Сладко и горчиво

Отмъщението е сладко, горчиви са само спомените за нещата, които преживях. Дали компенсира? Идея си нямам, но нищо не може да се върне назад и да се промени. Единственото, което ми остава е да изиграя картите си така че нещата да се обърнат в моя полза. Просто искам да се наложа за последно и да си тръгна завинаги. 

Искам да разбере, че не съм пиклата, която не искаше да си избърше сополите без него. Искам да знае, че струвам повече от него. Искам да знае, че винаги мога да намеря начин да го прецакам. Просто искам да го знае... и да го има предвид преди да направи или каже, каквото и да е. 

Няма да позволя да се лигави, както си иска, с когото си иска. Той е един боклук за мен... Трябва да знае, че аз излязох от калта и се изкачих нагоре, че не съм като него. Стои си в калта и се въргаля като поредното прасе, става все по-кален и по-гнусен. Времето му отминава... Моето тепърва започва. 

Просто трябва да знае, че сам се прецака като се опита да ме блъсне в пропастта. Паднах, но станах. И сега може само да си каже молитвата...

За обувките и хората

Преди няколко дни окончателно си преместих нещата вкъщи, обаче си забравих едни кецове и едни маратонки в другия апартамент. 

Днес сутринта имах две обаждания от моята приятелка и й звъннах. Най-после се е върнала. Старах се да й разкажа главното, но утре ще се видим да пием кафе и официално ще си разказваме всичко. Измежду другите неща й споменах, че съм си забравила обувките у тях. Отговора й ме накара да се разтопя. "Забравила си си обувките в собствената си къща, голяма работа".

DND

Пак имам същия проблем. Може би ми трябва ефективен начин за третиране на гнева. Всъщност ми трябва, след сцената отпреди два часа няма съмнение. 

И все пак... за какво им е на хората да идват да те целуват посред нощ? Аз лично се стряскам и подскачам като скакалец в леглото ако някой започне да ме пипа, докато спя. И да - след това вече не мога да заспя отново... Легнах си към 1:00, а "случката" стана към 4:00. Трябва ли да спомена, че през седмицата не успях да спя повече от шест поредни часа? Трябва ли да спомена, че ставам в 5:00 за работа? Трябва ли да спомена, че е топло, че има някакви магнитни бури и изобщо се чувствам пребита? Че торбичките под очите са с размера на топки за голф? Че се будя по много пъти всяка нощ? Че... 

Бясна съм. Не е ли нормално да съм бясна? Кое по-точно му е странното? Размрънках се на човека, който ме събуди и в яда си също го събудих, за да искам сметка защо, по дяволите, е нужно да ми се "радва" посред нощ. Отговора беше: "Злобата ти няма край". Не знам да плача ли или да се смея... 

Изби ме на не знам какво... изтрих някои от постовете си в един сайт. Гледах един блог, но и той се свърши. Какво мога да направя, освен да изпия едно кафе и да закуся? Което и правя в момента, защото стомаха ми къркореше. Ама разбира се, пет дни в седмицата си пия кафето и закусвам в 5:00... 

Чудя се нужно ли е да откачам така и реално толкова ли е ужасно това, което се случи. Просто искам да ме оставят на мира. Защо не го правят? Защо всички знаят, че имам нужда, а не го правят? Яд ме е на това, на тях, най-вече на факта, че не им пука за нуждите ми. На хората изобщо, не конкретно на някого. Яд ме е, че съм единствената пача, която се съобразява с всичко живо и после й излиза през носа. И когато най-накрая се реша да помисля САМО за себе си, ми се натяква, че съм егоистка и че НИКОГА не мисля за другите. Защо трябва да е така? Искам да знам причината и да разреша проблема си. 

Вече си доказах сама, че мога да се изправя пред каквото и да е. Друг е въпроса дали отсрещната страна ще ме разбере и ще спомогне за решаване на проблема. И все пак за мен е важно да знам, че не ме е страх да кажа очи в очи какво мисля, на когото и да било. И все пак... много пъти мълча, за да не нараня хората, за да избегна проблем, за да не ме изяжда после чувството за вина под формата на сънища...