Съсипваш ме, разбери! Болна съм вече, имам чувството, че ще откача. Всичко ми се свива и плача ли плача... като последния идиот. И всичко е заради теб, гад мизерна! Ненавистта ми към теб е толкова плътна, че ако беше течна, щеше да те залее и задуши. Искам да избягам от теб и никога да не те допусна до себе си, но е шибано трудно. За какво се върна? Да ме тровиш, да ме съсипваш малко по малко. Не мога и да те изгоня като хората... Писна ми от теб. Заклевам се. Не знам вече какво да правя. Надявам се да спечеля от лотарията и да обиколя света, за да те премахна от съзнанието си завинаги. Да си почина от всичко до толкова, че да забравя напълно за теб... Ти си скапан трън в петата!
Просто се разкарай от живота ми! МРАЗЯ ТЕ, тъпа, смотана депресия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.