Не мога да преценя дали съм разочарована или ми е безразлично.
16 декември 2010
02 декември 2010
Бибабебобуп
Все още мириша на теб. Косата ми, кожата ми, дрехите... всичко е пропито с аромата ти. Преди два часа си тръгнах. След час си тръгваш ти. Ще се видим ли някога пак? Обеща. И аз обещах. Ако не се върнеш, ще ида на сватбата, каквото и да ми коства. Пък и да се върнеш, пак ще ида, но с теб.
Всичко, абсолютно всичко беше перфектно снощи. Срещата ни... думите и жестовете. Всичко ми се изясни. Обичам те, бе. Бубабебобуп! Знам, че и ти ме обичаш, доказа го. Направи ме толкова щастлива, не само днес. Щастлива съм, че си част от живота ми. Щастлива съм, че ми отдели повече от 10 часа, само за мен. Щастлива съм, че се случи така. Беше само и единствено мой, съвсем ясно го показа.
Никога не съм срещала човек като теб, никой не ме е правил толкова щастлива. Обичам всичко в теб. Всичко. И не искам това да се променя никога. Не искам да спирам да те обичам. Искам да сме заедно, въпреки всичко. Където и да е... За теб бих отишла и в родината ти, бих научила езика ти.
Обзела ме е тъга, но се надявам да премине. Прекрасният спомен е по-силен от сълзите. Искам да запомня всеки момент от тази вечер, не искам да забравям никога как ме караш да се чувствам всеки път. Ти ми даде нещо от теб и аз ти дадох нещо от себе си и с това си доказахме толкова много неща. Не само с думи. Действията, този път, бяха повече от достатъчни.
Не искам да развалям момента. Щастлива съм. Обичаш ме много повече, отколкото си мислех. Искам винаги да е така, каквото и да се случи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)