Мързелива неделя

Поредната, де. Май всяка неделя ми е мързелива. Самото очакване на понеделник ме изморява и идеята, че трябва да стана в 5:00, пет поредни сутрини, започвайки от утре. 

Всъщност не е толкова зле, но самото очакване... бля. Денят минава бързо през седмицата, забавно е, смеем се, организираме се идеално и всичко е свършено бързо и ефикасно. Обичам да работя така. Мразя конфликтите, които имах с предната колежка. Предния месец наистина ходех без желание на работа и се изприщвах само от факта, че ще я видя след два дни спокойствие без нея. Не, че е толкова зле жената, но когато не се разбираш с един човек, просто е... тягостно. Знам ли и аз. Денят се влачеше, времето направо се гавреше с мен и не искаше да тече като хората. Сега мога просто да се радвам, че няма да преживявам същите неща отново. 

И мозъка ми отново се спря да идеята за мързеливата ми неделя. И вчерашната мързелива събота, когато не си мръднах задника от стола... Направо съм за убиване. Трябваше да ида на плаж, но пък имах изненада следобяд, така че щеше да е бая неловко да се цвъкна на плажа с червени петна по гащите. 

Хм, защо точно в събота? Съсипа ми плановете всъщност. Аз си знаех, че ще довтаса вчера, де, затова отложих разнообразието си за след две седмици. Сега живея в очакване на това разнообразие и даже нещата се развиха по-добре така. Обичам всичко да става бързо, но като се налага да чакам две седмици, емоцията се удължава и очакването прави екскурзията ми още по-интересна. Невероятно, но факт. След разочарованието, че тази година няма да пътувам до България, мини-пътуванията ми до национални дестинации запълват празнотата в жадната ми за авантюри душа. Поетично, кратко и ясно.

Да, ето например, яде ми се сладолед, но го отлагам за следобяд. Така ще му се насладя малко повече, хах.