11 ноември 2009

Обичам се

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!

Късметчето ми хареса. Знаех си, че ще е нещо подобно, затова цъкнах. 

Чувствам се странно. Утре ще бъде тежък ден. И следващия, и следващия... и всеки следващ ще е тежък, но такъв е живота. Човек сам трябва да върви напред, не да чака някой да бъде с него и да го подкрепя. Никой никого не подкрепя. В момента това не ме интересува. Осъзнавам толкова неща... Не ме боли. Болеше, но вече не. Не чувствам нищо. Безразличието ме прави силна. Досега бях играчка, използвана, разигравана в името на нечии егоистични интереси. Няма да го позволя отново, колкото и да е тежко и трудно. Лице в лице с истината, ще преодолея всичко. В името на собственото си достойнство, потъпкано през последната седмица. Имам нужда да си го възвърна, да го подхраня. Да излкувам самочувствието си, да подсиля любовта си към най-важния човек на земята - АЗ!

3 коментара:

Моля, пишете на кирилица.