11 август 2009

Тайната на успеха

Това е началната страница на домейна aborted.brain-child.free.bg. 
Ако вие сте администратора на този сайт, отидете на АДМИНИСТРИРАНЕ и качете съдържанието на вашия сайт на сървъра.
Ако виждате тази страница, след като сте качили съдържанието на вашия сайт, вероятно не сте заместили файла index.html.


Все още тая надежда, че не всичко е изгубено и чакам развоя на събитията, ако има такъв.
--
Снощи с една от най-добрите ми приятелки си говорихме за това как някои хора умишлено, макар и не съвсем, си оплитат живота. Отдавна съм забелязала тази масова тенденция сам да усложняваш всичко в живота си. Според приятелката ми това се дължи на неориентираността на индивида, който е съвсем объркан и не знае реално какво се случва в живота му, затова и върши неща, които не би трябвало. Смятам, че е права, от личен опит се убедих. Може да се поспори, разбира се, кое е правилно и кое не е, но това е друга тема.

Въпроса е, че когато бях депресирана и неориентирана, преди няколко години, сама вършех неща, които усложняваха ситуацията още повече, вгорчавах си живота по всевъзможни начини, макар да знаех, че това ще има неприятни последствия за мен самата. 

В момента виждам няколко такива примера около мен. Има едно момиче, което не харесвам особено. Е, тя единствено мисли за това как да си купи лещи и дрехи, как да си сложи изкуствена коса, да си оформи веждите, да се снима за сайта за запознанства, да качи снимките и всичките й „приятели” да й дадат оценка 10. Специално си купи перука, за да си направи фотосесия с нея и да я качи в сайта. 

Не знам дали това момиче осъзнава, че вместо да се изучи и да си гарантира някакво приблизително сносно бъдеще, тя се занимава с глупости, а времето лети, в крайна сметка наскоро навърши 18. Първото, което е, дружи главно с 13-14-годишни деца. Брат й твърди, че хлапетата са супер отворени, но за мен си остават деца, по дяволите... имам си мнение и по тоя въпрос. 

Колкото и да си „отворен”, колкото и да си „зрял за възрастта си”, ти в крайна сметка си на 13-14-15 или колкото е в случая... оставаш си дете и виждаш нещата по различен начин от истинския възрастен. Не, че всички 30-годишни са мега зрели, не казвам това. Говоря за наистина порасналите хора, с ясни идеи за света и реалността, хора, които могат да се справят с трудностите.

Та, идеята ми е, че едно момиче на 18, което дружи с 13-14-годишни, няма тази възможност за развитие, която би имала ако се срещаше с по-големи, израснали хора. От какво се интересува едно хлапе, по дяволите? От сайтове за запознанства, от това как да се напие, от визията си – дрехи, гримове, прически и всевъзможни кичове. А един възрастен, отговорен човек? Няма ли той по-сериозни грижи? Не му ли се налага всеки ден да се сблъсква с реалния свят, за да се издържа?

Това, разбира се, е много общо казано и е адски относително, ясно е, че има всякакви хора. Ясно е, че не всеки, който се издържа е супер зрял, но в крайна сметка му се налага да разсъждава по някакъв що-годе „възрастен” начин, за да може да изкара месеца със средствата, с които разполага например. Когато те издържат, нещата са различни. Това е според мен, разбира се, не твърдя, че ме е огряла Истината и сега съм решила да я споделя с вас, простосмъртните.

Според мен хората трябва да се позамислят малко какво искат за себе си и вместо да се контят и да изкарват деня си в клатене на краката по пейките и кафенетата, да се хванат и да помислят над живота си и над това какво искат да постигнат. И естествено, да направят нещо по въпроса. И аз мога да искам примерно да си направя фирма и да преуспея, но докато си стоя вкъщи и чаткам на компютъра, няма как да го реализирам.

Чудно дали моята „тайна” на успеха ще даде резултат. Смятам, че съм тръгнала по правилният път, но времето ще покаже. Каквото зависи от мен самата, вече го правя – осъзнах се, макар и малко късно, но нищо, ще си сърбам попарата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица.