А ти кой беше?

Сега съжалява. Съжалява, че ме е оставил заради кобилата. Съжалява, защото знае, че го обичах до края на Вселената и обратно. Знае, че тя не го приемаше на сериозно. Знае, че тя не го е обичала. На нея не й пука за него просто. На мен ми пукаше. На мен, както и на Вероника. И той какво направи? Избяга от Вероника. После го срещнах аз и го обикнах от първия момент, в който го видях. Единствения път в живота ми, когато съм се влюбвала от пръв поглед. Единствен и достатъчен.

Четири години се търпяхме, но все пак се правехме щастливи, по един или друг начин. Той беше най-добрият ми приятел, а аз най-добрата му приятелка. Поне така си мислех, докато наскоро не разбрах, че всъщност ме е лъгал за някои неща, но както и да е. Никога не съм си позволявала да го излъжа. Обичах го и се стараех да го направя щастлив. Той също ме обичаше, може би по свой начин, но този страх от обвързване постави толкова много различия между нас. Преди година бях готова да се омъжа за него, бях готова да имам деца от него... Той ме изостави заради първата срещната, която му обърна малко внимание. Това е. 

Костваше ми една година да го преодолея напълно и успях. Сега съм свободна, дори не го мразя. Напълно ми е безразличен. А той съжалява... И какво? Дори не се радвам. Просто ми е безразлично.

Преди месец го мразех и исках да умре сам, неведнъж съм му пожелавала да страда за мен, както аз страдах за него. Исках да ме иска, да го боли, както мен ме боля. Сега това се случи и аз дори не изпитвам задоволство. След всичко, просто не ме интересува какво прави, какво иска и какво говори.

Помня онази синина, която ми остави на лицето. Помня как искаше да ти бъда любовница, докато си с нея.  Помня как ме нарече предателка, когато каза, че си я оставил и беше с мен, но после пак се върна при нея... и аз й казах. Помня как ми крещеше в лицето, че съм те изгубила завинаги. Помня как ме дърпаше да спя с теб насила, когато не исках. Помня как те ритах след това и как ти тичаше след мен със сълзи в очите и за пръв и единствен път за четири години ми каза, че ме обичаш. Помня как не поиска да се върнеш при мен въпреки всичко и аз ти се заклех, че повече няма да ме пипнеш и с пръст. Ти не повярва, и това го помня... После замина с нея. И се върна. Помня как ме наричаше курва, защото не исках да ти топля кревата, след като тя те остави. И после как ме търсеше по телефона, за да се видим. И също помня как след това сам дойде да ме питаш дали искам да се върна при теб. Помня как, след като отказах, посегна да ме биеш. И напуснах работа. И не исках да те виждам. Но помня как ме преследваше по улиците, за да ми върнеш часовника, който ти подарих. Помня как след това не те виждах, но ти ме видя с него... и те заболя. И сега съжаляваш.

Нашата история събрана в един абзац. Нашата. Историята на Нона и... дори не му помня името... А, да. Някой си Шефо.