Априлски размишления

Доброто лекарство има горчив вкус.

--

В последно време живота ми поднасяше разни неприятни изненади, които сякаш нямаха край. Идваха една след друга и винаги имаше нещо, което да ме безпокои. И все пак времето се оправи, а това сякаш ми помогна.

Обожавах дъждовното време, обичах мрачните дни, но това сякаш ме потиска вече. Искам слънчице, топлинка... по-малко дрехи и повече позитивни мисли. Когато времето е хубаво и на мен ми е хубаво. Странно, но факт.

Дали заради слънцето или заради процеса ми на узряване, но вече не приемам нещата толкова зле. Просто се оставям на течението, или поне се опитвам, и гледам да мисля реално. Равновесие! Търся равновесие, защото ми омръзна да съм на земята, да съм ожулена и да мрънкам.

Естествено, дължа позитивизма си и на други хора, които са до мен винаги и ми помагат да преодолявам това и онова. Винаги има нещо за преодоляване, въпроса е да не мислиш само за това. Има проблеми, чието решение не зависи от мен, така че... за какво да го мисля и да се тормозя? Каквото дойде, такова ще го преглътна. Даже и да е горчиво лекарство. А после напред и нагоре...

Да чукна на дърво, но тая позитивна вълна ме е заляла от едно известно време и съм потънала в нея и си плувам ли плувам... нося се на повърхността, потопена в усмивки. Не искам да отминава. Обичам! Имам си своите моменти на "МРАЗЯ ВСИЧКИ!", но не е толкова често и толкова продължително. Не, че се хваля, но имам чувството, че процеса на узряване не спира. Нека си продължава, само се надявам да не греша в преценката си.

--

Поздрав за една котка.