21 ноември 2010

Mi amas vin

Предстои ти прекрасен ден със много слънце и блестящи погледи наоколо.

Ден без единствения поглед, който искам да среща моят...
--
Не искам да те преодолявам. Не искам да те губя. Не искам да боли. Осъзнай се просто, помисли за всичко, никога няма да те обвиня за това, което се случи. Напротив, обвинявам себе си, защото се държах като недорасла пикла в дадени моменти, когато просто трябваше да млъкна. Знам, че сгреших, но също знам, че когато човек обича, прощава... Ти също ме нарани не веднъж, но никога не споменах нищо за раздяла. Това боли най-много, че не направи усилие да оправиш нещата, а просто си тръгна от мен, без дори да ми дадеш възможност да се боря за теб... Единственото, което ми остава е да се надявам, че когато се върнеш ще говорим пак.

Събуждам се с мисълта за теб, от първата секунда, първото нещо, което изплува в съзнанието ми си ти. По цял ден правя безполезни опити да мисля за друго и не става... Вечер, щом остана сама, спомените ме затрупват. Задушавам се. Дори като заспя те сънувам. Не искам да се самонаранявам по този начин, но не искам да спирам да те обичам. А не спирам да си повтарям, че ти бягаш в другата посока... Защо каза, че ме обичаш? Защо? Обичаш, но не искаш да си с мен. Заминаваш. Не знаеш кога ще се върнеш. Не знаеш дали ще се върнеш... Искаш да си тръгнеш, да си далеч от това място. Дали ще изпълниш обещанията си? Само времето ще покаже...

Може би беше грешка, че си позволих отново да бъда наранена, но не съжалявам за нищо. Всяка секунда до теб си струваше. Ако ще да ми изгори душата от тая депресия – обичам те. Благодарение на теб разбрах, че има пълно щастие и че съществуват перфектните хора. Може би просто си прекалено перфектен за мен, както каза нашата обща приятелка, но за определен период от време беше с мен и ме направи най-щастливият човек на света. Толкова пълно щастие не бях изпитвала никога, затова си единствения човек, за когото не съжалявам, че срещнах. Как е възможно да обичам всичко в теб? Нищо да не ме дразни... дори нещата, които мразя, щом са част от твоята същност ми харесват.

Как изглупях така? Не мога да си го обясня. Ти си единственото нещо, което окупира съзнанието ми, откакто те срещнах. Просто не искам да спра...
--
Then she said "te amo"
Then she put her hand around my waist
I told her no, she cried "te amo"
I told her I'm not gonna run away, but let me go...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица.