Злоба! Проклятие, злоба!

Изяжда ме отвътре. Не мога да спя, не мога да ям, постоянно сънувам кошмари, не мога да водя нормален начин на живот, защото винаги се намира какво да ме вбеси, винаги се намира какво да ме разочарова за пореден път.

Не стига, че ми се налага да гледам разни фейсове по улицата, ами и в Интернет, по дяволите! Трябва най-накрая да преодолея това, което се случи и да спра да живея в миналото, защото на първо място аз самата не искам да се връщам към "преди". Мразя "преди", но за жалост мразя и "сега", защото все още не съм превъзмогнала това глупаво "преди"... бла бла бла.

Абе, майната му, това е единственото решение за момента. Човек не може да живее и злобата да го разяжда постоянно. А така ми се иска да я изстръгна и наистина да махна с ръка и да не ми пука...

Професия: Ковач на съдби

Цял ден ми се върти тая песен в главата, та ето поздрав. Той си е за мен най-вече, де. Хайде да се отчета и с късметче:

Позволено е и от врага да се поучиш.

Позволено е и да го пратиш някъде.

--

Днес беше денят, когато трябваше да си получа подаръка за Коледа, но уви - върнах го преди да го видя. Причини много, може би нито една не е основателна, но каквото и да си говорим - фактите са си факти, хората не могат да избират какво искат. За жалост, разбира се.

И все пак всичко беше за добро. Сега съм щастлива, поне донякъде или може би само така ми се струва. Въпреки че смятам, че щастието е илюзия ми харесва да живея заблудена и усмихната. Както каза някой - една мечта отлита, за да дойде друга, но дали и тя ще отлети? А аз пък казвам на това - и какво като отлети? Нали идват следващи?

Вярно, че хората не могат вечно да се борят за неща, които все им се изплъзват, но в крайна сметка се случва, каквото се случва, а ти продължаваш напред и край по въпроса. Какво има да го мислиш толкова? Нищо не се променя с мислене, плач и хабене на нерви, факт. Ясно ми е, че това е само на теория, но все пак с някакви усилия не е невъзможно да се приложи на практика, поне според мен.

Всеки си прави сметката все пак. Всеки сам определя как ще живее и дали ще хаби нерви/сълзи/мисли за миналото или ще се поучи от грешките си и ще продължи напред. Всеки сам кове съдбата си. Какво можеш да направиш? Просто трябва да се научиш да живееш според собствените си правила...

Зеленчуци, който не яде...

мсмм каза: все едно аз да искам лимон, а ти да ми предлагаш домат...