Щастието няма дълги ръце. То прегръща онзи, който се доближи до него.
Ти ли си моето щастие, Хикс?
--
Поредното изпитание. Казваш, че ми имаш доверие, но дали е така? Дали ти пука изобщо какво се е случило всъщност? Не искам да те лъжа, а осъзнавам, че проклетите случайности започват да се трупат и трупат. Но наистина не съм те лъгала, не смятам и да го правя. Искам нещата да потръгнат, вчера беше много хубаво, иска ми се да имаме повече такива дни.
Хикс, знам, че каза, че ще говорим като се видим, но ми е смотано. Не съм гузна, не съм направила нищо лошо, но знам как изглежда отстрани и не искам да си мислиш глупости. Не искам да стават проблеми, не искам да има интриги, не искам да започнат приказки отново... Писнало ми е личния ми живот да е обществено достояние. Писнало ми е все да ме обсъждат и всеки да знае в колко часа влизам или излизам от нас... Знам, че и на теб ти е писнало... Не искам да бъде така, просто искам да ни е добре, това е.
След всичките гадости през последния месец и половина, мисля че заслужавам да започна начисто, без интриги, без глупости. Ти си моето ново начало и ме караш да се усмихвам. Нещата са объркани, знам, но все пак, ако наистина ти пука, всичко ще се нареди.
Аз ти се доверих, Хикс, сега остава и ти да ми имаш доверие и може би, само може би, тогава ще го бъде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.