Made in Sorrowville

Никога, ама абсолютно никога, никой не е щастлив в Sorrowville. Каквото е името му, такава е и реалността. Лошото е, че имам къщичка там и понякога отивам за няколко дни или дори няколко месеца, когато идва на гости приятелката ми Депресия. Ама тя наистина е досадна, почти никога не мога да остана насаме с Тъга, която не е чак толкова досадна като нея и съобразява да си тръгне по-бързо, тогава вече мога да се върна към „нормалния” си живот.

Сега съм в Sorrowville. Тъга е тук, а Депресия чука на вратата, но не искам да й отворя. Ще се опитам да избягам през задната врата... сама...