Днес цял ден съм на тема „да започнеш наново”, не само заради една песен, а и защото до известна степен имам нужда да сложа чертата на някои работи в живота си и да започна начисто.
Нервността ми пак ми прави проблеми, след днешния пристъп, чувствам, че не мога да продължавам така повече. Моята граница беше премината неколкократно от самата мен и не искам това да продължава да се случва.
Историята днес се разигра още сутринта. Накратко – трябваше да прехвърля застраховката от една кола, която беше за временно ползване, на колата на баща ми. Първият път, миналата седмица, едно дългокосо русо нещо каза, че понеже всичко е платено, когато BMW-то излезе от ремонт, просто трябва да ида до застрахователната компания и да взема удостоверение, че застраховката е прехвърлена.
Вчера отидох пак, за да взема листа, понеже колата вече е готова. Разбира се, говорих с друго нещо, от мъжки пол този път, и то ми каза, че трябва да ида с баща ми, понеже застраховката е на негово име и трябва да подпише, че реално иска това прехвърляне.
Днес отиваме двамата с идеята той да се подпише и да си тръгнем, но се наложи да говорим с трето нещо, пак женско, заради неизправност в компютъра на второто (?) и този път версията беше съвсем различна – трябвало нещото да види колата, да занесем документите й и, как не, да се доплати за прехвърлянето, защото BMW-то имало повече конски сили. Аз протестирах, разбира се, попитах защо не ми е казано това още първият път и защо всеки ден, и на всеки един от служителите, версията е различна. Отговор не получих, както и се очакваше.
Побеснях, дотолкова, че когато излязохме ми прилоша и трябваше да се прибера, въпреки че имах други работи за вършене. Когато се качих у нас се наплисках с вода, но и това не помогна. Беше ми адски изнервено, започнах да плача и да се задушавам.
След като се поуспокоих, си направих равносметка – на колко години съм и защо, по дяволите, се случват такива неща с мен? Защо си го позволявам изобщо? Става въпрос за собственото ми здраве, не стига, че си докарах анемията, сега остава да си докарам още нещо.
От тази гледна точка прецених, че е редно да се стегна малко и да започна да се контролирам повече. Нещата стигат прекалено далеч за пореден път, а си дадох сметка, че реално не искам да пукна на 40, както май се очертава(ше).
Знам, че съм едно малко мрънкалце, което не спира да писука, но, по дяволите, това си е моят блог и ще си писукам, колкото искам. Четете на собствена отговорност... Мрън!
Нервността ми пак ми прави проблеми, след днешния пристъп, чувствам, че не мога да продължавам така повече. Моята граница беше премината неколкократно от самата мен и не искам това да продължава да се случва.
Историята днес се разигра още сутринта. Накратко – трябваше да прехвърля застраховката от една кола, която беше за временно ползване, на колата на баща ми. Първият път, миналата седмица, едно дългокосо русо нещо каза, че понеже всичко е платено, когато BMW-то излезе от ремонт, просто трябва да ида до застрахователната компания и да взема удостоверение, че застраховката е прехвърлена.
Вчера отидох пак, за да взема листа, понеже колата вече е готова. Разбира се, говорих с друго нещо, от мъжки пол този път, и то ми каза, че трябва да ида с баща ми, понеже застраховката е на негово име и трябва да подпише, че реално иска това прехвърляне.
Днес отиваме двамата с идеята той да се подпише и да си тръгнем, но се наложи да говорим с трето нещо, пак женско, заради неизправност в компютъра на второто (?) и този път версията беше съвсем различна – трябвало нещото да види колата, да занесем документите й и, как не, да се доплати за прехвърлянето, защото BMW-то имало повече конски сили. Аз протестирах, разбира се, попитах защо не ми е казано това още първият път и защо всеки ден, и на всеки един от служителите, версията е различна. Отговор не получих, както и се очакваше.
Побеснях, дотолкова, че когато излязохме ми прилоша и трябваше да се прибера, въпреки че имах други работи за вършене. Когато се качих у нас се наплисках с вода, но и това не помогна. Беше ми адски изнервено, започнах да плача и да се задушавам.
След като се поуспокоих, си направих равносметка – на колко години съм и защо, по дяволите, се случват такива неща с мен? Защо си го позволявам изобщо? Става въпрос за собственото ми здраве, не стига, че си докарах анемията, сега остава да си докарам още нещо.
От тази гледна точка прецених, че е редно да се стегна малко и да започна да се контролирам повече. Нещата стигат прекалено далеч за пореден път, а си дадох сметка, че реално не искам да пукна на 40, както май се очертава(ше).
Знам, че съм едно малко мрънкалце, което не спира да писука, но, по дяволите, това си е моят блог и ще си писукам, колкото искам. Четете на собствена отговорност... Мрън!
Еми, не е зле да спреш да се нервираш за най малкото примерно... Бюрократичните истории са досадни, но не достатъчно, че да си изревеш задника със сигурност.
ОтговорИзтриванеЯсно е, че всеки се прави на велик, но никой в реалност не си разбира от работата. Утре пак ще отидеш и ще ти кажат още нещичко. Тогава ще трябва да се самоубиеш вероятно.
Ще се сблъскваш с некадърността на останалите още бая време. Хората да гадни същества :Д
И мен така ме разкарваха от унито като луда - на ден по лъжичка. Не стига , че срока ми е 2 дни, а и не снасят всичко на куп. Да не кажа, че нямах никакво инфо. Въпроса е колко експедитивно действаш и как мислиш.
Не си струва да си съсипваш здравето за една кола... Вероятно до 3 години няма да я има дори :д
Утре отиди и хвани за реверите животното зад бюрото и бързо, бързо ще ти свърши работата :Д Агресията продава! хахаха
Шегувам се, разбира се. Просто го давай малко по-спокойно. *мечка*
Вече ми е непосилно да си сдържам нервите.Представям си на теб кво ти е при положение че на седмица поне веднъж се занимаваш с подобни идиоти....
ОтговорИзтриванеЧовек колкото и да иска да се успокои просто не му позволяват понякога....и все пак,наистина по-спокойно.Само ние се изебаваме от цялата работа.
Душички златни, от оня ден, когато се случи тая простотия, съм решила да спра да се ядосвам за най-малкото нещо и за момента се контролирам качествено. :Р Ще разправям ако пак има някаква подобна изцепка и ми вдигнат кръвното. *гуш* и за двете ^^
ОтговорИзтриване