Goosfraba

Стига вече! Стига, стига, стига, стига, стига! Стига пък.

Всичко може да върви на майната си. Омръзна ми. От всички ми омръзна. Искам да остана сама до края на скапания си живот, баси. Смисъл няма, не искам да продължавам да се самонаранявам като последната идиотка. Край.

Усмивката ми скоро няма да се върне, но това не значи, че ще позволя сълзите да си стоят у нас, колкото си искат. Мине ли тоя период, никога повече не искам да навлизам пак в него. Уж оня глъмар беше последната чаша, пък се излъгах да изпия още една... Не искам. Повече няма, стига грешки, стига болка, стига глупости.

Goosfraba!

Заглавие

Моето сладко наказание... не искам да те губя. Не знам какво да правя. Объркана съм и съжалявам за всичко. Никога не съм искала да те наранявам. Единственото, което искам е да те направя щастлив. Просто... ми дай време, дай ми шанс да ти докажа, че мога да променя нещата. Не ме карай да се отказвам от теб, защото не искам. Не искам, не искам и не искам. И няма...

Обичам те.

Сладка болка

Отлагането е за предпочитане пред грешката.


Да. Освен това още не съм готова да направя крачка напред.
--

Всеки път, когато реша, че нещата са се изяснили в главата ми, се случва нещо и пак всичко става на каша. Изнервящо е, дразнещо е, гадно е. Омръзна ми вече. Опитвам се да мисля позитивно, да се самоуспокоявам, но след всичките неща накуп просто се изпарява всякакво желание да продължа, с каквото и да било. 

Тъжна съм пък. Изморена да съм втора цигулка, когато аз поставям този човек на първо място... Не е приятно да си дадеш сметка, че ти даваш всичко от себе си в името на нещо, а не си сигурен, че другата страна също го прави. Боли. И не знаеш дали да се сърдиш или да замълчиш, за да не натоварваш допълнително ситуацията. Пък и какво печелиш ако се сърдиш? Никой не слуша какво му говори сърдитата физиономия отсреща.

Всичко се беше подредило, а дадена личност дойде и преобърна представите ми за всичко. Пак бях планирала нещо и пак всички планове отидоха по дяволите. 

Мразя тази сладка болка и в същото време ми харесва. Не знам дали е повече тъжно или жалко...