С всеки изминал ден, все по-често започвам да се питам дали хората имат представа колко е хубаво да си спокоен. Омръзна ми всички да си усложняват живота и покрай техния, да усложняват и моя.
Не знам, толкова ли им е скучно? Нужно ли е постоянно да се заяждат един с друг? Да си натякват някакви пълни глупости и да си пускат отвреме-навреме някакви подмятания? Пълния змиярник... После се чудят защо бягам от тях и не искам даже и да ги поздравявам на улицата. Е, аз ще те поздравя, патко, но като се обръщаш на другата страна, не мисли, че ще ти тичам по гъза да ти се моля. После приказвай за мен, че те игнорирам. Само ще ти дам един мъничък жокер: хич не ми е за твоето малоумно мнение. И толкова. Живея спокойна, а тя едва ли не не може да спи, защото нещо си е станало някъде с някого, когото дори не поздравява, и въпросния е казал нещо на друг човек, с когото тя дори не говори. А?
Както и да е. Да се оправят, но защо искат да ме въвличат в торнадо от лъжи, интриги и глупости? Не се давам пък! Ако се опитват да ми развалят отношенията с други хора... е, надявам се тези "други" да ме познават достатъчно добре, че да не се вържат. Ако пък повярват, не е мой проблем. Нямам начини да докажа, че не съм като онези от змиярника, при положение, че ме клеветят за щяло и нещяло. Кой ме знае дали съм направила нещо си? Кой е бил там, че да види? Аз си знам за себе си, това е единственото, което ме успокоява, поне съвестта ми е чиста. Каквото и да стане, ще продължа да спя спокойно нощем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.