Сполетя ме новината за не-функционирането на free.bg преди няколко дни. Опитвах се да вляза в сайта на любимия си форум, но уви. Помислих, че ще се оправи скоро, случвало се е и преди, имаше май два такива периода, когато не можехме да се влизаме там.
Така се изредиха няколко дни, а аз все така не можех да се свържа... И изведнъж излезе съобщение от Германия на адреса на форума... Случайно изтрили харда (?) на някой си господин Петров.
Не исках да си мисля най-лошото, надявам се (все още!) да се оправи всичко и free.bg да се завърне здрав и читав. И все пак в скайп настроението на един познат, който се занимава с информатика (не, не ме питай с какво точно, нямам идея, честно, личи ми от километри) прочетох "RIP free.bg". Странно е... Все още не мога да повярвам, не искам да приема, че няма да се върне. Реално не знам дали изобщо е възможно да се оправи, по дяволите.
Този момент ми напомня за друг подобен, който се случи наскоро... Когато гледах първия репортаж, където се казваше, че Майкъл Джексън е починал. Знам, че няма място за сравнение - сайт и човек... но все пак! Става въпрос за неща, които са ми далечни и не са мои, а в същото време са ми скъпи.
Вярно, за смъртта на Майкъл Джексън оревах света в продължение на няколко дни, докато накрая асимилирах, че той просто няма да се върне... все още се чувствам ужасно като се сетя. За сайта може би няма да плача... за любимия ми форум, мястото, където с най-добрите ми приятели пишем за ежедневието си - е, за него може и да поплача. Ще ми липсва ако не се върне... всичко, което сме писали в продължение на повече от 2 години се е затрило. Когато си го помисля, оная буца в гърлото напомня за себе си.
А, и... о, да, голяма лигла съм, да се превземам така и да се изкарвам супер жертва на ужасната си орис, Боже! Тъпа лигава кранта, вероятно съм дебела, пъпчива и нямам собствен живот, за да стигна до тук - да мрънкам за някакъв си форум...
Всеки може да мисли, каквото пожелае. За мен форума (the forum!) е скъпо виртуално място, където можех да пиша за всичко без някой да ми каже, че съм тъпа, че съм задръстена или да се опита да ме унижи, по какъвто и да е начин, затова, че имам мнение различно от неговото. Няма да споменавам имената на други форуми, който е бил там - знае!
Този форум, нашият, е различен от всички останали, защото си е НАШ пък! Ще ми липсва, по дяволите...
RIP aborted.brain-child.free.bg...
Така се изредиха няколко дни, а аз все така не можех да се свържа... И изведнъж излезе съобщение от Германия на адреса на форума... Случайно изтрили харда (?) на някой си господин Петров.
Не исках да си мисля най-лошото, надявам се (все още!) да се оправи всичко и free.bg да се завърне здрав и читав. И все пак в скайп настроението на един познат, който се занимава с информатика (не, не ме питай с какво точно, нямам идея, честно, личи ми от километри) прочетох "RIP free.bg". Странно е... Все още не мога да повярвам, не искам да приема, че няма да се върне. Реално не знам дали изобщо е възможно да се оправи, по дяволите.
Този момент ми напомня за друг подобен, който се случи наскоро... Когато гледах първия репортаж, където се казваше, че Майкъл Джексън е починал. Знам, че няма място за сравнение - сайт и човек... но все пак! Става въпрос за неща, които са ми далечни и не са мои, а в същото време са ми скъпи.
Вярно, за смъртта на Майкъл Джексън оревах света в продължение на няколко дни, докато накрая асимилирах, че той просто няма да се върне... все още се чувствам ужасно като се сетя. За сайта може би няма да плача... за любимия ми форум, мястото, където с най-добрите ми приятели пишем за ежедневието си - е, за него може и да поплача. Ще ми липсва ако не се върне... всичко, което сме писали в продължение на повече от 2 години се е затрило. Когато си го помисля, оная буца в гърлото напомня за себе си.
А, и... о, да, голяма лигла съм, да се превземам така и да се изкарвам супер жертва на ужасната си орис, Боже! Тъпа лигава кранта, вероятно съм дебела, пъпчива и нямам собствен живот, за да стигна до тук - да мрънкам за някакъв си форум...
Всеки може да мисли, каквото пожелае. За мен форума (the forum!) е скъпо виртуално място, където можех да пиша за всичко без някой да ми каже, че съм тъпа, че съм задръстена или да се опита да ме унижи, по какъвто и да е начин, затова, че имам мнение различно от неговото. Няма да споменавам имената на други форуми, който е бил там - знае!
Този форум, нашият, е различен от всички останали, защото си е НАШ пък! Ще ми липсва, по дяволите...
RIP aborted.brain-child.free.bg...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.