Шефо и Нона (2009)

Ти, мое сладко наказание, всичко съм ти простила, заклевам се. Липсваш ми зверски, но знам, че няма връщане назад. Няма да го бъде и бъди сигурен, че аз съм човека, който най-много съжалява за това.

Обичах те повече от всичко... Знам, че съм труден характер и оценявам, че и ти ме обичаше, че ме търпеше, че беше до мен... Оценявам всичко, на което ме научи. Давам си сметка за всичко, през което сме минали заедно, все пак това бяха четири дълги години. Но и те отлетяха... и сега идва бъдещето, нали? Ти и аз... отделно. Трудно е, болезнено е даже да го мисля.

В главата ми единствено звучи „аз съм твоето славоболие, ти си моята любима грешка” и не спирам да си го повтарям. Всеки те мисли за мръсник, който не може да обича, но на мен ми доказваше всеки ден любовта си, доказваше я дори след раздялата. Знам, че ме обичаш. А ти за мен... дали беше грешка? И аз не мога да преценя в момента. Може би да, защото винаги сме знаели, че не сме един за друг, но никой от двамата не успя да предотврати влюбването, което на всичкото отгоре беше взаимно.

Ти и аз... ние с теб не сме като всички. Доказано е. Ти и аз... винаги се случва нещо интересно с двамата. Сериала продължава, както казва Ниня. „Вълнуващата история на Мехмед и Инджи”, да. Само че нашето е реално и ни боли, колкото и да им е забавно на околните.

И все пак, има ли значение вече? Казахме си сбогом за пореден път. Липсваш ми, аз също ти липсвам. Обичам те и знам, че и ти ме обичаш. Но свърши. Всичко между нас...

Днес, след подаръците, които ти дадох, нещата се изясниха за пореден път... Чаша за кафе, което да пиеш без мен. Часовник, за да отброяваш времето без мен. Бонбони, за да ги ядеш сам, без мен...

Знаеш, че винаги ще бъдеш специален за мен, ти си първият мъж в живота ми и единствен в толкова много отношения... Обичам те, Шефо.

Щастлива 2010 година... без мен.

Обичам Дориан Грей

Официално започвам да въздишам по този момък! След Майк Патън не съм имала друго въображаемо залитане! Ето я промяната, лол.
 
Прекрасният Дориан Грей. Винаги съм била влюбена в тоя персонаж и ето че този актьор доказва колко права съм била през цялото време - Дориан Грей е НАИСТИНА красив.
 
Не, не ми пробутвайте принц Каспиан... аз си вземам мистър Грей.

Отворено писмо

Щастието няма дълги ръце. То прегръща онзи, който се доближи до него.

Ти ли си моето щастие, Хикс?
--
Поредното изпитание. Казваш, че ми имаш доверие, но дали е така? Дали ти пука изобщо какво се е случило всъщност? Не искам да те лъжа, а осъзнавам, че проклетите случайности започват да се трупат и трупат. Но наистина не съм те лъгала, не смятам и да го правя. Искам нещата да потръгнат, вчера беше много хубаво, иска ми се да имаме повече такива дни.

Хикс, знам, че каза, че ще говорим като се видим, но ми е смотано. Не съм гузна, не съм направила нищо лошо, но знам как изглежда отстрани и не искам да си мислиш глупости. Не искам да стават проблеми, не искам да има интриги, не искам да започнат приказки отново... Писнало ми е личния ми живот да е обществено достояние. Писнало ми е все да ме обсъждат и всеки да знае в колко часа влизам или излизам от нас... Знам, че и на теб ти е писнало... Не искам да бъде така, просто искам да ни е добре, това е.

След всичките гадости през последния месец и половина, мисля че заслужавам да започна начисто, без интриги, без глупости. Ти си моето ново начало и ме караш да се усмихвам. Нещата са объркани, знам, но все пак, ако наистина ти пука, всичко ще се нареди.

Аз ти се доверих, Хикс, сега остава и ти да ми имаш доверие и може би, само може би, тогава ще го бъде...

Властвай над мен

Чарли е изгубил цялото си семейство на 11 септември 2001 и след трагедията се затваря в себе си и се прави, че не помни нищо. Негов приятел от колежа се опитва да му помогне да преодолее загубата и да се върне към нормален начин на живот.

 

Страхотен филм със страхотен саундтрак...

Оригинал:

 

Кавър:

 

-- 

Това, което сме били и което сме днес, утре няма да бъдем вече.

Дано никога повече да не бъда това, което съм в момента.

Кафе с Бейлис

Моята втора любов, по-специална и по-истинска от първата...

Цитати: Сянката на вятъра

Сянката на вятъра* от Карлос Руис Сафон.

• Не се доверявай на този, който се доверява на всички.
• Ако никой не си спомня за теб, значи не съществуваш.
• Готови сме да повярваме във всичко, освен в истината.
• Ако се бях спрял да помисля, щях да разбера, че предаността ми към Клара не е повече от извор на страдание. Може би затова я обожавах все повече, заради тази вечна глупост да преследваме тези, които ни нараняват...
• Има по-лоши затвори от думите.
• Времето ме научи да не губя надежда, но и да не й вярвам прекалено много
• Една тайна струва толкова, колкото тези, от които трябва да я пазим.
• Подаръците се дават заради удоволствието да подаряваш, не заради заслугите на този, който ги получава.
• Вероятно непознатият ни вижда, каквито сме, а не каквито иска да вярва, че сме. 
• Париж е единствения град на света, където да умреш от глад все още се смята за изкуство.
• ... понякога се брои не това, което си дал, а това, което си отстъпил.
• Книгите са като огледала: в тях се вижда само това, което вече носиш вътре в себе си.
• Спомените са по-лоши и от куршумите.
• Понякога си мислим, че хората са билети от лотарията: че са тук, за да направят реалност нашите абсурдни мечти.
• Интересно е как съдим останалите и не си даваме сметка, че презрението ни е жалко, докато не започнат да ни липсват, докато не ни ги отнемат. Отнемат ни ги, защото никога не са ни принадлежали...
• Някой ми каза, че в мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш завинаги.
• Като този, който бяга през страниците на някоя книга, защото тези, които се нуждаем да обичаме са само сенки в душите на непознати.
• Когато умра всичко мое ще бъде твое, освен мечтите ми.
• Който обича истински, обича тихо, с действия, никога с думи.

• Когато всички се стремят да изкарат някого чудовище има две възможности: или той е бил светец, или те крият половината истина.
• Говоренето е за глупаците, мълчанието е за страхливците, а слушането е за мъдреците.
• Когато умът разбере случилото се, раните в сърцето вече са прекалено дълбоки. 
• Този свят няма да умре от атомна бомба, както пишат по вестниците, ще умре от смях, от баналност, превръщайки всичко във виц, и на всичкото отгоре лош виц.
• Няма втори възможности, освен за разкаянието.
• Омразата е талант, който се научава с годините.

--

*Цитатите са взети от Wikiquote и са преведени от испански език, затова не твърдя, че в книгата са точно така. 

Правило #1

Жените прощават само след като са наказали.

Прощават, но не забравят!

Ти на майната си, аз на моята

Вземи всичките си неща,
не забравяй сърцето си,
вратовръзките, цигарите
и стола ти от хола.

Вземи изкуствената си усмивка,
тази, която ме хипнотизира веднъж
и това тяло на русалка,
което удави онзи моряк.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Кажи на любовницата си,
че аз печеля,
защото всичко остава за мен
и те познавам по-добре.

Сега, когато всичко приключи
искам само да ти кажа,
че никога не си била толкова красива,
а аз щастлив.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Ти на твоята страна, аз на моята,
нито бяло, нито черно,
вода и вино.
Ти си нощта, аз съм деня,
сол и захар
опръскаха живота.

Нито бяло, нито черно...
Ти на твоята страна...
Не искам да те виждам повече...
Остави ме на мира,
остави ме на мира...

Захар и сол...
Захар и сол...

Ти си нощта, аз съм деня,
МАХАЙ СЕ ВЕЧЕ, ИСКАМ РАДОСТ...!
- 

Обратното на любовта е безразличието! Чашата е на привършване... 

Злоба! Проклятие, злоба!

Изяжда ме отвътре. Не мога да спя, не мога да ям, постоянно сънувам кошмари, не мога да водя нормален начин на живот, защото винаги се намира какво да ме вбеси, винаги се намира какво да ме разочарова за пореден път.

Не стига, че ми се налага да гледам разни фейсове по улицата, ами и в Интернет, по дяволите! Трябва най-накрая да преодолея това, което се случи и да спра да живея в миналото, защото на първо място аз самата не искам да се връщам към "преди". Мразя "преди", но за жалост мразя и "сега", защото все още не съм превъзмогнала това глупаво "преди"... бла бла бла.

Абе, майната му, това е единственото решение за момента. Човек не може да живее и злобата да го разяжда постоянно. А така ми се иска да я изстръгна и наистина да махна с ръка и да не ми пука...

Професия: Ковач на съдби

Цял ден ми се върти тая песен в главата, та ето поздрав. Той си е за мен най-вече, де. Хайде да се отчета и с късметче:

Позволено е и от врага да се поучиш.

Позволено е и да го пратиш някъде.

--

Днес беше денят, когато трябваше да си получа подаръка за Коледа, но уви - върнах го преди да го видя. Причини много, може би нито една не е основателна, но каквото и да си говорим - фактите са си факти, хората не могат да избират какво искат. За жалост, разбира се.

И все пак всичко беше за добро. Сега съм щастлива, поне донякъде или може би само така ми се струва. Въпреки че смятам, че щастието е илюзия ми харесва да живея заблудена и усмихната. Както каза някой - една мечта отлита, за да дойде друга, но дали и тя ще отлети? А аз пък казвам на това - и какво като отлети? Нали идват следващи?

Вярно, че хората не могат вечно да се борят за неща, които все им се изплъзват, но в крайна сметка се случва, каквото се случва, а ти продължаваш напред и край по въпроса. Какво има да го мислиш толкова? Нищо не се променя с мислене, плач и хабене на нерви, факт. Ясно ми е, че това е само на теория, но все пак с някакви усилия не е невъзможно да се приложи на практика, поне според мен.

Всеки си прави сметката все пак. Всеки сам определя как ще живее и дали ще хаби нерви/сълзи/мисли за миналото или ще се поучи от грешките си и ще продължи напред. Всеки сам кове съдбата си. Какво можеш да направиш? Просто трябва да се научиш да живееш според собствените си правила...

Зеленчуци, който не яде...

мсмм каза: все едно аз да искам лимон, а ти да ми предлагаш домат...

Какво му трябва на човек

мсмм каза: (hug) мсмм, обичам те, знаеш ли? :*

Празно

Облаците се разнасят, но слънцето не се завръща...

Неидентифицирано чувство

Ако обичаш някого, дай му най-скъпото си. А ако той те обича, не би ти го отнел!

Бла бла бла... Никой никого не обича.
--
Даааа, дааа, да... изгубих. И то съвсем съзнателно. Даааа... целях го. И стана. И ми е кофти... но защо?