да не съм „иди си, доди си”? Не искам така. Разбирам, че си има проблеми и т.н., но това не значи да се разделяме периодично и като му се прииска нещо да звъни...

Трябва да поговоря с него, но усещам, че не е момента, има нещо, което не ми казва, хах. Работите не знам как са се развили при него, надявам се всичко да му е наред, но щом звъни явно има някакъв напредък.

За какво ли го мисля изобщо? То ще си проличи. Изобщо не смятам да го търся и да го занимавам, като има нещо да ми казва да се обажда. Гати работата. И да вземе малко да се осъзнае какво иска в крайна сметка, защото взе да ми писва...

Не знам какво ми става, но прекалено бързо взех да „преодолявам” всичко. Не знам дали да се радвам обаче за тая промяна.

Pisicuţă

В живота няма път. Път прави този, който върви. Върви и ти!

Ще вървя аз... на майната си. 

--

Откакто се разделихме се чувствам ужасно и сякаш всичко ми тръгна накриво. Толкова ми липсва... На работа нещата не вървят, в личен план не вървят и се чувствам толкова убито, че няма накъде. Омръзна ми да съм такава пача, заклевам се. Имам чувството, че се самонавивам през цялото време и нещата са ми тръгнали така заради моето отношение към тях и към живота изобщо. Опитвам се да се зареждам с позитивни мисли и да си пиша книжлето, поне да се разсейвам, но не става и не става... Главата ми е все някъде. И да, то е ясно къде.

Глупаво е от моя страна, знам. Накрая не можах и да се разрева, поне да си мисля, че се утешавам и че ми олеква. Никакъв отдушник, гати, какво става с мен? Въртя неговата песен постоянно и си мисля какво щеше да беше ако. И нищо не постигам, само убитото ми настроение да умира още повече.

Вече нямам стимул и да уча скапания език, честно. От друга страна днес си мислех, че ако евентуално нали... нещата се оправят, ще го изненадам ако науча нещо. Но сама знам, че това са глупости. Няма да се оправи нищо, пък дори и да се оправи всичко, не вярвам да се върне. Всъщност не знам какво да мисля вече. Все си припомням неща, които ми е казвал и ми става кофти.

Беше сладко, когато ми говореше по телефона разни хубави работи, постоянно си мисля за тогава, защото не беше само веднъж. Но пък после ми разказа други неща, особено последния път, когато се видяхме... Имам чувството, че ми е говорил така, за да ме предпази. Понякога си мисля, че му пука за мен и затова нареди нещата по този начин, но друг път ми е толкова объркано, че се самонавивам и си мисля глупости. Най-добре да не мисля изобщо, в крайна сметка има толкова неща, които не знам, а и не са моя работа, че да си губя времето в мисли и безполезни разсъждения. Времето ще покаже и толкова. Гати работата.

Не знам какво да правя, затова няма да правя нищо. Най-великото решение ever. Не искам и да мисля, ама... нали, таковата. Абе, знаем се, хах.

--

Раздялата

Разделихме се. 

Честито на печелившите, хах. Няма да плача, поне не веднага. Дори не знам как се чувствам. Не, не го обичам, но мисълта, че няма да бъда повече с него ми е непоносима. Гадната буца си стои в гърлото ми, но няма, няма да я пусна нагоре! 

Искам си го пък...! Толкова ми е тъжно...

Добре, де... разревах се.

Най-добре да ида да си ближа раните на майната си и да спра да мрънкотя на въображаемите си читатели...

--

Când sunt cu tine e atât de uşor...

Mamaliga

Докато хората обичат - прощавай.

--

Кафе. Единственото нещо, което ме радва в последно време. Незнайно защо, но дори и онова чудо нечувано не ми е чак толкова „спешно”. Явно преминавам към следващото ниво, лол.

Пише ми се, а в същото време се занимавам с куп глупости и не пиша. Зле съм, знам. Някои неща не се променят никога, хах.

Искам да имам повече време, за да уча. Смисъл, редовното си е редовно, но говоря за учене на нов език. Учи ми се нов език пък. Хвърлих очо на мамалигата, но да не казвам голяма дума, че се познавам от някъде, лол. За момента си боравя с транслейтъра и се опитвам да съставям логични изречения, но нали... човек никога не може да бъде сигурен, хах.

И все пак ми е толкова неопределено настроението, че дори не знам какво искам да си преведа, лол. Все някакви префърцунени глупости ми идват на акъла, заради разните му там постове на моя френски „любимец” Мишел, ама като не мога да измисля нищо по-добро, така ще е. Но стига оплаквания! Вземам си усмивката от чекмеджето и напред към десета глава. Иначе никога няма да се наканя, несериозна работа.

--

Omoară-mă, te iubesc!

Мхих! ♥

Априлски размишления

Доброто лекарство има горчив вкус.

--

В последно време живота ми поднасяше разни неприятни изненади, които сякаш нямаха край. Идваха една след друга и винаги имаше нещо, което да ме безпокои. И все пак времето се оправи, а това сякаш ми помогна.

Обожавах дъждовното време, обичах мрачните дни, но това сякаш ме потиска вече. Искам слънчице, топлинка... по-малко дрехи и повече позитивни мисли. Когато времето е хубаво и на мен ми е хубаво. Странно, но факт.

Дали заради слънцето или заради процеса ми на узряване, но вече не приемам нещата толкова зле. Просто се оставям на течението, или поне се опитвам, и гледам да мисля реално. Равновесие! Търся равновесие, защото ми омръзна да съм на земята, да съм ожулена и да мрънкам.

Естествено, дължа позитивизма си и на други хора, които са до мен винаги и ми помагат да преодолявам това и онова. Винаги има нещо за преодоляване, въпроса е да не мислиш само за това. Има проблеми, чието решение не зависи от мен, така че... за какво да го мисля и да се тормозя? Каквото дойде, такова ще го преглътна. Даже и да е горчиво лекарство. А после напред и нагоре...

Да чукна на дърво, но тая позитивна вълна ме е заляла от едно известно време и съм потънала в нея и си плувам ли плувам... нося се на повърхността, потопена в усмивки. Не искам да отминава. Обичам! Имам си своите моменти на "МРАЗЯ ВСИЧКИ!", но не е толкова често и толкова продължително. Не, че се хваля, но имам чувството, че процеса на узряване не спира. Нека си продължава, само се надявам да не греша в преценката си.

--

Поздрав за една котка.

Сбогом, сбогом казах...

We only said goodbye with words, I died a hundred times. You go back to her and I go back to us...

Не ми липсваш.

--

Доживях! Последната чаша свърши. Коства ми четири месеца, но успях.

Сега е адски странно, но се радвам, че няма да те виждам почти цял месец, а после може би никога повече. Не те искам обратно, разбираш ли? А спомняш ли си колко много те обичах? И в крайна сметка се осъзнах, не само за това, а изобщо. Любовта не е най-важното, понякога дори не е достатъчно само да обичаш.

Не мога да кажа, че не значиш нищо за мен, но в крайна сметка ти си само част от миналото ми. Не искам да съм с теб никога повече. Не чувствам отчаяната нужда да се интересуваш от мен, да ме обичаш, да бъдеш до мен. Напротив... искам да си далеч и ако може да не те виждам никога повече, за да не се караме. Защото ти не можеш да говориш нормално, осъзнай го.

Беше ми втълпил, че съм кривата, но проблема е в теб. Ти си неспособен да общуваш, защото си природно лишен от интелигентност. Не знам как пропуснах този факт, не знам как го игнорирах в продължение на четири години. А бях наясно! Вярваш ли, че винаги съм го знаела? Чак е смешно вече.

Но това беше. Краят настъпи, не знам кога, не знам как. Важното е, че успях!

Бъди щастлив с конската мутра, желая ти го от сърце. И се надявам децата ви да не приличат на нея. Не злобея, знаеш. Ако тя беше хубава, поне симпатична, щях да го призная, но нейното е под всякаква критика... Както и да е!

Късам листа и започвам новата глава. Тетрадката ми е като чисто нова без теб и така си я харесвам най-много.

Сама и щастлива

За да чуеш, трябва да мълчиш.

За да получиш, първо трябва да дадеш. ("Маргарит и Маргарита")
--
Обещавам да се обичам още повече занапред!

Честит Рожден Ден, милу!

И ето, тя е вече пълнолетна. Може да купува алкохол и цигари, може да изкара книжка, може да гласува и могат да я арестуват. И за да отбележим подобаващо датата, слагам специален поздрав за нея! Не забравяй, че за моя рожден ден очаквам специалния поздрав, който ми обеща снощи, хаха!

Цък.  

-- 
  М 

Защото само тя ме познава ранима, безсилна, смирена... 

Ekix

Не е нещастна жената изгубила любовта на един глупак. Нещастен е глупакът изгубил последния си шанс да стане човек!

Добре, че ти си винаги до мен... А Хикс само може да съжалява. Да, точно така - обичам се. Аз за себе си знам, че не ми пука, не съжалявам за него, яд ме е просто, че лъже... че не застава като мъж, не казва в очите, че има проблем. Но това е... деца. Важното е, че имам теб.

Специален поздрав за моята втора половина:

Някаква плаче

Ако не можеш да намериш истината, където си, къде другаде очакваш да я намериш?

Може би в миналото...

--

Ти си моят Робърт... 

За теб

Хората са различни, защото Господ не обича да повтаря грешките си! 

Само хората си повтаряме грешките. В това отношение и аз съм като всички.

--

Обичам т

е!

клйдгхнмбс

Ти си знае

ш

...

Затишие

Човекът може да мине без много неща, но не и без човек!

Дали?
--
Липса на развитие е обзела живота ми. Случват се неща, а всъщност нищо не се случва. В момента съм в процес на изчакване. Какво правя? Струва ли си изобщо да се боря за нещо, след като ми режат крилата всеки път?

В края на седмицата ще разбера някои неща и тогава ще обмисля следаващите си ходове. Само търпение трябва от моя страна и ще направя нещата, както трябва. Страх ме е, че ще свърши това, което започна толкова скоро, но пък трябва да рискувам, в противен случай нещата ще се задълбочат и проблема ще стане по-голям.

Мислех, че Хикс не е като всички... да видим дали наистина е така...

Честита 2010 година!

Като истински no lifer ще седна да пиша в блога си на първи януари. Още сутринта щях, след като се прибрах, но леглото и книгата ме зовяха безпомощно и нямаше как да им откажа. Феновете ми ще почакат, си казах.

Та да си дойда на думата. Надявам се всеки да е изкарал добре вечерта/сутринта и сега да няма махмурлии. Посрещането при мен беше далеч по-добро от очакваното. Въпреки маанетата беше много забавно, а компанията се оказа много весела. Разни черни мисли и спомени се опитаха да се прокраднат в съзнанието ми, но ги удавих в чаши пълни с Бейлис.

За 2010 година си пожелавам да бъда щастлива! И всичките ми приятели, познати и роднини да са щастливи и най-вече здрави. Толкова ми е развълнувано, че започваме нова година, сякаш всичко започва отначало. Някакво странно усещане ме е обзело, много ми е приятно обаче. Просто съм спокойна и искам всички да са добре... Време беше да се отърся от гадостите и да тегля чертата.

Обичам се! Обичайте се и вие.