27 април 2010

Pisicuţă

В живота няма път. Път прави този, който върви. Върви и ти!

Ще вървя аз... на майната си. 
--
Откакто се разделихме се чувствам ужасно и сякаш всичко ми тръгна накриво. Толкова ми липсва... На работа нещата не вървят, в личен план не вървят и се чувствам толкова убито, че няма накъде. Омръзна ми да съм такава пача, заклевам се. Имам чувството, че се самонавивам през цялото време и нещата са ми тръгнали така заради моето отношение към тях и към живота изобщо. Опитвам се да се зареждам с позитивни мисли и да си пиша книжлето, поне да се разсейвам, но не става и не става... Главата ми е все някъде. И да, то е ясно къде.

Глупаво е от моя страна, знам. Накрая не можах и да се разрева, поне да си мисля, че се утешавам и че ми олеква. Никакъв отдушник, гати, какво става с мен? Въртя неговата песен постоянно и си мисля какво щеше да беше ако. И нищо не постигам, само убитото ми настроение да умира още повече.

Вече нямам стимул и да уча скапания език, честно. От друга страна днес си мислех, че ако евентуално нали... нещата се оправят, ще го изненадам ако науча нещо. Но сама знам, че това са глупости. Няма да се оправи нищо, пък дори и да се оправи всичко, не вярвам да се върне. Всъщност не знам какво да мисля вече. Все си припомням неща, които ми е казвал и ми става кофти.

Беше сладко, когато ми говореше по телефона разни хубави работи, постоянно си мисля за тогава, защото не беше само веднъж. Но пък после ми разказа други неща, особено последния път, когато се видяхме... Имам чувството, че ми е говорил така, за да ме предпази. Понякога си мисля, че му пука за мен и затова нареди нещата по този начин, но друг път ми е толкова объркано, че се самонавивам и си мисля глупости. Най-добре да не мисля изобщо, в крайна сметка има толкова неща, които не знам, а и не са моя работа, че да си губя времето в мисли и безполезни разсъждения. Времето ще покаже и толкова. Гати работата.

Не знам какво да правя, затова няма да правя нищо. Най-великото решение ever. Не искам и да мисля, ама... нали, таковата. Абе, знаем се, хах.
--

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица.