Отново съм в същото положение и имам чувството, че никога няма да се отърва от порочния кръг на собственото си съществуване. Опитвам се да се променя и да гледам на живота позитивно, но са само моментни проблясъци, после все падам в същата дупка. Драпам да изляза, драпам и все там си стоя. Усилията ми за момента са безсмислени, но няма да се откажа, ако ще земята да се обърне. Чудя се какъв подход да използвам вече. Правилно каза някой веднъж, че съм способна да разбера всички други, но не и себе си. Та все тъпча на едно място. Тъжно, но факт. И все пак... поне сега съм твърдо решена да се справя. Ама май така беше и предния път. Ах, ох, ух... Ще измисля все някога какво да направя, може би трябва да поупражнявам "новото си аз", докато ми стане навик и тогава чак ще успея да се измъкна от лапите на неволите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.