Сапун

Понякога, колкото и болка да ти носи някой, боли повече, когато се откажеш от него!

О, да... о, да...

--

Никога не съм и помисляла, че все още съм способна да се самонаранявам толкова. След дългото и мъчително преодоляване на Шефо, мислех, че няма повече да се поставям в такава ситуация. И все пак "живота е кръговрат", земята се върти, бла бла и след една година пак съм в същото положение. Завъртях се 360º, хах. 

Не искам да си помислям дори, че следващата година ще е като предната. Уж търсех спокойствие и позитивизъм, накрая намерих... любов, хах. Това беше най-голямата ми грешка, втори път със същия камък. И този път е по-лошо, защото той е перфектен (за мен). Истината е, че не съм видяла нищо лошо от него, откакто го познавам. Просто ситуацията е такава, че трябва да се разделим за всеобщо добро. Аман от розовини, честно.

Какви са тия сапунки, които съпровождат живота ми непрестанно? Омръзна ми вече да живея в телевизора, но колкото и да се опитвам да изляза и да направя нещата като хората, все не става. Аз ли не съм наред или просто света си е филмиран? 

Направо съм като Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай", хах. Обиколих "света", отърсих се от мизерията, но като се прибрах... пак наново. Жалко, че не срещнах своя Хавиер Бардем. Всъщност... жалко, че се разделям с него. 

Дали...?

Просто се бори, по дяволите... Толкова безсмислено ли е според теб? С лека ръка захвърли, каквото имаше. След всичко, което е казано, направено и доказано, не мислиш ли, че си струва да опиташ отново? Или всичко е било лъжа...?

Чертата е теглена за пореден път... не знам как да променя нещата. Не знам какво да мисля. Не знам защо се получи така. За пореден път се чувствам безпомощна и безполезна. Най-лошото е, че сега не искам да го преодолявам, просто искам нещата да са, както преди...

Вечната глупост да преследваме тези, които ни нараняват...

Мразя те...

Съсипваш ме, разбери! Болна съм вече, имам чувството, че ще откача. Всичко ми се свива и плача ли плача... като последния идиот. И всичко е заради теб, гад мизерна! Ненавистта ми към теб е толкова плътна, че ако беше течна, щеше да те залее и задуши. Искам да избягам от теб и никога да не те допусна до себе си, но е шибано трудно. За какво се върна? Да ме тровиш, да ме съсипваш малко по малко. Не мога и да те изгоня като хората... Писна ми от теб. Заклевам се. Не знам вече какво да правя. Надявам се да спечеля от лотарията и да обиколя света, за да те премахна от съзнанието си завинаги. Да си почина от всичко до толкова, че да забравя напълно за теб... Ти си скапан трън в петата!

Просто се разкарай от живота ми! МРАЗЯ ТЕ, тъпа, смотана депресия...