142

Защо се появи сега? Имаш ли представа точно на коя дата? Заклевам се, караш ме да се чувствам като някаква пророчица. Когато се разделихме си казах, че ако прекарам повече време без теб, отколкото с теб, ще забравя, че съм те познавала. Бяхме заедно 142 дни. На 142-рия ден след раздялата, ти се появи...

Нещо и нищо

Реших, след като майондри публикува нещо специално за мен, да й върна жеста. Не, че е кой знае какво, но е от сърце (пък!).

Като за начало, оправих си ноктите (горе-долу) и не стана прекалено зле. То беше преди седмица сигурно, но нямаше време за публикации и обяснения, та чак сега... Но нищо. Снимките са от деня, в който се лакирах, когато маникюра все още имаше някакъв приличен вид, така че спокойно!

Цвък нокти. 

И... другата супер-дупер-ексклузивна-сензационна новина (публикувана само и единствено в този блог) е, че най-накрая се пробих (отново). Този път не болеше толкова, защото момичето я направи като хората. И имаха обица без камъче. И бяха намалили цената! И днес вече не ме боли... Та всичко е идеално. Ето сега и едно цвък със снимка от важното събитие, което така рязко промени животите на всички ни.

Бягай!

Видях те като точка и плувайки пред очите ми
остана изображението на очите ти,
като тъмното петно, опасано от огън,
което плува и заслепява ако гледаш слънцето.

Където и да насоча погледа си,
отново виждам как зениците ти горят,
но не намирам теб, погледа ти,
едни очи - твоите, нищо повече.

От стаята си ги гледам в ъгъла
как блестят във фантастични откъси.
Докато спя, чувствам как се навеждат 
широко отворени над мен.

Знам, че има луди огньове, които нощем
водят пътника към загиване;
аз се чувствам привлечен от очите ти,
но на къде ме завличат не знам.
--

Импровизиран превод на Бекер. Не претендирам да е перфектен, аз го разбирам по този начин, така че тихичко. Върти ми се из главата цяла вечер и се реших да го пльокна тук.

В последно време нещо ме е обзело желание за усамотение. Търча си напред-назад и ми се иска все да съм сама. Иска ми се просто да си взема книжката и да ида да пия кафе на плажа примерно. И никой да не ме занимава с глупостите си, защото честно да си кажа ми е през гз кой, какво, кога, къде. Който има проблеми, да си ги решава. Не, че нещо, но до сега никой не ме е попитал как съм и дали може да ми помогне с нещо. 

Чувствам се все още афектирана от последните интриги, които се завъртяха в нашето китно морско селце... Не обичам да говоря с българи в чужбина. Защо ли пак се излъгах? Бягай! Чак ми е чудно дали пак ще се доверя на подобни индивиди. Бягай! Не мога да се развивам в агресивна обстановка, както казва един приятел. Бягай! Както и да е, не, че е станало нещо специално или по-различно от друг път, но пък писва. Как не се намери един нормален човек, с когото да седнеш на кафе/бира и да говориш за интересни неща, вместо да се чудиш само кого да обсъдиш. Все едно ми е зор кой какъв телевизор има и за колко пари го е купил. Ало, огледай се! Мамка ви просташка. 

Аз съм си виновна, защото ПАК направих компромис. Никакви такива вече, дреме ми. Чалгарски манталитет? Чао. Пишеш "ас"? Чао. Нямаш теми на разговор освен хората и животите им? Чао. Не четеш? Чао. Не пишеш грамотно изобщо? Чао. Занимаваш се с клюки? Чао. И всичко ще бъде прекрасно, ако изключим "незначителния" факт, че наоколо няма нормални хора и честно казано всички са тъпаци. Лично мнение, дреме ми дали някой би се обидил. 

Бягай!

Както и да е. Миналата седмица си хванах влакчето и отпътувах за един от близките градове. Планирам да започна да правя това все по-често. Без компания.

... Бягай!