Обичам!

Ще ти върнат взети назаем пари, които си отписал/а. 

А, дано, хаха.

--

Сърцето ми е изпълнено с толкова много любов, че вече имам чувството, че ще се пръсна. Обичам! Прекрасно е... Не знам от кога не ми се беше случвало... 

Искам да гушкам, да ме гушка, да цункам, да ме цунка... да легна върху него, да ме прегърне пак и пак да ми каже онова нещо на ушенце. Липсва ми той, липсва ми онова чувство, когато сме заедно. Искам да му дам толкова много нежност... Искам пак с него! Дори и за час, просто да го видя, да му кажа толкова неща. Да ме погледне и да се усмихне, както само той може. Искам пак онзи поглед, с който ме гледа, когато сме само двамата, искам пак онази усмивка, дето ми се радва... когато сме само двамата.

Липсваш ми, pisicuţă!

Странности

Е, добре. Обади се. И за какво? Изобщо не мога да го разбера. Какви ги върши? Разделяме се, събираме се, разделяме се, събираме се... Аз да не съм „иди си, доди си”? Не искам така. Разбирам, че си има проблеми и т.н., но това не значи да се разделяме периодично и като му се прииска нещо да звъни...

Трябва да поговоря с него, но усещам, че не е момента, има нещо, което не ми казва, хах. Работите не знам как са се развили при него, надявам се всичко да му е наред, но щом звъни явно има някакъв напредък.

За какво ли го мисля изобщо? То ще си проличи. Изобщо не смятам да го търся и да го занимавам, като има нещо да ми казва да се обажда. Гати работата. И да вземе малко да се осъзнае какво иска в крайна сметка, защото взе да ми писва...

Не знам какво ми става, но прекалено бързо взех да „преодолявам” всичко. Не знам дали да се радвам обаче за тая промяна.