Четвъртък

... А се събудих с усещането, че е петък. Все по-често взе да ми се случва, поне последните три или четири четвъртъка. Нечовешко е...

 

Поне късметче да си изтегля:

Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!

 

Точно така. Хубав късмет, но ми се струва, че не вещае нищо хубаво. Денят е дъждовен, тепърва се развиделява, а аз нямам мляко, за да пия едно какао. Вчерашният ден не беше особено приятен на работа, датата е 22, четвъртък е, а не петък... изобщо - все хубавини.

   

В момента си правя ядене, за мен и за Шефо, иначе няма какво да се яде на работа. На това му викам аз мързел, да приготвиш всичко сутринта преди да тръгнеш, преди поне ме мързеше да ставам рано и приготвях нещата вечерта, а сега съм развила някаква висша форма явно.

 

Тръгвам. Обзе ме усещането, че това може да е последното нещо, което пиша...