Изпитвам... ужас, когато видя хлебарка. Обзема ме истерия, отскачам метри назад или се парализирам на място, зависи дали тя тича или стои мирна. След като я подмина, ме хваща параноята и постоянно ходя с поглед забит в земята. За щастие вкъщи нямаме такива гнусотии, иначе ептен щях да перколясам... Гадното е, че във входа има... глякс!
Веднъж взех малката ми братовчедка Беби, защото й бях обещала да спи вкъщи. Та оставихме й нещата и решихме да излезем двете да ядем сладолед и да се поразходим. Обаче, видиш ли, вече се смрачаваше, а точно тогава излизат малките гнусни същества.
Стигнахме до партера (нямаме асансьор) и се спряхме, аз на първото стъпало, а тя на второто. Имаше една огромна гадна хлебарка точно пред предната врата (имаме предна и задна врата, подразбра се), а бяха наръсили с отрова за хлебарки точно пред вратата на предното килерче във входа, та не искаше да си влезе там, за да успеем да избягаме без да се налага да я доближаваме...
Носех една бутилка за хвърляне и започнах да чукам с нея по стъпалото, за да се разкара гадината, но заради отровата, само започна да се катери по стената и все не се скриваше. Успях да я отдалеча и казах на братовчедка ми да изтича от задния вход. Тя беше доста уплашена и приплакваше, скочи детето и беж към задната врата. В последния момент забелязах как още една гадна мазна хлебарка й препречва пътя, но малката се беше засилила доста и само я прескочи и за секунда изскочи навън.
Вратата се затвори след нея и тя се разплака, защото може да се отваря само отвътре. Започна да я бута безуспешно и да вика: „Ноне! Ноне!”, беше я страх да не ми направят нещо злите хлебарки.
Като я видях така беззащитна и плачеща се стреснах – сама отвън не мога да я оставя, та скочих и аз и беж към предната врата! Прескочих хлебарката и изскочих навън. Затичах се към задната страна, за да взема братовчедка ми и на половината път се срещнахме, тя също тичаше и скочи в мен и ме гушна. Плачеше и само ме гушкаше, за да се увери, че съм добре. Много беше уплашена.
Когато се върнахме от разходката, вече нямаше хлебарки във входа за наше щастие и успяхме благополучно да се качим вкъщи на сигурно!
Представям си каква гледка сме били. Тя беше на 7 тогава и е разбираемо да реагира така, ама аз... за срамотите. Вместо да я предпазя, се шашардисах сигурно повече от нея. Всъщност не повече, но така е приказката.
Тази случка ме накара да се замисля - може би е време да започна да преодолявам страховете си. Представям си един ден, живот и здраве, ако имам деца, каква майка ще бъда? Мама слиза да ми убива хлебарките, когато ми пресичат пътя и заплашват да ме налазят. Не искам аз да се стряскам повече от децата си...
Веднъж взех малката ми братовчедка Беби, защото й бях обещала да спи вкъщи. Та оставихме й нещата и решихме да излезем двете да ядем сладолед и да се поразходим. Обаче, видиш ли, вече се смрачаваше, а точно тогава излизат малките гнусни същества.
Стигнахме до партера (нямаме асансьор) и се спряхме, аз на първото стъпало, а тя на второто. Имаше една огромна гадна хлебарка точно пред предната врата (имаме предна и задна врата, подразбра се), а бяха наръсили с отрова за хлебарки точно пред вратата на предното килерче във входа, та не искаше да си влезе там, за да успеем да избягаме без да се налага да я доближаваме...
Носех една бутилка за хвърляне и започнах да чукам с нея по стъпалото, за да се разкара гадината, но заради отровата, само започна да се катери по стената и все не се скриваше. Успях да я отдалеча и казах на братовчедка ми да изтича от задния вход. Тя беше доста уплашена и приплакваше, скочи детето и беж към задната врата. В последния момент забелязах как още една гадна мазна хлебарка й препречва пътя, но малката се беше засилила доста и само я прескочи и за секунда изскочи навън.
Вратата се затвори след нея и тя се разплака, защото може да се отваря само отвътре. Започна да я бута безуспешно и да вика: „Ноне! Ноне!”, беше я страх да не ми направят нещо злите хлебарки.
Като я видях така беззащитна и плачеща се стреснах – сама отвън не мога да я оставя, та скочих и аз и беж към предната врата! Прескочих хлебарката и изскочих навън. Затичах се към задната страна, за да взема братовчедка ми и на половината път се срещнахме, тя също тичаше и скочи в мен и ме гушна. Плачеше и само ме гушкаше, за да се увери, че съм добре. Много беше уплашена.
Когато се върнахме от разходката, вече нямаше хлебарки във входа за наше щастие и успяхме благополучно да се качим вкъщи на сигурно!
Представям си каква гледка сме били. Тя беше на 7 тогава и е разбираемо да реагира така, ама аз... за срамотите. Вместо да я предпазя, се шашардисах сигурно повече от нея. Всъщност не повече, но така е приказката.
Тази случка ме накара да се замисля - може би е време да започна да преодолявам страховете си. Представям си един ден, живот и здраве, ако имам деца, каква майка ще бъда? Мама слиза да ми убива хлебарките, когато ми пресичат пътя и заплашват да ме налазят. Не искам аз да се стряскам повече от децата си...
Хмм...от това ще излезе страхотен екшън, знаеш ли? Само трябва да те заместим теб с главния герой който ще е някакъв курав тип.Братовчедка ти с някоя яка мадама, входа с пост апокалиптично бъдеще, където хлебарките са завладели света и са пораснали до 10-20 метра и ето ти сценарий...Attack Of The Killer Cockroaches....Hollywood or Bust!
ОтговорИзтриванемен не ме е страх от тях, но много много ме е гнус. Особено като пукат докато ги убиваш, бляк! Ама няма отърване от тях, все някоя изпълзява от време на време. Колкото и да пръскаме, като не пръскат всички съседи те си се размножават някъде. А пък мазетата са им най-добрата обител, където си се размножават необезпокоявани.
ОтговорИзтриванеНяма нужда от толкова филмиране. Съществата не са виновни за това, че са хлебарки. Вместо да ги убиваш се премести в някоя добре поддържана сграда. Все едно някое висше същество да размаже на пода теб (или братовчедка ти) защото си гнусна и си човек.
ОтговорИзтриване