Разни изводи

Имаме си форум!
--
Сеговия остана назад в спомените ми, а преживяното си остана там, не го взех със себе си, за мое собствено учудване. Или иначе казано – не го мисля, не съжалявам, не се чувствам предадена/разочарована/друго.

Изводите ми са два:
- започвам да се държа като нормален човек
- раста (?)

И все пак има разни неща, които не мога да променя все още, като например болезнената ми невинност и неспособността ми да се съмнявам в непознати и да ги подозирам в разни работи.

Вечерта с Шефо се връщахме от МакДоналдс и зет му се обади и поръча да минем през аптеката да вземем едни хапчета. Каза ни коя е дежурната аптека и ни беше на път, така че казахме, че ще минем оттам.

Стигнахме, но беше затворена. Появи се една двойка – мъж и жена, и питаха дали е отворена аптеката, но явно не беше, въпреки че в поликлиниката им казали, че тази е дежурната (и на тях също). Погледнахме листа и за дата 19 август пишеше, че дежурната е друга, която се намира почти на плажа, т.е. бая път има до там. Предложих им да ги заведем, защото казаха, че не познават града (селото), а те попитаха дали е далече, на което отговорих положително, защото за нормалните хора би било далече. Предложиха да ни закарат до там, тъкмо щях да им покажа къде е.

Качихме се в колата и стигнахме, взехме си хапчетата и хората предложиха да ни закарат обратно, за да не бием път, на което Шефо се намуси, но аз вече се бях съгласила.

Оставиха ни близо до апартамента на Шефо и когато хората заминаха, той започна да ми се кара: „Откъде мога да знам какво превозват? Ами ако е дрога например и ни спре полицията и тия кажат, че е наше? Ами ако спре извън града и там чакат 20 човека и ни пребият? Как мога да се качвам в кола с непознати? Всеки може да иде до аптеката и да каже, че не е от града и не го познава...”

Аз онемях, изобщо не бях го помисляла, просто се опитвах да помогна на хората, не съм и предположила дори за миг, че може да са мошеници/крадци/дилъри/убийци... 

Шефо е прав, накрая ще си нахендря нещо сама от простотия и наивност. Да се надяваме, че занапред няма да повтарям същата грешка...