http://aborted.brain-child.free.bg :
Поради технически проблем, сайтът временно е недостъпен.
Опитайте пак след няколко дни...
03.08.2009
Тръпнем в очакване и стискаме палци.
--
„Супер дупер нечовешко е да си извънземно.” (Не съм го измислила аз, един познат си го беше написал в скайп настроението и още тогава ми се стори забавно.)
Изтрил ми се е канала в IRC мрежата. Реално погледнато е логично да се изтрие, не съм влизала от толкова време, че не мога да си спомня чак кога беше. А и при всички положения не съм редовна „чатърка” отдавна. Даже и за малко не влизам вече.
Като се сетя за времето, когато IRC беше значителна част от живота ми, чак се просълзявам от умиление. Колко виртуални връзки, колко виртуални приятели, колко виртуално беше всичко изобщо.
Разбира се, още поддържам връзка с някои хора, с които се запознах тогава. И да, дори със сегашният ми приятел се запознахме в IRC. Все още не съм загърбила напълно този начин на живот, въпреки че имам значителен напредък.
Главната причина по принцип е, че живея в малко градче, а и съм странен човек, не обичам нови запознанства, срам ме е да направя първата крачка, така че имаше един период, когато бях сама. Не буквално, но контактите ми с хора бяха ограничени до минимум. За това, разбира се, донякъде е виновна и депресията, в която бях изпаднала, като в бездънна яма. Беше труден период за мен, затова се вкопчих в IRC като в спасителен пояс, за да се почувствам и аз нормална и да говоря с живи хора, нищо, че са „от другата страна на жицата”.
Лесно е да общуваш там, лесно се приспособих, запознах се с много хора и чата се превърна в част от ежедневието ми. Имах си виртуален приятел, разбира се, с когото редовно се лъжехме, но това беше част от играта. За пръв път изживях любовна история като по сериалите, точно както си бях пожелала като малка. Голяма драма, много интриги, лъжи, сълзи, депресия... ако напиша книга, предполагам, че любителите на розови сериали биха се зарадвали.
И все пак благодарение на точно тази любовна история ми останаха много обици на ухото и едно прекрасно приятелство, така че не съжалявам за изгубеното време. Миналото ми е скъпо, нищо, че беше отвратителен наниз от интриги и лъжи, мое си е. Такова ще си го помня. Остана ми само да се обръщам назад и да бърша сълзи на умиление, докато си припомням какви бяхме и правя равносметка какви станахме.
Опитайте пак след няколко дни...
03.08.2009
Тръпнем в очакване и стискаме палци.
--
„Супер дупер нечовешко е да си извънземно.” (Не съм го измислила аз, един познат си го беше написал в скайп настроението и още тогава ми се стори забавно.)
Изтрил ми се е канала в IRC мрежата. Реално погледнато е логично да се изтрие, не съм влизала от толкова време, че не мога да си спомня чак кога беше. А и при всички положения не съм редовна „чатърка” отдавна. Даже и за малко не влизам вече.
Като се сетя за времето, когато IRC беше значителна част от живота ми, чак се просълзявам от умиление. Колко виртуални връзки, колко виртуални приятели, колко виртуално беше всичко изобщо.
Разбира се, още поддържам връзка с някои хора, с които се запознах тогава. И да, дори със сегашният ми приятел се запознахме в IRC. Все още не съм загърбила напълно този начин на живот, въпреки че имам значителен напредък.
Главната причина по принцип е, че живея в малко градче, а и съм странен човек, не обичам нови запознанства, срам ме е да направя първата крачка, така че имаше един период, когато бях сама. Не буквално, но контактите ми с хора бяха ограничени до минимум. За това, разбира се, донякъде е виновна и депресията, в която бях изпаднала, като в бездънна яма. Беше труден период за мен, затова се вкопчих в IRC като в спасителен пояс, за да се почувствам и аз нормална и да говоря с живи хора, нищо, че са „от другата страна на жицата”.
Лесно е да общуваш там, лесно се приспособих, запознах се с много хора и чата се превърна в част от ежедневието ми. Имах си виртуален приятел, разбира се, с когото редовно се лъжехме, но това беше част от играта. За пръв път изживях любовна история като по сериалите, точно както си бях пожелала като малка. Голяма драма, много интриги, лъжи, сълзи, депресия... ако напиша книга, предполагам, че любителите на розови сериали биха се зарадвали.
И все пак благодарение на точно тази любовна история ми останаха много обици на ухото и едно прекрасно приятелство, така че не съжалявам за изгубеното време. Миналото ми е скъпо, нищо, че беше отвратителен наниз от интриги и лъжи, мое си е. Такова ще си го помня. Остана ми само да се обръщам назад и да бърша сълзи на умиление, докато си припомням какви бяхме и правя равносметка какви станахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.