DND

Пак имам същия проблем. Може би ми трябва ефективен начин за третиране на гнева. Всъщност ми трябва, след сцената отпреди два часа няма съмнение. 

И все пак... за какво им е на хората да идват да те целуват посред нощ? Аз лично се стряскам и подскачам като скакалец в леглото ако някой започне да ме пипа, докато спя. И да - след това вече не мога да заспя отново... Легнах си към 1:00, а "случката" стана към 4:00. Трябва ли да спомена, че през седмицата не успях да спя повече от шест поредни часа? Трябва ли да спомена, че ставам в 5:00 за работа? Трябва ли да спомена, че е топло, че има някакви магнитни бури и изобщо се чувствам пребита? Че торбичките под очите са с размера на топки за голф? Че се будя по много пъти всяка нощ? Че... 

Бясна съм. Не е ли нормално да съм бясна? Кое по-точно му е странното? Размрънках се на човека, който ме събуди и в яда си също го събудих, за да искам сметка защо, по дяволите, е нужно да ми се "радва" посред нощ. Отговора беше: "Злобата ти няма край". Не знам да плача ли или да се смея... 

Изби ме на не знам какво... изтрих някои от постовете си в един сайт. Гледах един блог, но и той се свърши. Какво мога да направя, освен да изпия едно кафе и да закуся? Което и правя в момента, защото стомаха ми къркореше. Ама разбира се, пет дни в седмицата си пия кафето и закусвам в 5:00... 

Чудя се нужно ли е да откачам така и реално толкова ли е ужасно това, което се случи. Просто искам да ме оставят на мира. Защо не го правят? Защо всички знаят, че имам нужда, а не го правят? Яд ме е на това, на тях, най-вече на факта, че не им пука за нуждите ми. На хората изобщо, не конкретно на някого. Яд ме е, че съм единствената пача, която се съобразява с всичко живо и после й излиза през носа. И когато най-накрая се реша да помисля САМО за себе си, ми се натяква, че съм егоистка и че НИКОГА не мисля за другите. Защо трябва да е така? Искам да знам причината и да разреша проблема си. 

Вече си доказах сама, че мога да се изправя пред каквото и да е. Друг е въпроса дали отсрещната страна ще ме разбере и ще спомогне за решаване на проблема. И все пак за мен е важно да знам, че не ме е страх да кажа очи в очи какво мисля, на когото и да било. И все пак... много пъти мълча, за да не нараня хората, за да избегна проблем, за да не ме изяжда после чувството за вина под формата на сънища...