Mi amas vin

Предстои ти прекрасен ден със много слънце и блестящи погледи наоколо.

Ден без единствения поглед, който искам да среща моят...

--

Не искам да те преодолявам. Не искам да те губя. Не искам да боли. Осъзнай се просто, помисли за всичко, никога няма да те обвиня за това, което се случи. Напротив, обвинявам себе си, защото се държах като недорасла пикла в дадени моменти, когато просто трябваше да млъкна. Знам, че сгреших, но също знам, че когато човек обича, прощава... Ти също ме нарани не веднъж, но никога не споменах нищо за раздяла. Това боли най-много, че не направи усилие да оправиш нещата, а просто си тръгна от мен, без дори да ми дадеш възможност да се боря за теб... Единственото, което ми остава е да се надявам, че когато се върнеш ще говорим пак.

Събуждам се с мисълта за теб, от първата секунда, първото нещо, което изплува в съзнанието ми си ти. По цял ден правя безполезни опити да мисля за друго и не става... Вечер, щом остана сама, спомените ме затрупват. Задушавам се. Дори като заспя те сънувам. Не искам да се самонаранявам по този начин, но не искам да спирам да те обичам. А не спирам да си повтарям, че ти бягаш в другата посока... Защо каза, че ме обичаш? Защо? Обичаш, но не искаш да си с мен. Заминаваш. Не знаеш кога ще се върнеш. Не знаеш дали ще се върнеш... Искаш да си тръгнеш, да си далеч от това място. Дали ще изпълниш обещанията си? Само времето ще покаже...

Може би беше грешка, че си позволих отново да бъда наранена, но не съжалявам за нищо. Всяка секунда до теб си струваше. Ако ще да ми изгори душата от тая депресия – обичам те. Благодарение на теб разбрах, че има пълно щастие и че съществуват перфектните хора. Може би просто си прекалено перфектен за мен, както каза нашата обща приятелка, но за определен период от време беше с мен и ме направи най-щастливият човек на света. Толкова пълно щастие не бях изпитвала никога, затова си единствения човек, за когото не съжалявам, че срещнах. Как е възможно да обичам всичко в теб? Нищо да не ме дразни... дори нещата, които мразя, щом са част от твоята същност ми харесват.

Как изглупях така? Не мога да си го обясня. Ти си единственото нещо, което окупира съзнанието ми, откакто те срещнах. Просто не искам да спра...

--

Then she said "te amo"
Then she put her hand around my waist
I told her no, she cried "te amo"
I told her I'm not gonna run away, but let me go...

А ти кой беше?

Сега съжалява. Съжалява, че ме е оставил заради кобилата. Съжалява, защото знае, че го обичах до края на Вселената и обратно. Знае, че тя не го приемаше на сериозно. Знае, че тя не го е обичала. На нея не й пука за него просто. На мен ми пукаше. На мен, както и на Вероника. И той какво направи? Избяга от Вероника. После го срещнах аз и го обикнах от първия момент, в който го видях. Единствения път в живота ми, когато съм се влюбвала от пръв поглед. Единствен и достатъчен.

Четири години се търпяхме, но все пак се правехме щастливи, по един или друг начин. Той беше най-добрият ми приятел, а аз най-добрата му приятелка. Поне така си мислех, докато наскоро не разбрах, че всъщност ме е лъгал за някои неща, но както и да е. Никога не съм си позволявала да го излъжа. Обичах го и се стараех да го направя щастлив. Той също ме обичаше, може би по свой начин, но този страх от обвързване постави толкова много различия между нас. Преди година бях готова да се омъжа за него, бях готова да имам деца от него... Той ме изостави заради първата срещната, която му обърна малко внимание. Това е. 

Костваше ми една година да го преодолея напълно и успях. Сега съм свободна, дори не го мразя. Напълно ми е безразличен. А той съжалява... И какво? Дори не се радвам. Просто ми е безразлично.

Преди месец го мразех и исках да умре сам, неведнъж съм му пожелавала да страда за мен, както аз страдах за него. Исках да ме иска, да го боли, както мен ме боля. Сега това се случи и аз дори не изпитвам задоволство. След всичко, просто не ме интересува какво прави, какво иска и какво говори.

Помня онази синина, която ми остави на лицето. Помня как искаше да ти бъда любовница, докато си с нея.  Помня как ме нарече предателка, когато каза, че си я оставил и беше с мен, но после пак се върна при нея... и аз й казах. Помня как ми крещеше в лицето, че съм те изгубила завинаги. Помня как ме дърпаше да спя с теб насила, когато не исках. Помня как те ритах след това и как ти тичаше след мен със сълзи в очите и за пръв и единствен път за четири години ми каза, че ме обичаш. Помня как не поиска да се върнеш при мен въпреки всичко и аз ти се заклех, че повече няма да ме пипнеш и с пръст. Ти не повярва, и това го помня... После замина с нея. И се върна. Помня как ме наричаше курва, защото не исках да ти топля кревата, след като тя те остави. И после как ме търсеше по телефона, за да се видим. И също помня как след това сам дойде да ме питаш дали искам да се върна при теб. Помня как, след като отказах, посегна да ме биеш. И напуснах работа. И не исках да те виждам. Но помня как ме преследваше по улиците, за да ми върнеш часовника, който ти подарих. Помня как след това не те виждах, но ти ме видя с него... и те заболя. И сега съжаляваш.

Нашата история събрана в един абзац. Нашата. Историята на Нона и... дори не му помня името... А, да. Някой си Шефо.

Сапун

Понякога, колкото и болка да ти носи някой, боли повече, когато се откажеш от него!

О, да... о, да...

--

Никога не съм и помисляла, че все още съм способна да се самонаранявам толкова. След дългото и мъчително преодоляване на Шефо, мислех, че няма повече да се поставям в такава ситуация. И все пак "живота е кръговрат", земята се върти, бла бла и след една година пак съм в същото положение. Завъртях се 360º, хах. 

Не искам да си помислям дори, че следващата година ще е като предната. Уж търсех спокойствие и позитивизъм, накрая намерих... любов, хах. Това беше най-голямата ми грешка, втори път със същия камък. И този път е по-лошо, защото той е перфектен (за мен). Истината е, че не съм видяла нищо лошо от него, откакто го познавам. Просто ситуацията е такава, че трябва да се разделим за всеобщо добро. Аман от розовини, честно.

Какви са тия сапунки, които съпровождат живота ми непрестанно? Омръзна ми вече да живея в телевизора, но колкото и да се опитвам да изляза и да направя нещата като хората, все не става. Аз ли не съм наред или просто света си е филмиран? 

Направо съм като Джулия Робъртс в "Яж, моли се, обичай", хах. Обиколих "света", отърсих се от мизерията, но като се прибрах... пак наново. Жалко, че не срещнах своя Хавиер Бардем. Всъщност... жалко, че се разделям с него. 

Дали...?

Просто се бори, по дяволите... Толкова безсмислено ли е според теб? С лека ръка захвърли, каквото имаше. След всичко, което е казано, направено и доказано, не мислиш ли, че си струва да опиташ отново? Или всичко е било лъжа...?

Чертата е теглена за пореден път... не знам как да променя нещата. Не знам какво да мисля. Не знам защо се получи така. За пореден път се чувствам безпомощна и безполезна. Най-лошото е, че сега не искам да го преодолявам, просто искам нещата да са, както преди...

Вечната глупост да преследваме тези, които ни нараняват...

Мразя те...

Съсипваш ме, разбери! Болна съм вече, имам чувството, че ще откача. Всичко ми се свива и плача ли плача... като последния идиот. И всичко е заради теб, гад мизерна! Ненавистта ми към теб е толкова плътна, че ако беше течна, щеше да те залее и задуши. Искам да избягам от теб и никога да не те допусна до себе си, но е шибано трудно. За какво се върна? Да ме тровиш, да ме съсипваш малко по малко. Не мога и да те изгоня като хората... Писна ми от теб. Заклевам се. Не знам вече какво да правя. Надявам се да спечеля от лотарията и да обиколя света, за да те премахна от съзнанието си завинаги. Да си почина от всичко до толкова, че да забравя напълно за теб... Ти си скапан трън в петата!

Просто се разкарай от живота ми! МРАЗЯ ТЕ, тъпа, смотана депресия...

Goosfraba

Стига вече! Стига, стига, стига, стига, стига! Стига пък.

Всичко може да върви на майната си. Омръзна ми. От всички ми омръзна. Искам да остана сама до края на скапания си живот, баси. Смисъл няма, не искам да продължавам да се самонаранявам като последната идиотка. Край.

Усмивката ми скоро няма да се върне, но това не значи, че ще позволя сълзите да си стоят у нас, колкото си искат. Мине ли тоя период, никога повече не искам да навлизам пак в него. Уж оня глъмар беше последната чаша, пък се излъгах да изпия още една... Не искам. Повече няма, стига грешки, стига болка, стига глупости.

Goosfraba!

Заглавие

Моето сладко наказание... не искам да те губя. Не знам какво да правя. Объркана съм и съжалявам за всичко. Никога не съм искала да те наранявам. Единственото, което искам е да те направя щастлив. Просто... ми дай време, дай ми шанс да ти докажа, че мога да променя нещата. Не ме карай да се отказвам от теб, защото не искам. Не искам, не искам и не искам. И няма...

Обичам те.

Сладка болка

Отлагането е за предпочитане пред грешката.


Да. Освен това още не съм готова да направя крачка напред.
--

Всеки път, когато реша, че нещата са се изяснили в главата ми, се случва нещо и пак всичко става на каша. Изнервящо е, дразнещо е, гадно е. Омръзна ми вече. Опитвам се да мисля позитивно, да се самоуспокоявам, но след всичките неща накуп просто се изпарява всякакво желание да продължа, с каквото и да било. 

Тъжна съм пък. Изморена да съм втора цигулка, когато аз поставям този човек на първо място... Не е приятно да си дадеш сметка, че ти даваш всичко от себе си в името на нещо, а не си сигурен, че другата страна също го прави. Боли. И не знаеш дали да се сърдиш или да замълчиш, за да не натоварваш допълнително ситуацията. Пък и какво печелиш ако се сърдиш? Никой не слуша какво му говори сърдитата физиономия отсреща.

Всичко се беше подредило, а дадена личност дойде и преобърна представите ми за всичко. Пак бях планирала нещо и пак всички планове отидоха по дяволите. 

Мразя тази сладка болка и в същото време ми харесва. Не знам дали е повече тъжно или жалко...