Сладка болка

Отлагането е за предпочитане пред грешката.


Да. Освен това още не съм готова да направя крачка напред.
--

Всеки път, когато реша, че нещата са се изяснили в главата ми, се случва нещо и пак всичко става на каша. Изнервящо е, дразнещо е, гадно е. Омръзна ми вече. Опитвам се да мисля позитивно, да се самоуспокоявам, но след всичките неща накуп просто се изпарява всякакво желание да продължа, с каквото и да било. 

Тъжна съм пък. Изморена да съм втора цигулка, когато аз поставям този човек на първо място... Не е приятно да си дадеш сметка, че ти даваш всичко от себе си в името на нещо, а не си сигурен, че другата страна също го прави. Боли. И не знаеш дали да се сърдиш или да замълчиш, за да не натоварваш допълнително ситуацията. Пък и какво печелиш ако се сърдиш? Никой не слуша какво му говори сърдитата физиономия отсреща.

Всичко се беше подредило, а дадена личност дойде и преобърна представите ми за всичко. Пак бях планирала нещо и пак всички планове отидоха по дяволите. 

Мразя тази сладка болка и в същото време ми харесва. Не знам дали е повече тъжно или жалко...