Снощи, в пристъп на разочарование, изтрих половината си абонати в скайп. Мислех, че ще спра да го правя от последния път, когато забравих скайповете на хора, които го отнесоха помеждудругото, но какво да се прави, тоя път внимавах повече.
Изтрил ми е скайпа, фейсбука, майспейса... и просто не го очаквах. Държах на него до известна степен, въпреки че единственото, което ни свързва е виртуалния свят. Но той си е такъв, какво да се прави, ясно ми беше, че чувствата не са взаимни и той не държи на мен по никакъв начин. Жалкото е, че все пак тая надежди, че може някой ден да ме възприеме като реален човек, а не като чат-прозорец.
И друг път сме имали такива „кризи” в постните си взаимоотношения, но щом чак фейсбука ми е изтрил, значи просто ще се оттегля и няма да му пиша повече. Какво толкова... Просто се почувствах зле първоначално. После премина, но разочарованието все още си стои, въпреки че е в по-малка доза и не е съпътствано с обида.
Ще ми се да не се привързвам толкова бързо към хората и да спра да обичам целия свят.
Изтрил ми е скайпа, фейсбука, майспейса... и просто не го очаквах. Държах на него до известна степен, въпреки че единственото, което ни свързва е виртуалния свят. Но той си е такъв, какво да се прави, ясно ми беше, че чувствата не са взаимни и той не държи на мен по никакъв начин. Жалкото е, че все пак тая надежди, че може някой ден да ме възприеме като реален човек, а не като чат-прозорец.
И друг път сме имали такива „кризи” в постните си взаимоотношения, но щом чак фейсбука ми е изтрил, значи просто ще се оттегля и няма да му пиша повече. Какво толкова... Просто се почувствах зле първоначално. После премина, но разочарованието все още си стои, въпреки че е в по-малка доза и не е съпътствано с обида.
Ще ми се да не се привързвам толкова бързо към хората и да спра да обичам целия свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.