Ти, мое сладко наказание, всичко съм ти простила, заклевам се. Липсваш ми зверски, но знам, че няма връщане назад. Няма да го бъде и бъди сигурен, че аз съм човека, който най-много съжалява за това.
Обичах те повече от всичко... Знам, че съм труден характер и оценявам, че и ти ме обичаше, че ме търпеше, че беше до мен... Оценявам всичко, на което ме научи. Давам си сметка за всичко, през което сме минали заедно, все пак това бяха четири дълги години. Но и те отлетяха... и сега идва бъдещето, нали? Ти и аз... отделно. Трудно е, болезнено е даже да го мисля.
В главата ми единствено звучи „аз съм твоето славоболие, ти си моята любима грешка” и не спирам да си го повтарям. Всеки те мисли за мръсник, който не може да обича, но на мен ми доказваше всеки ден любовта си, доказваше я дори след раздялата. Знам, че ме обичаш. А ти за мен... дали беше грешка? И аз не мога да преценя в момента. Може би да, защото винаги сме знаели, че не сме един за друг, но никой от двамата не успя да предотврати влюбването, което на всичкото отгоре беше взаимно.
Ти и аз... ние с теб не сме като всички. Доказано е. Ти и аз... винаги се случва нещо интересно с двамата. Сериала продължава, както казва Ниня. „Вълнуващата история на Мехмед и Инджи”, да. Само че нашето е реално и ни боли, колкото и да им е забавно на околните.
И все пак, има ли значение вече? Казахме си сбогом за пореден път. Липсваш ми, аз също ти липсвам. Обичам те и знам, че и ти ме обичаш. Но свърши. Всичко между нас...
Днес, след подаръците, които ти дадох, нещата се изясниха за пореден път... Чаша за кафе, което да пиеш без мен. Часовник, за да отброяваш времето без мен. Бонбони, за да ги ядеш сам, без мен...
Знаеш, че винаги ще бъдеш специален за мен, ти си първият мъж в живота ми и единствен в толкова много отношения... Обичам те, Шефо.
Щастлива 2010 година... без мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.