Разделихме се.
Честито на печелившите, хах. Няма да плача, поне не веднага. Дори не знам как се чувствам. Не, не го обичам, но мисълта, че няма да бъда повече с него ми е непоносима. Гадната буца си стои в гърлото ми, но няма, няма да я пусна нагоре!
Искам си го пък...! Толкова ми е тъжно...
Добре, де... разревах се.
Най-добре да ида да си ближа раните на майната си и да спра да мрънкотя на въображаемите си читатели...
--
Când sunt cu tine e atât de uşor...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.