Мразя го, мразя го, мразя го! Брат ми падна с мотора, откраднаха чантата на Алекс... откачам! Всички са добре, но егати... вие ми се свят от нерви, не мога да ям, не мога да стоя мирна, не мога, не мога, не мога! Психясвам и се ядосвам, притеснявам се, мисля го постоянно...
Знам, че е добре, говорих с него, след малко като се върнат ще идем и на лекар, за да го прегледат за всеки случай... но пък като знам „лекарите” тука, просто... никаква надежда, хах.
Ще откача, не мога да си намеря място, затова седнах да пиша уж нещо, накрая нищо не написах, но не мога да си събера парчетата мозък, които се разпиляха, когато разбрах за случая с мотора.
Не мога да се успокоя, не мога да мисля, не мога и да пиша нормално, само повтарям едно и също, но не искам да спирам, защото тогава ептен ще психясам и ще започна да мисля хиляди глупости в очакване на тази вечер. Искам да видя брат си, да видя, че е добре, искам да си го гушна и да си го заведа на лекар...
Просто ми е непонятно как се случват такива неща, чувствам се сякаш аз съм го предизвикала... Решихме с Шефо да идем на кино и аз тооооолкова въодушевено разказах на целия свят за това, въпреки че знам, че като разкажа плановете си, те се скапват. И ето... скапаха се!
Не стига всичко, ами и днес се съдрах да гледам клипчета за войната по пътищата и малко ми остана да орева света.
Чувствам се ужасно, все едно аз съм го предизвикала... врели-некипели вероятно... но за момента е достатъчно логично в главата ми, за да го мисля... Тъжно ми е, мъчно ми е... много ми е мъчно.
Ще си дрънна главата в масата, поне да знам защо говоря простотии...
Знам, че е добре, говорих с него, след малко като се върнат ще идем и на лекар, за да го прегледат за всеки случай... но пък като знам „лекарите” тука, просто... никаква надежда, хах.
Ще откача, не мога да си намеря място, затова седнах да пиша уж нещо, накрая нищо не написах, но не мога да си събера парчетата мозък, които се разпиляха, когато разбрах за случая с мотора.
Не мога да се успокоя, не мога да мисля, не мога и да пиша нормално, само повтарям едно и също, но не искам да спирам, защото тогава ептен ще психясам и ще започна да мисля хиляди глупости в очакване на тази вечер. Искам да видя брат си, да видя, че е добре, искам да си го гушна и да си го заведа на лекар...
Просто ми е непонятно как се случват такива неща, чувствам се сякаш аз съм го предизвикала... Решихме с Шефо да идем на кино и аз тооооолкова въодушевено разказах на целия свят за това, въпреки че знам, че като разкажа плановете си, те се скапват. И ето... скапаха се!
Не стига всичко, ами и днес се съдрах да гледам клипчета за войната по пътищата и малко ми остана да орева света.
Чувствам се ужасно, все едно аз съм го предизвикала... врели-некипели вероятно... но за момента е достатъчно логично в главата ми, за да го мисля... Тъжно ми е, мъчно ми е... много ми е мъчно.
Ще си дрънна главата в масата, поне да знам защо говоря простотии...
Сериозно!? После да кажеш как е Жельо, да не ти досаждам в скайпот....
ОтговорИзтриванеЛеле, дано е добре о.0 *гуш*