Усмивка по радиото

След редица невероятни приключения, които ми се случват, откакто съм се родила, най-сетне си седнах търпеливо на д-то и започнах да се замислям дали пък грешката не е в мен. След дълги размишления, стигнах до извода, че за да бъдеш щастлив, трябва да отстъпваш понякога. Приложих го на практика и ето ме - пиша глупости с усмивка на лицето. Не всичко е перфектно подредено в живота ми, но какво пък? Щастие да има. И усмивки... За всички!

142

Защо се появи сега? Имаш ли представа точно на коя дата? Заклевам се, караш ме да се чувствам като някаква пророчица. Когато се разделихме си казах, че ако прекарам повече време без теб, отколкото с теб, ще забравя, че съм те познавала. Бяхме заедно 142 дни. На 142-рия ден след раздялата, ти се появи...

Нещо и нищо

Реших, след като майондри публикува нещо специално за мен, да й върна жеста. Не, че е кой знае какво, но е от сърце (пък!).

Като за начало, оправих си ноктите (горе-долу) и не стана прекалено зле. То беше преди седмица сигурно, но нямаше време за публикации и обяснения, та чак сега... Но нищо. Снимките са от деня, в който се лакирах, когато маникюра все още имаше някакъв приличен вид, така че спокойно!

Цвък нокти. 

И... другата супер-дупер-ексклузивна-сензационна новина (публикувана само и единствено в този блог) е, че най-накрая се пробих (отново). Този път не болеше толкова, защото момичето я направи като хората. И имаха обица без камъче. И бяха намалили цената! И днес вече не ме боли... Та всичко е идеално. Ето сега и едно цвък със снимка от важното събитие, което така рязко промени животите на всички ни.

Бягай!

Видях те като точка и плувайки пред очите ми
остана изображението на очите ти,
като тъмното петно, опасано от огън,
което плува и заслепява ако гледаш слънцето.

Където и да насоча погледа си,
отново виждам как зениците ти горят,
но не намирам теб, погледа ти,
едни очи - твоите, нищо повече.

От стаята си ги гледам в ъгъла
как блестят във фантастични откъси.
Докато спя, чувствам как се навеждат 
широко отворени над мен.

Знам, че има луди огньове, които нощем
водят пътника към загиване;
аз се чувствам привлечен от очите ти,
но на къде ме завличат не знам.
--

Импровизиран превод на Бекер. Не претендирам да е перфектен, аз го разбирам по този начин, така че тихичко. Върти ми се из главата цяла вечер и се реших да го пльокна тук.

В последно време нещо ме е обзело желание за усамотение. Търча си напред-назад и ми се иска все да съм сама. Иска ми се просто да си взема книжката и да ида да пия кафе на плажа примерно. И никой да не ме занимава с глупостите си, защото честно да си кажа ми е през гз кой, какво, кога, къде. Който има проблеми, да си ги решава. Не, че нещо, но до сега никой не ме е попитал как съм и дали може да ми помогне с нещо. 

Чувствам се все още афектирана от последните интриги, които се завъртяха в нашето китно морско селце... Не обичам да говоря с българи в чужбина. Защо ли пак се излъгах? Бягай! Чак ми е чудно дали пак ще се доверя на подобни индивиди. Бягай! Не мога да се развивам в агресивна обстановка, както казва един приятел. Бягай! Както и да е, не, че е станало нещо специално или по-различно от друг път, но пък писва. Как не се намери един нормален човек, с когото да седнеш на кафе/бира и да говориш за интересни неща, вместо да се чудиш само кого да обсъдиш. Все едно ми е зор кой какъв телевизор има и за колко пари го е купил. Ало, огледай се! Мамка ви просташка. 

Аз съм си виновна, защото ПАК направих компромис. Никакви такива вече, дреме ми. Чалгарски манталитет? Чао. Пишеш "ас"? Чао. Нямаш теми на разговор освен хората и животите им? Чао. Не четеш? Чао. Не пишеш грамотно изобщо? Чао. Занимаваш се с клюки? Чао. И всичко ще бъде прекрасно, ако изключим "незначителния" факт, че наоколо няма нормални хора и честно казано всички са тъпаци. Лично мнение, дреме ми дали някой би се обидил. 

Бягай!

Както и да е. Миналата седмица си хванах влакчето и отпътувах за един от близките градове. Планирам да започна да правя това все по-често. Без компания.

... Бягай! 

Утре е петък

Най-накрая. Не, че седмицата ми се стори дълга, но се чувствам задължена да възкликна, че НАЙ-НАКРАЯ идва петък. 

Предполагам, че съм на работа до другата седмица, което нямам представа дали е хубаво или не. Преди малко казах какво мисля по даден въпрос и сега се чувствам по-добре. Днес става една година, откакто си хванах товато под ръка и направих първото си пътешествие в "чужбина" сама. Снощи направих нещо, за което би трябвало да съжалявам, но не е така.

Това са новостите около мен. В рамките на 24 часа (даже по-малко) се случиха толкова неща и разбрах толкова неща... И хич не знам все още дали всичко това е хубаво или не е. 

"Съжаляваш ли?" Не знам. Надявам се да не се налага.

Мързелива неделя

Поредната, де. Май всяка неделя ми е мързелива. Самото очакване на понеделник ме изморява и идеята, че трябва да стана в 5:00, пет поредни сутрини, започвайки от утре. 

Всъщност не е толкова зле, но самото очакване... бля. Денят минава бързо през седмицата, забавно е, смеем се, организираме се идеално и всичко е свършено бързо и ефикасно. Обичам да работя така. Мразя конфликтите, които имах с предната колежка. Предния месец наистина ходех без желание на работа и се изприщвах само от факта, че ще я видя след два дни спокойствие без нея. Не, че е толкова зле жената, но когато не се разбираш с един човек, просто е... тягостно. Знам ли и аз. Денят се влачеше, времето направо се гавреше с мен и не искаше да тече като хората. Сега мога просто да се радвам, че няма да преживявам същите неща отново. 

И мозъка ми отново се спря да идеята за мързеливата ми неделя. И вчерашната мързелива събота, когато не си мръднах задника от стола... Направо съм за убиване. Трябваше да ида на плаж, но пък имах изненада следобяд, така че щеше да е бая неловко да се цвъкна на плажа с червени петна по гащите. 

Хм, защо точно в събота? Съсипа ми плановете всъщност. Аз си знаех, че ще довтаса вчера, де, затова отложих разнообразието си за след две седмици. Сега живея в очакване на това разнообразие и даже нещата се развиха по-добре така. Обичам всичко да става бързо, но като се налага да чакам две седмици, емоцията се удължава и очакването прави екскурзията ми още по-интересна. Невероятно, но факт. След разочарованието, че тази година няма да пътувам до България, мини-пътуванията ми до национални дестинации запълват празнотата в жадната ми за авантюри душа. Поетично, кратко и ясно.

Да, ето например, яде ми се сладолед, но го отлагам за следобяд. Така ще му се насладя малко повече, хах.

Спокойствие? Какво е това?

С всеки изминал ден, все по-често започвам да се питам дали хората имат представа колко е хубаво да си спокоен. Омръзна ми всички да си усложняват живота и покрай техния, да усложняват и моя. 

Не знам, толкова ли им е скучно? Нужно ли е постоянно да се заяждат един с друг? Да си натякват някакви пълни глупости и да си пускат отвреме-навреме някакви подмятания? Пълния змиярник... После се чудят защо бягам от тях и не искам даже и да ги поздравявам на улицата. Е, аз ще те поздравя, патко, но като се обръщаш на другата страна, не мисли, че ще ти тичам по гъза да ти се моля. После приказвай за мен, че те игнорирам. Само ще ти дам един мъничък жокер: хич не ми е за твоето малоумно мнение. И толкова. Живея спокойна, а тя едва ли не не може да спи, защото нещо си е станало някъде с някого, когото дори не поздравява, и въпросния е казал нещо на друг човек, с когото тя дори не говори. А? 

Както и да е. Да се оправят, но защо искат да ме въвличат в торнадо от лъжи, интриги и глупости? Не се давам пък! Ако се опитват да ми развалят отношенията с други хора... е, надявам се тези "други" да ме познават достатъчно добре, че да не се вържат. Ако пък повярват, не е мой проблем. Нямам начини да докажа, че не съм като онези от змиярника, при положение, че ме клеветят за щяло и нещяло. Кой ме знае дали съм направила нещо си? Кой е бил там, че да види? Аз си знам за себе си, това е единственото, което ме успокоява, поне съвестта ми е чиста. Каквото и да стане, ще продължа да спя спокойно нощем...

Сладко и горчиво

Отмъщението е сладко, горчиви са само спомените за нещата, които преживях. Дали компенсира? Идея си нямам, но нищо не може да се върне назад и да се промени. Единственото, което ми остава е да изиграя картите си така че нещата да се обърнат в моя полза. Просто искам да се наложа за последно и да си тръгна завинаги. 

Искам да разбере, че не съм пиклата, която не искаше да си избърше сополите без него. Искам да знае, че струвам повече от него. Искам да знае, че винаги мога да намеря начин да го прецакам. Просто искам да го знае... и да го има предвид преди да направи или каже, каквото и да е. 

Няма да позволя да се лигави, както си иска, с когото си иска. Той е един боклук за мен... Трябва да знае, че аз излязох от калта и се изкачих нагоре, че не съм като него. Стои си в калта и се въргаля като поредното прасе, става все по-кален и по-гнусен. Времето му отминава... Моето тепърва започва. 

Просто трябва да знае, че сам се прецака като се опита да ме блъсне в пропастта. Паднах, но станах. И сега може само да си каже молитвата...

За обувките и хората

Преди няколко дни окончателно си преместих нещата вкъщи, обаче си забравих едни кецове и едни маратонки в другия апартамент. 

Днес сутринта имах две обаждания от моята приятелка и й звъннах. Най-после се е върнала. Старах се да й разкажа главното, но утре ще се видим да пием кафе и официално ще си разказваме всичко. Измежду другите неща й споменах, че съм си забравила обувките у тях. Отговора й ме накара да се разтопя. "Забравила си си обувките в собствената си къща, голяма работа".

DND

Пак имам същия проблем. Може би ми трябва ефективен начин за третиране на гнева. Всъщност ми трябва, след сцената отпреди два часа няма съмнение. 

И все пак... за какво им е на хората да идват да те целуват посред нощ? Аз лично се стряскам и подскачам като скакалец в леглото ако някой започне да ме пипа, докато спя. И да - след това вече не мога да заспя отново... Легнах си към 1:00, а "случката" стана към 4:00. Трябва ли да спомена, че през седмицата не успях да спя повече от шест поредни часа? Трябва ли да спомена, че ставам в 5:00 за работа? Трябва ли да спомена, че е топло, че има някакви магнитни бури и изобщо се чувствам пребита? Че торбичките под очите са с размера на топки за голф? Че се будя по много пъти всяка нощ? Че... 

Бясна съм. Не е ли нормално да съм бясна? Кое по-точно му е странното? Размрънках се на човека, който ме събуди и в яда си също го събудих, за да искам сметка защо, по дяволите, е нужно да ми се "радва" посред нощ. Отговора беше: "Злобата ти няма край". Не знам да плача ли или да се смея... 

Изби ме на не знам какво... изтрих някои от постовете си в един сайт. Гледах един блог, но и той се свърши. Какво мога да направя, освен да изпия едно кафе и да закуся? Което и правя в момента, защото стомаха ми къркореше. Ама разбира се, пет дни в седмицата си пия кафето и закусвам в 5:00... 

Чудя се нужно ли е да откачам така и реално толкова ли е ужасно това, което се случи. Просто искам да ме оставят на мира. Защо не го правят? Защо всички знаят, че имам нужда, а не го правят? Яд ме е на това, на тях, най-вече на факта, че не им пука за нуждите ми. На хората изобщо, не конкретно на някого. Яд ме е, че съм единствената пача, която се съобразява с всичко живо и после й излиза през носа. И когато най-накрая се реша да помисля САМО за себе си, ми се натяква, че съм егоистка и че НИКОГА не мисля за другите. Защо трябва да е така? Искам да знам причината и да разреша проблема си. 

Вече си доказах сама, че мога да се изправя пред каквото и да е. Друг е въпроса дали отсрещната страна ще ме разбере и ще спомогне за решаване на проблема. И все пак за мен е важно да знам, че не ме е страх да кажа очи в очи какво мисля, на когото и да било. И все пак... много пъти мълча, за да не нараня хората, за да избегна проблем, за да не ме изяжда после чувството за вина под формата на сънища...

Друго няма

Няма да си позволя да повторя същите грешки, както преди. Просто няма да стане и край по въпроса, каквото ще да ми коства. Искам промяна, боря се за нея и ще си я получа. Това е! Ако на някого не му харесва, знае къде е вратата. Но излезе ли веднъж през тая врата, връщане назад няма. Писна ми от глупости. Каквото е, това е... друго няма.

Dear Amy...

Ейми е поредното нещо, което ни свързваше и умря...

Мяу

Нямам телефон. Нямам връзка със света. А може би така е най-добре...

И тя к'во?

Майната ти.

Ново

Ново начало - един месец свобода. Дано, дано, дано нещата да се развият, както искам аз! Искам да се насладя максимално на самотата си и да видя дали ще се справя сама. По принцип няма да е толкова трудно, но в крайна сметка е нещо, от което имам нужда - да остана напълно сама за известно време. 

Една приятелка заминава ваканция един месец, така че апартамента им остава свободен само за мен. Ще се грижа за котката и за цветята. Ще си готвя, каквото си искам! И ще си водя, когото си искам - муахаха! *зловещ смях* Довечера ще си занеса нещата там и ще видим как ще я карам следващите 30 дни. По принцип никой и няма да си даде сметка, хах. По-добре така. Там нямам интернет, така че... още по-добре. Искам спокойствие, да ме няма за никого известно време.

След малко ще си оправя багажа и заминавам. На 15 минути от нас е, няма да е кой знае какво. И все пак... 

Кой ти е любимия пръст?

Ако трябва да избереш кой от петте ти пръста да отрежат, кой ще предпочетеш да изгубиш? И имаш ли любим пръст изобщо...? Баси...

Ноември

Налягай си парцалите, скъпа, защото те чака работа. Знам, че си изморена, но трябва да го свършиш. И пиши смислени неща в блога си, по дяволите, стига само простотии. Чети, вместо да киснеш на тоя компютър безцелно. Налегни си гз и учи повече. И стига си мрънкала за тая работа - каквото е, това е, ако не ти харесва - хващай си пътя и край по въпроса. Така е пък в крайна сметка... Знаеше къде отиваш, защо изобщо се учудваш, мамка ти? Само измисли как да си го върнеш дискретно, без да те усетят и в същото време да се усетят, че не става така. И бъди позитивна! Мисли позитивно, баси. Мисли за ноември... Знаеш, че просто ще дойде тоя момент. Това е най-важното - ЗНАЕШ, не предполагаш, не гадаеш. Усмихни се сега на тоя факт! Нещата се нареждат идеално, тъкмо ще имаш цяло лято да се насладиш на всичко, което ти предлага живота. Пий си бирата, гледай си работата и си налягай дупарата да се изучиш. Майната му на другото! Ноември е близо...

Таа па...

Искам официално да се оплача от тая Нона. Заклевам се, голяма е пача. А трябва всеки ден да работя с нея. Чудно ми е как някой може да изглупява толкова на моменти, честно... 

Нещо й трепвало всеки път като се сетела. Епа, мри, гадино... Все едно някой го боли гз за теб...

Юлска утрин

Вече е обяд, но това са излишни подробности. Навън вали, неделя е, а аз пия кафе. Опитвам се да асимилирам факта, че съм forever alone и няма с кого да ида на "екскурзия" или каквото и да било мероприятие, което да е по-различно от ежедневните работи. Това все повече ме стимулира да си купя кола най-сетне. Единствения човек, който би дошъл с мен някъде, не е човек, с когото бих искала да отида, където и да е, хах. Невероятно, но факт... А мислех, че съм готЯна, д'ох.

Втората половина

И от вчера сме във втората половина на годината. Ходеше ми се на Джулай морнинг, но имах ангажименти от 6:00 до 14:00, йей. Не, че всичко не излезе нагоре с гъза, де, но поне спах четири часа като се прибрах. Даже не ми е ясно как след това в 00:30 пак ми се спеше. Както и да е всъщност, вчера явно е бил деня за спане, защото тая сутрин станах чак в 12:00. Жалко само, че не се възстановяват изгубените часове сън, иначе щях да съм ептен като нова.

Догодина ще си запиша и на 1ви юли ще съм на плажа сутринта. Не се заричам, че не се знае какво ще стане утре, ама все пак, ако съм жива (както казва баба ми) ще пробвам да ида, мхехе... Позитивните мисли се бият в главата ми коя да излезе първа.

Поне не преживявам чак така кофти моментите. Тръпна в очакване на следващия петък! Искам да дойде и да видя дали съм способна да направя това, за което мечтая от толкова време. Тестване на собствените възможности. Може би заради това съм спокойна, в рамките не възможното поне. Защото имам някаква цел и очаквам нещо да се случи в живота ми. Искам да се случи! Не зависи само от мен, но до голяма степен аз диктувам правилата тоя път. Направо да си припаднеш от вълнение, хах. Дано само да не се наложи пак да се науча по трудния начин.

Амин.

Lambada

Цял ден ми се върти в главата и не можах да устоя на изкушението да я публикувам, просто ей така, да си е тук... Колко спомени ми носи, не е истина.

Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar

A recordação vai estar com ele aonde for
A recordação vai estar pre sempre aonde zu for

Dança sol e mar guardarei no olhar
O amor faz perder encontar
Lambando estarei ao lembrar que este amor
Por um dia um instante foi rei

A recordação vai estar com ele aonde for
A recordação vai estar pre sempre aonde zu for
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia não soube cuidar

Canção riso e dor melodia de amor
Um momento que fica no ar

http://lyricstranslate.com

Онази нощ

Ти стоеше изправен на леглото ми, а аз те гледах отдолу, защото тъкмо се събуждах. Говореше ми нещо, но разбрах само, че не искаш да бъдеш с мен, че никога няма да се върнеш и подобни. Казах ти, че вече знам, но ръката ми посегна да те докосне там. Ти се възбуди и легна върху мен, пак каза, че не искаш да се върнеш, каза да престана да правя подобни неща, но знаех, че всъщност не искаш да спирам. Прегърнах те и ти казах, че те обичам. Предупреди ме, че ще си правиш вазектомия, а аз започнах да те разубеждавам - ами ако по-нататък искаш да имаш деца? Представих си те с друга и се подразних, но нищо не казах... Ти започна да ме целуваш по врата, погледа ми се спря на рамото ти и тъкмо щях да започна да плача... но се събудих.

Краят на юни

Ето и юни се изниза... няма да усетим и ще се изниже и втората половина от годината. Как бързо лети времето, а в началото на юни се тътреше бавно, бавно цяла седмица, точно когато имах нужда да мине по-бързо. Но така е... мина, замина, а сега даже не се и сеща да се спре.

Трябва ми някакво полезно занимание, след което да не се чувствам глупаво, сякаш пропилявам живота си. Последните два дни се чувствам точно така, но все пак трябва да призная, че заниманието ми беше наистина безсмислено. Първата ми работа е да намеря книгата "Осем" и ако не ми хареса, да я нахлупя на главата на човека, който ми я препоръча. Нямам търпение да му я нахлупя на главата, честно. Даже и да ми хареса...

Предполагам, че "си измислям преживявания", поне сега, когато се чувствам ненужна и ме е обзела скука. Намерих книгата всъщност, така че... да речем, че започва "голямото" четене.

Пак така

Отново съм в същото положение и имам чувството, че никога няма да се отърва от порочния кръг на собственото си съществуване. Опитвам се да се променя и да гледам на живота позитивно, но са само моментни проблясъци, после все падам в същата дупка. Драпам да изляза, драпам и все там си стоя. Усилията ми за момента са безсмислени, но няма да се откажа, ако ще земята да се обърне. Чудя се какъв подход да използвам вече. Правилно каза някой веднъж, че съм способна да разбера всички други, но не и себе си. Та все тъпча на едно място. Тъжно, но факт. И все пак... поне сега съм твърдо решена да се справя. Ама май така беше и предния път. Ах, ох, ух... Ще измисля все някога какво да направя, може би трябва да поупражнявам "новото си аз", докато ми стане навик и тогава чак ще успея да се измъкна от лапите на неволите си.

J

Cause the one who hurts, can give so much...

--

В последно време отново намирам смисъл да си живея живота. И то не заради някого, а заради себе си. Може би вече беше време да стигна до тук. Виждам нещата в друга светлина и това ме прави щастлива. Самия факт, че отново и отново се презареждам се енергия и желание да направя нещо със себе си и за себе си. Не, че има много възможности, но пък в крайна сметка... важното е, че има желание за някакво развитие. Предполагам, че това е първата крачка. Сега остава да направя нещо повече по въпроса, хах.

Не се спирам по цял ден. От една страна обичам да съм в движение, но от друга имам чувството, че пропилявам време, което мога да използвам за други, по-съществени неща. И пак се случва така, че не мога да откажа и все има нещо, което трябва да се свърши и все не остава време за другото... 

Въпреки всичко започвам да вярвам в "късмета" си. Да се надяваме, че съм права и ще видя реален резултат от това, което се опитвам да постигна. И все пак не разчитам само на късмета или на съдбата, или на разните му там, хах. И все пак...

SpongeBob

SpongeBob: “What do you usually do when I’m gone?”

Patrick: “Wait for you to come back.”

2011

Посрещането на тази нова година беше ужасно преживяване. Нямаше капка емоция в мен, нито добра, нито лоша. Преследва ме лошото предчувствие, че нищо няма да се промени. Че аз няма да се променя. Ще повтарям старите грешки до безкрай...

2010 беше една ужасна година и искам да я оставя назад, но 2011 ще бъде същата. Просто го знам.

Хороскоп за зодия Риби за 2011, да видим дали и какво ще се сбъдне:

"2011 е време за приключване на финансови ангажименти, които са ви били проблем през изминалата година. Сега ще можете в по-голяма степен да разчитате на помощта на близки хора. Въпреки някои благоприятни тенденции сега и през тази година ще трябва да бъдете разумни с парите си.
 Радостни мигове свързани с дете при младите дами Риби: зачеване или раждане, кръщене или първи стъпки в образованието и др.
 Повече момичета ще се раждат около вас и това ще е за хубаво.
 Добро развитие на роднинските ви връзки. Ще има различни поводи за събирания на фамилията. Сватба, която ще е повторна за един от партньорите.
 Малки неприятности с имот или имущество на родители или други възрастни родственици. Ще успеете да ги уредите и да успокоите близките си.
 Изненадващо ново запознанство с човек от път ще внесе нови силни емоции в живота ви и може да провокира промени, които не сте планирали.
 Някои от вас ще изпратят любимия човек на работа в друго населено място или държава, а после и самите вие ще отидете там.
 В професионален план на изпитания ще бъдат поставени младите мъже Риби. Може би е настъпило време да преосмислите дали това, което учите или работите е наистина за вас и дали ви доставя желаното удоволствие. Може да влезете в конфликт с близките си, но правете това, за което смятате, че имате призвание.
 В брака си ще се наложи да се справяте със ситуации предизвикани от негативно настроени хора към вас или брачния ви партньор. Понякога ще е много трудно и емоционално болезнено особено когато лошите думи уцелват слабите ви и чувствителни места
 Житейска раздяла с близък или познат човек, за която ще научите с известно закъснение или ще бъдете надалеч, когато това събитие се случи.
 Здравословни проблеми, които са ви притеснявали през изминалите две години отново ще напомнят за себе си. Приемете, че това е нещо, с което периодично ще се занимавате и което ще изисква от вас грижи и предпазливост в начина ви на живот или хранене.
 2011 носи нови възможности за успех в обществения ви живот. Участието ви в различни мероприятия, партии или сдружения няма да остане незабелязано защото всичко, което ще правите там ще го правите от сърце.
 За работещите с пари и финансови документи годината носи ситуация, която ще е свързана с грешка поради недоглеждане или претупване на нещата. Сами ще сте виновни за възникналата ситуация, а докато я разрешите ще бъдете подложени на голям стрес.
 Изненадата на 2011 е свързана с получаване на права върху движимо или недвижимо имущество или голяма придобивка чрез лотария, томбола и др."

И така минават часовете. Надежда всяка тука оставете. Боже... чак в рими се изказах. Не очаквам нищо от тази година, позитивизма ми се изпари, но все пак си направих списък с неща. От миналогодишния, от 25 точки съм изпълнила 18 и като си направих равносметка, се почувствах по-добре. Надявам се след година да мога да кажа същото.

Не искам да споменавам само, че снощи "се наложи" да изляза с Шефо и единствения ни общ приятел. Така се получи... може би беше грешка, а може би не... Шефо се опита да ме поздрави, аз дори не отговорих, дори не го погледнах цяла вечер. Не исках да го гледам, не исках да говоря с него... дразни ме всичко в него просто. Как да го опиша? Мисли си, че с "извинявай" всичко се измива. След цялото унижение, след всичко, което направи... как ще забравя? Няма да забравя, нито ще простя. Не искам. Злобарка или не, това е положението. Няма да бъдем приятели. Няма да се върна при него. Не искам да го виждам никога. Искам само да забрави, че съществувам.

Имам нужда да остана известно време сама, да размисля върху собствените си тревоги и проблеми, да намеря решение за собствения си живот, как да процедирам отсега нататък. От това имам нужда. От време за себе си. Не искам да обичам никого, не искам да имам никого, който да ме прави щастлива. С времето човек разбира, че апатията е най-добрата му приятелка. Това е положението общо взето. Примиряваш се и продължаваш напред. Градиш си бъдещето и търсиш собствената си задоволеност, защото за щастие и дума не може да става. Поне в моя случай. Веднъж бях щастлива за един месец, стига толкова. Пада се лошо от високо, затова искам да си ходя спокойно по твърдата земя и да не очаквам нищо от никого.

Новата 2011 се очертава като 2010 за мен. Хубавата новина е, че през 2010 станах малко по-възрастна и начина ми на мислене се промени в добра посока. Преживях хубави неща и исках да се отърся от злобата и болката. Беше за кратко, но имаше стахотен ефект върху мен. Не бих заменила това за нищо на света. Да откриеш себе си... това е безценно.