Абсолютно верен късмет, хах...
--
Пренебрегваш се всеки скапан ден, заради някого. А струва ли си, по дяволите? Накрая пак ти го нахендрят, както само любимите хора си знаят. На кого му пука за "враговете"? Аз нямам такива, де. Има хора, които просто не ме интересуват, нека ме тровят, нека ме обсъждат, пълно безразличие от моя страна. Има и предатели в живота ми, на тях не бих им простила... И има един човек, на когото бих простила всичко. Пълно падение...
Какво ти дават хората всъщност? Какво ти дават приятелите ти? Колко приятели има всеки един от нас? Аз имам много малко, но знам, че мога да разчитам на тях. С времето се научих да различавам приятелите и познатите, но това се случва на всеки човек по неволя, предполагам.
Лошото е, когато обичаш, а знаеш, че не си струва и няма за какво да се бориш, но напук на всичко ти все пак... обичаш... и се бориш. Тъжно е. На теория знаеш, че не правиш нещата, както трябва, знаеш, че трябва да спреш, но нещо те задържа там, при някого, нещо те гложди... Защо не се задейства механизма на логиката, на егоизма, на самосъхранението? Никой не знае... А ти продължаваш да страдаш, да се бориш за някого. Да го обичаш.
Кръговрат. Магически кръг, който се върти постоянно, който те е затворил и не ти позволява да се отскубнеш от него, да заживееш начисто и да преодолееш миналото. Защото цялата мизерия е пред очите ти и ти се случва всеки ден. И ти го изживяваш постоянно, защото има някой, който е пред теб и като го видиш ти омекват капачките на колената и забравяш защо си жив изобщо... А мизерията е там... и освен всичко ти свързваш някого с гадостите, които преживяваш. Но все пак обичаш... и се бориш...
Какъв си ти? Червей без достойнство или просто всеотдаен? Може би зависи единствено от гледната точка. А може би ти си един всеотдаен червей, който е забравил достойнството си в бара, където е била първата среща с някого.
Какво ти дават хората всъщност? Какво ти дават приятелите ти? Колко приятели има всеки един от нас? Аз имам много малко, но знам, че мога да разчитам на тях. С времето се научих да различавам приятелите и познатите, но това се случва на всеки човек по неволя, предполагам.
Лошото е, когато обичаш, а знаеш, че не си струва и няма за какво да се бориш, но напук на всичко ти все пак... обичаш... и се бориш. Тъжно е. На теория знаеш, че не правиш нещата, както трябва, знаеш, че трябва да спреш, но нещо те задържа там, при някого, нещо те гложди... Защо не се задейства механизма на логиката, на егоизма, на самосъхранението? Никой не знае... А ти продължаваш да страдаш, да се бориш за някого. Да го обичаш.
Кръговрат. Магически кръг, който се върти постоянно, който те е затворил и не ти позволява да се отскубнеш от него, да заживееш начисто и да преодолееш миналото. Защото цялата мизерия е пред очите ти и ти се случва всеки ден. И ти го изживяваш постоянно, защото има някой, който е пред теб и като го видиш ти омекват капачките на колената и забравяш защо си жив изобщо... А мизерията е там... и освен всичко ти свързваш някого с гадостите, които преживяваш. Но все пак обичаш... и се бориш...
Какъв си ти? Червей без достойнство или просто всеотдаен? Може би зависи единствено от гледната точка. А може би ти си един всеотдаен червей, който е забравил достойнството си в бара, където е била първата среща с някого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, пишете на кирилица.