Сянката на вятъра* от Карлос Руис Сафон.
• Не се доверявай на този, който се доверява на всички.
• Ако никой не си спомня за теб, значи не съществуваш.
• Готови сме да повярваме във всичко, освен в истината.
• Ако се бях спрял да помисля, щях да разбера, че предаността ми към Клара не е повече от извор на страдание. Може би затова я обожавах все повече, заради тази вечна глупост да преследваме тези, които ни нараняват...
• Има по-лоши затвори от думите.
• Времето ме научи да не губя надежда, но и да не й вярвам прекалено много
• Една тайна струва толкова, колкото тези, от които трябва да я пазим.
• Подаръците се дават заради удоволствието да подаряваш, не заради заслугите на този, който ги получава.
• Вероятно непознатият ни вижда, каквито сме, а не каквито иска да вярва, че сме.
• Париж е единствения град на света, където да умреш от глад все още се смята за изкуство.
• ... понякога се брои не това, което си дал, а това, което си отстъпил.
• Книгите са като огледала: в тях се вижда само това, което вече носиш вътре в себе си.
• Спомените са по-лоши и от куршумите.
• Понякога си мислим, че хората са билети от лотарията: че са тук, за да направят реалност нашите абсурдни мечти.
• Интересно е как съдим останалите и не си даваме сметка, че презрението ни е жалко, докато не започнат да ни липсват, докато не ни ги отнемат. Отнемат ни ги, защото никога не са ни принадлежали...
• Някой ми каза, че в мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш завинаги.
• Като този, който бяга през страниците на някоя книга, защото тези, които се нуждаем да обичаме са само сенки в душите на непознати.
• Когато умра всичко мое ще бъде твое, освен мечтите ми.
• Който обича истински, обича тихо, с действия, никога с думи.
• Ако никой не си спомня за теб, значи не съществуваш.
• Готови сме да повярваме във всичко, освен в истината.
• Ако се бях спрял да помисля, щях да разбера, че предаността ми към Клара не е повече от извор на страдание. Може би затова я обожавах все повече, заради тази вечна глупост да преследваме тези, които ни нараняват...
• Има по-лоши затвори от думите.
• Времето ме научи да не губя надежда, но и да не й вярвам прекалено много
• Една тайна струва толкова, колкото тези, от които трябва да я пазим.
• Подаръците се дават заради удоволствието да подаряваш, не заради заслугите на този, който ги получава.
• Вероятно непознатият ни вижда, каквито сме, а не каквито иска да вярва, че сме.
• Париж е единствения град на света, където да умреш от глад все още се смята за изкуство.
• ... понякога се брои не това, което си дал, а това, което си отстъпил.
• Книгите са като огледала: в тях се вижда само това, което вече носиш вътре в себе си.
• Спомените са по-лоши и от куршумите.
• Понякога си мислим, че хората са билети от лотарията: че са тук, за да направят реалност нашите абсурдни мечти.
• Интересно е как съдим останалите и не си даваме сметка, че презрението ни е жалко, докато не започнат да ни липсват, докато не ни ги отнемат. Отнемат ни ги, защото никога не са ни принадлежали...
• Някой ми каза, че в мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш завинаги.
• Като този, който бяга през страниците на някоя книга, защото тези, които се нуждаем да обичаме са само сенки в душите на непознати.
• Когато умра всичко мое ще бъде твое, освен мечтите ми.
• Който обича истински, обича тихо, с действия, никога с думи.
• Когато всички се стремят да изкарат някого чудовище има две възможности: или той е бил светец, или те крият половината истина.
• Говоренето е за глупаците, мълчанието е за страхливците, а слушането е за мъдреците.
• Когато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки.
• Този свят няма да умре от атомна бомба, както пишат по вестниците, ще умре от смях, от баналност, превръщайки всичко във виц, и на всичкото отгоре лош виц.
• Няма втори възможности, освен за разкаянието.
• Омразата е талант, който се научава с годините.
• Говоренето е за глупаците, мълчанието е за страхливците, а слушането е за мъдреците.
• Когато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки.
• Този свят няма да умре от атомна бомба, както пишат по вестниците, ще умре от смях, от баналност, превръщайки всичко във виц, и на всичкото отгоре лош виц.
• Няма втори възможности, освен за разкаянието.
• Омразата е талант, който се научава с годините.
--
*Цитатите са взети от Wikiquote и са преведени от испански език, затова не твърдя, че в книгата са точно така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.