Сапун

Понякога, колкото и болка да ти носи някой, боли повече, когато се откажеш от него!

О, да... о, да...

--

Никога не съм и помисляла, че все още съм способна да се самонаранявам толкова. След дългото и мъчително преодоляване на Шефо, мислех, че няма повече да се поставям в такава ситуация. И все пак "живота е кръговрат", земята се върти, бла бла и след една година пак съм в същото положение. Завъртях се 360º, хах. 

Не искам да си помислям дори, че следващата година ще е като предната. Уж търсех спокойствие и позитивизъм, накрая намерих... любов, хах. Това беше най-голямата ми грешка, втори път със същия камък. И този път е по-лошо, защото той е перфектен (за мен). Истината е, че не съм видяла нищо лошо от него, откакто го познавам. Просто ситуацията е такава, че трябва да се разделим за всеобщо добро. Аман от розовини, честно.

Какви са тия сапунки, които съпровождат живота ми непрестанно? Омръзна ми вече да живея в телевизора, но колкото и да се опитвам да изляза и да направя нещата като хората, все не става. Аз ли не съм наред или просто света си е филмиран? 

Направо съм като Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай", хах. Обиколих "света", отърсих се от мизерията, но като се прибрах... пак наново. Жалко, че не срещнах своя Хавиер Бардем. Всъщност... жалко, че се разделям с него.