Lambada

Цял ден ми се върти в главата и не можах да устоя на изкушението да я публикувам, просто ей така, да си е тук... Колко спомени ми носи, не е истина.

Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar

A recordação vai estar com ele aonde for
A recordação vai estar pre sempre aonde zu for

Dança sol e mar guardarei no olhar
O amor faz perder encontar
Lambando estarei ao lembrar que este amor
Por um dia um instante foi rei

A recordação vai estar com ele aonde for
A recordação vai estar pre sempre aonde zu for
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar

Canção riso e dor melodia de amor
Um momento que fica no ar

http://lyricstranslate.com

Онази нощ

Ти стоеше изправен на леглото ми, а аз те гледах отдолу, защото тъкмо се събуждах. Говореше ми нещо, но разбрах само, че не искаш да бъдеш с мен, че никога няма да се върнеш и подобни. Казах ти, че вече знам, но ръката ми посегна да те докосне там. Ти се възбуди и легна върху мен, пак каза, че не искаш да се върнеш, каза да престана да правя подобни неща, но знаех, че всъщност не искаш да спирам. Прегърнах те и ти казах, че те обичам. Предупреди ме, че ще си правиш вазектомия, а аз започнах да те разубеждавам - ами ако по-нататък искаш да имаш деца? Представих си те с друга и се подразних, но нищо не казах... Ти започна да ме целуваш по врата, погледа ми се спря на рамото ти и тъкмо щях да започна да плача... но се събудих.

Краят на юни

Ето и юни се изниза... няма да усетим и ще се изниже и втората половина от годината. Как бързо лети времето, а в началото на юни се тътреше бавно, бавно цяла седмица, точно когато имах нужда да мине по-бързо. Но така е... мина, замина, а сега даже не се и сеща да се спре.

Трябва ми някакво полезно занимание, след което да не се чувствам глупаво, сякаш пропилявам живота си. Последните два дни се чувствам точно така, но все пак трябва да призная, че заниманието ми беше наистина безсмислено. Първата ми работа е да намеря книгата "Осем" и ако не ми хареса, да я нахлупя на главата на човека, който ми я препоръча. Нямам търпение да му я нахлупя на главата, честно. Даже и да ми хареса...

Предполагам, че "си измислям преживявания", поне сега, когато се чувствам ненужна и ме е обзела скука. Намерих книгата всъщност, така че... да речем, че започва "голямото" четене.

Пак така

Отново съм в същото положение и имам чувството, че никога няма да се отърва от порочния кръг на собственото си съществуване. Опитвам се да се променя и да гледам на живота позитивно, но са само моментни проблясъци, после все падам в същата дупка. Драпам да изляза, драпам и все там си стоя. Усилията ми за момента са безсмислени, но няма да се откажа, ако ще земята да се обърне. Чудя се какъв подход да използвам вече. Правилно каза някой веднъж, че съм способна да разбера всички други, но не и себе си. Та все тъпча на едно място. Тъжно, но факт. И все пак... поне сега съм твърдо решена да се справя. Ама май така беше и предния път. Ах, ох, ух... Ще измисля все някога какво да направя, може би трябва да поупражнявам "новото си аз", докато ми стане навик и тогава чак ще успея да се измъкна от лапите на неволите си.