Ти стоеше изправен на леглото ми, а аз те гледах отдолу, защото тъкмо се събуждах. Говореше ми нещо, но разбрах само, че не искаш да бъдеш с мен, че никога няма да се върнеш и подобни. Казах ти, че вече знам, но ръката ми посегна да те докосне там. Ти се възбуди и легна върху мен, пак каза, че не искаш да се върнеш, каза да престана да правя подобни неща, но знаех, че всъщност не искаш да спирам. Прегърнах те и ти казах, че те обичам. Предупреди ме, че ще си правиш вазектомия, а аз започнах да те разубеждавам - ами ако по-нататък искаш да имаш деца? Представих си те с друга и се подразних, но нищо не казах... Ти започна да ме целуваш по врата, погледа ми се спря на рамото ти и тъкмо щях да започна да плача... но се събудих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.