И от вчера сме във втората половина на годината. Ходеше ми се на Джулай морнинг, но имах ангажименти от 6:00 до 14:00, йей. Не, че всичко не излезе нагоре с гъза, де, но поне спах четири часа като се прибрах. Даже не ми е ясно как след това в 00:30 пак ми се спеше. Както и да е всъщност, вчера явно е бил деня за спане, защото тая сутрин станах чак в 12:00. Жалко само, че не се възстановяват изгубените часове сън, иначе щях да съм ептен като нова.
Догодина ще си запиша и на 1ви юли ще съм на плажа сутринта. Не се заричам, че не се знае какво ще стане утре, ама все пак, ако съм жива (както казва баба ми) ще пробвам да ида, мхехе... Позитивните мисли се бият в главата ми коя да излезе първа.
Поне не преживявам чак така кофти моментите. Тръпна в очакване на следващия петък! Искам да дойде и да видя дали съм способна да направя това, за което мечтая от толкова време. Тестване на собствените възможности. Може би заради това съм спокойна, в рамките не възможното поне. Защото имам някаква цел и очаквам нещо да се случи в живота ми. Искам да се случи! Не зависи само от мен, но до голяма степен аз диктувам правилата тоя път. Направо да си припаднеш от вълнение, хах. Дано само да не се наложи пак да се науча по трудния начин.
Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.