Професия: Ковач на съдби

Цял ден ми се върти тая песен в главата, та ето поздрав. Той си е за мен най-вече, де. Хайде да се отчета и с късметче:

Позволено е и от врага да се поучиш.

Позволено е и да го пратиш някъде.

--

Днес беше денят, когато трябваше да си получа подаръка за Коледа, но уви - върнах го преди да го видя. Причини много, може би нито една не е основателна, но каквото и да си говорим - фактите са си факти, хората не могат да избират какво искат. За жалост, разбира се.

И все пак всичко беше за добро. Сега съм щастлива, поне донякъде или може би само така ми се струва. Въпреки че смятам, че щастието е илюзия ми харесва да живея заблудена и усмихната. Както каза някой - една мечта отлита, за да дойде друга, но дали и тя ще отлети? А аз пък казвам на това - и какво като отлети? Нали идват следващи?

Вярно, че хората не могат вечно да се борят за неща, които все им се изплъзват, но в крайна сметка се случва, каквото се случва, а ти продължаваш напред и край по въпроса. Какво има да го мислиш толкова? Нищо не се променя с мислене, плач и хабене на нерви, факт. Ясно ми е, че това е само на теория, но все пак с някакви усилия не е невъзможно да се приложи на практика, поне според мен.

Всеки си прави сметката все пак. Всеки сам определя как ще живее и дали ще хаби нерви/сълзи/мисли за миналото или ще се поучи от грешките си и ще продължи напред. Всеки сам кове съдбата си. Какво можеш да направиш? Просто трябва да се научиш да живееш според собствените си правила...