Amour

Не мога да преценя дали съм разочарована или ми е безразлично. 

Бибабебобуп

Все още мириша на теб. Косата ми, кожата ми, дрехите... всичко е пропито с аромата ти. Преди два часа си тръгнах. След час си тръгваш ти. Ще се видим ли някога пак? Обеща. И аз обещах. Ако не се върнеш, ще ида на сватбата, каквото и да ми коства. Пък и да се върнеш, пак ще ида, но с теб.

Всичко, абсолютно всичко беше перфектно снощи. Срещата ни... думите и жестовете. Всичко ми се изясни. Обичам те, бе. Бубабебобуп! Знам, че и ти ме обичаш, доказа го. Направи ме толкова щастлива, не само днес. Щастлива съм, че си част от живота ми. Щастлива съм, че ми отдели повече от 10 часа, само за мен. Щастлива съм, че се случи така. Беше само и единствено мой, съвсем ясно го показа.

Никога не съм срещала човек като теб, никой не ме е правил толкова щастлива. Обичам всичко в теб. Всичко. И не искам това да се променя никога. Не искам да спирам да те обичам. Искам да сме заедно, въпреки всичко. Където и да е... За теб бих отишла и в родината ти, бих научила езика ти.

Обзела ме е тъга, но се надявам да премине. Прекрасният спомен е по-силен от сълзите. Искам да запомня всеки момент от тази вечер, не искам да забравям никога как ме караш да се чувствам всеки път. Ти ми даде нещо от теб и аз ти дадох нещо от себе си и с това си доказахме толкова много неща. Не само с думи. Действията, този път, бяха повече от достатъчни.

Не искам да развалям момента. Щастлива съм. Обичаш ме много повече, отколкото си мислех. Искам винаги да е така, каквото и да се случи.

Mi amas vin

Предстои ти прекрасен ден със много слънце и блестящи погледи наоколо.

Ден без единствения поглед, който искам да среща моят...

--

Не искам да те преодолявам. Не искам да те губя. Не искам да боли. Осъзнай се просто, помисли за всичко, никога няма да те обвиня за това, което се случи. Напротив, обвинявам себе си, защото се държах като недорасла пикла в дадени моменти, когато просто трябваше да млъкна. Знам, че сгреших, но също знам, че когато човек обича, прощава... Ти също ме нарани не веднъж, но никога не споменах нищо за раздяла. Това боли най-много, че не направи усилие да оправиш нещата, а просто си тръгна от мен, без дори да ми дадеш възможност да се боря за теб... Единственото, което ми остава е да се надявам, че когато се върнеш ще говорим пак.

Събуждам се с мисълта за теб, от първата секунда, първото нещо, което изплува в съзнанието ми си ти. По цял ден правя безполезни опити да мисля за друго и не става... Вечер, щом остана сама, спомените ме затрупват. Задушавам се. Дори като заспя те сънувам. Не искам да се самонаранявам по този начин, но не искам да спирам да те обичам. А не спирам да си повтарям, че ти бягаш в другата посока... Защо каза, че ме обичаш? Защо? Обичаш, но не искаш да си с мен. Заминаваш. Не знаеш кога ще се върнеш. Не знаеш дали ще се върнеш... Искаш да си тръгнеш, да си далеч от това място. Дали ще изпълниш обещанията си? Само времето ще покаже...

Може би беше грешка, че си позволих отново да бъда наранена, но не съжалявам за нищо. Всяка секунда до теб си струваше. Ако ще да ми изгори душата от тая депресия – обичам те. Благодарение на теб разбрах, че има пълно щастие и че съществуват перфектните хора. Може би просто си прекалено перфектен за мен, както каза нашата обща приятелка, но за определен период от време беше с мен и ме направи най-щастливият човек на света. Толкова пълно щастие не бях изпитвала никога, затова си единствения човек, за когото не съжалявам, че срещнах. Как е възможно да обичам всичко в теб? Нищо да не ме дразни... дори нещата, които мразя, щом са част от твоята същност ми харесват.

Как изглупях така? Не мога да си го обясня. Ти си единственото нещо, което окупира съзнанието ми, откакто те срещнах. Просто не искам да спра...

--

Then she said "te amo"
Then she put her hand around my waist
I told her no, she cried "te amo"
I told her I'm not gonna run away, but let me go...