Друго няма

Няма да си позволя да повторя същите грешки, както преди. Просто няма да стане и край по въпроса, каквото ще да ми коства. Искам промяна, боря се за нея и ще си я получа. Това е! Ако на някого не му харесва, знае къде е вратата. Но излезе ли веднъж през тая врата, връщане назад няма. Писна ми от глупости. Каквото е, това е... друго няма.

Dear Amy...

Ейми е поредното нещо, което ни свързваше и умря...

Мяу

Нямам телефон. Нямам връзка със света. А може би така е най-добре...

И тя к'во?

Майната ти.

Ново

Ново начало - един месец свобода. Дано, дано, дано нещата да се развият, както искам аз! Искам да се насладя максимално на самотата си и да видя дали ще се справя сама. По принцип няма да е толкова трудно, но в крайна сметка е нещо, от което имам нужда - да остана напълно сама за известно време. 

Една приятелка заминава ваканция един месец, така че апартамента им остава свободен само за мен. Ще се грижа за котката и за цветята. Ще си готвя, каквото си искам! И ще си водя, когото си искам - муахаха! *зловещ смях* Довечера ще си занеса нещата там и ще видим как ще я карам следващите 30 дни. По принцип никой и няма да си даде сметка, хах. По-добре така. Там нямам интернет, така че... още по-добре. Искам спокойствие, да ме няма за никого известно време.

След малко ще си оправя багажа и заминавам. На 15 минути от нас е, няма да е кой знае какво. И все пак... 

Кой ти е любимия пръст?

Ако трябва да избереш кой от петте ти пръста да отрежат, кой ще предпочетеш да изгубиш? И имаш ли любим пръст изобщо...? Баси...

Ноември

Налягай си парцалите, скъпа, защото те чака работа. Знам, че си изморена, но трябва да го свършиш. И пиши смислени неща в блога си, по дяволите, стига само простотии. Чети, вместо да киснеш на тоя компютър безцелно. Налегни си гз и учи повече. И стига си мрънкала за тая работа - каквото е, това е, ако не ти харесва - хващай си пътя и край по въпроса. Така е пък в крайна сметка... Знаеше къде отиваш, защо изобщо се учудваш, мамка ти? Само измисли как да си го върнеш дискретно, без да те усетят и в същото време да се усетят, че не става така. И бъди позитивна! Мисли позитивно, баси. Мисли за ноември... Знаеш, че просто ще дойде тоя момент. Това е най-важното - ЗНАЕШ, не предполагаш, не гадаеш. Усмихни се сега на тоя факт! Нещата се нареждат идеално, тъкмо ще имаш цяло лято да се насладиш на всичко, което ти предлага живота. Пий си бирата, гледай си работата и си налягай дупарата да се изучиш. Майната му на другото! Ноември е близо...

Таа па...

Искам официално да се оплача от тая Нона. Заклевам се, голяма е пача. А трябва всеки ден да работя с нея. Чудно ми е как някой може да изглупява толкова на моменти, честно... 

Нещо й трепвало всеки път като се сетела. Епа, мри, гадино... Все едно някой го боли гз за теб...

Юлска утрин

Вече е обяд, но това са излишни подробности. Навън вали, неделя е, а аз пия кафе. Опитвам се да асимилирам факта, че съм forever alone и няма с кого да ида на "екскурзия" или каквото и да било мероприятие, което да е по-различно от ежедневните работи. Това все повече ме стимулира да си купя кола най-сетне. Единствения човек, който би дошъл с мен някъде, не е човек, с когото бих искала да отида, където и да е, хах. Невероятно, но факт... А мислех, че съм готЯна, д'ох.

Втората половина

И от вчера сме във втората половина на годината. Ходеше ми се на Джулай морнинг, но имах ангажименти от 6:00 до 14:00, йей. Не, че всичко не излезе нагоре с гъза, де, но поне спах четири часа като се прибрах. Даже не ми е ясно как след това в 00:30 пак ми се спеше. Както и да е всъщност, вчера явно е бил деня за спане, защото тая сутрин станах чак в 12:00. Жалко само, че не се възстановяват изгубените часове сън, иначе щях да съм ептен като нова.

Догодина ще си запиша и на 1ви юли ще съм на плажа сутринта. Не се заричам, че не се знае какво ще стане утре, ама все пак, ако съм жива (както казва баба ми) ще пробвам да ида, мхехе... Позитивните мисли се бият в главата ми коя да излезе първа.

Поне не преживявам чак така кофти моментите. Тръпна в очакване на следващия петък! Искам да дойде и да видя дали съм способна да направя това, за което мечтая от толкова време. Тестване на собствените възможности. Може би заради това съм спокойна, в рамките не възможното поне. Защото имам някаква цел и очаквам нещо да се случи в живота ми. Искам да се случи! Не зависи само от мен, но до голяма степен аз диктувам правилата тоя път. Направо да си припаднеш от вълнение, хах. Дано само да не се наложи пак да се науча по трудния начин.

Амин.