22

Омръзна ми да си мислят, че съм парцал, който може да бъде подхвърлян насам-натам. Омръзна ми да се държат с мен като с низко същество, да ме унижават и обиждат. Омръзна ми любимите ми хора да се възползват от влиянието си над мен, за да ме накарат да се чувствам зле. И най-вече ми омръзна да си мислят, че нямам мозък в главата си, за да взимам решения сама. Омръзна ми да давам обяснения. Омръзна ми да не приемат фактите от ЛИЧНИЯ ми живот и да смятат, че имат право на глас. Омръзна ми да не искам нищо, а да ми се натяква какво ли не. Омръзна ми да ме обиждат! Никой няма това право. 

Няма да се дам, каквото и да казва, изобщо не искам да слушам. Факт е. Взела съм решение и ще стане така. Край! Не съм искала пари от никого, няма да искам и разрешение. Няма да давам и обяснения. Щом ме отряза толкова директно, просто забрави да ти се разправям повече. 

Винаги, винаги, ВИНАГИ реагира така, а после "защо не ми казваш нищо?". Айде, моля ти се... Знаем ги тия работи. Единствената причина, че го казах е, че няма как да не забележи... Иначе нямаше и да разбере, ако имаше начин. 

Кара ме да се чувствам все едно не ме обича, все едно аз съм някакво си там... нежелано същество, което само го разочарова, защото има собствено мнение и собствен живот. Няма да се дам пък! Отстоявам си на мнението. Ако иска да ме гони, не съм го карала да ме взима, той настояваше. 

Той е неблагодарният, който ме обиди след всичко, при положение, че му е пределно ясно, че ако не бях аз, все бяхме затънали. Но не иска да го признае. Е, ако ще! Аз знам, че съм го направила с цялата любов на света. Това, че не е оценено, това, че дори ме обиди и ми изтъкна факта, че не съм била при него, "когато е имал нужда от мен", няма значение. Нищо, че дори и сега няма какво да свърша "при него". Важното е да съм там. Да "помагам". Нищо, че няма с какво. Да се правим, че работим, вместо да свърша нещо полезно...

Омръзна ми от тия натяквания. Единственият изход е... навън. Не виждам как ще се разберем освен ако не се разкарам. Може би не трябваше да напускам, да изтрая още малко. Още малко обиди и унижения в името на нещо си.

Съжалявам, че ще ви разбия сърчицата по този нелепо травмиращ начин, но ако смятате да се държите така с мен - просто можете да си заврете нещо там, където слънцето не огрява. Край по въпроса.

Както ти за мен сълза...

Беше поредната „грешка”. От моя страна, естествено. Осъзнавам, че вината е моя. И все пак вчера се държа ужасно. Как можа? Колко пъти ти казвах – ако искаш да се разделим го кажи директно, без игрички, без кофти думи. Накара ме да се чувствам като парцал, а може би това беше целта... Не знам дали те нараних по някакъв начин, но се надявам да не е така. Липсваш ми... и се надявам скоро да го преодолея.

Писна ми да живея така. Защо не мога да бъда щастлива? Вината си е в мен, нали? Имам чувството, че съм мазохистка. Имам чувството, че сама си налагам, че имам нужда от някого, когато всъщност не е така. Не знам как да се променя, как да се отърва от това глупаво чувство за безпомощност.

Факт е, че вместо да се забавлявам, се прибрах вкъщи и пиша в блога си. Плача като последната глупачка и се чудя къде сгреших. Искам те обратно, но знам, че дори и да се върнеш, няма да те приема. След всичко, просто не заслужаваш да те приема. Достатъчно се унижих с него, не искам да ме унижаваш и ти. Просто не искам да го позволя на никого, никога вече.

Чувствам се сякаш цял живот ще бъда сама...

Обичам те

Останалото са подробности.