Mamaliga

Докато хората обичат - прощавай.

--

Кафе. Единственото нещо, което ме радва в последно време. Незнайно защо, но дори и онова чудо нечувано не ми е чак толкова „спешно”. Явно преминавам към следващото ниво, лол.

Пише ми се, а в същото време се занимавам с куп глупости и не пиша. Зле съм, знам. Някои неща не се променят никога, хах.

Искам да имам повече време, за да уча. Смисъл, редовното си е редовно, но говоря за учене на нов език. Учи ми се нов език пък. Хвърлих очо на мамалигата, но да не казвам голяма дума, че се познавам от някъде, лол. За момента си боравя с транслейтъра и се опитвам да съставям логични изречения, но нали... човек никога не може да бъде сигурен, хах.

И все пак ми е толкова неопределено настроението, че дори не знам какво искам да си преведа, лол. Все някакви префърцунени глупости ми идват на акъла, заради разните му там постове на моя френски „любимец” Мишел, ама като не мога да измисля нищо по-добро, така ще е. Но стига оплаквания! Вземам си усмивката от чекмеджето и напред към десета глава. Иначе никога няма да се наканя, несериозна работа.

--

Omoară-mă, te iubesc!

Мхих! ♥