Лудост или глупост

Нашата мъдрост произтича от нашия опит, а нашият опит - от нашите глупости. 

 

А нашите глупости нямат край...

-- 

Проба - 1, 2, 3... Да видим колко още ще ме изтрае моята изгора. Тормозя го сякаш нарочно... А защо го правя, по дяволите? Сякаш искам да видя колко време ще търпи преди да ме разкара наистина, преди да спра да си доказвам, че мога да си го върна, когато поискам. Някак... налудничаво е. Имам нужда да си проявявам характера, то е ясно. Имам нужда да виждам, че има нужда от мен. Мирише ми на комплекси, хах.

Не знам защо съм такава, но след всяко сдърпване, нещо отвътре ми казва, че ще се върне, по-точно че мога да си го върна, че ме обича и... странно е. 

Не стига, че го обичам напук на "съдбата" и напук на всички изобщо, ами и се караме адски често, доста повече от необходимото. И после се чувствам виновна и гузна... Кога ли ще дойде денят, когато той няма да ме приеме и наистина ще се откаже от мен? Надявам се никога.

Толкова пъти е ставало въпрос за раздяла и все сме я отлагали, че вече сякаш не мога да повярвам, че може да се случи. А какво ще направя аз ако все пак се разделим? Нямам представа, но няма да е нищо хубаво... Имам чувството, че в този момент ще пропадна отново в черната дупка и няма да мога да изляза скоро от нея. 

Обичам го, по дяволите, имам нужда от него и това ме ядосва! Защо, защо, защо съм толкова слаба и зависима? Не искам, не искам, не искам да е така! Глупава, глупава, глупава Нона!